Още преди осветлението в салона да загасне, изживяването, наречено „кино“, е в ход. И един щанд за храна има най-голяма заслуга за това. Неговият маслен аромат изпълва фоайето - миризма, която е едновременно безпогрешна и често предизвикваща спомени.

Повече от 90 години, поколение след поколение, симбиотичната връзка на пуканките с киното оцелява.

„Пуканките и филмите са толкова неразривно свързани, колкото Фред Астер и Джинджър Роджърс, фъстъченото масло и шоколадът. Като такива, те представляват може би един от най-великите дуети в съвременната история“, казва Пол Дергарабедиан, старши медиен анализатор за Comscore, пред CNN.

„Трудно е да си представим по-съвършена комбинация, станала част от културата по толкова дълбок и повсеместен начин.“

Най-голямата киноверига в САЩ - AMC Theaters, прави достатъчно пуканки, за да напълни 222 плувни басейна с олимпийски размер всяка година. Но днешното идеално (и много печелившо) съчетание на филмите с лакомството не винаги е било такова: дълги години киносалоните не искат да имат нищо общо със снакса.

Истина и легенди

Има много легенди за произхода на пуканките, придружени от сериозна драма, според Popped Culture: A Social History of Popcorn in America на Андрю Ф. Смит.

Описвайки възхода на пуканките, Смит развенчава повечето от отдавна вкоренените истории за тях. Това не е „първата гарнитура за Деня на благодарността“, а по-скоро идва в Нова Англия в началото на 19 век, вероятно донесена от американски моряци, завръщащи се от Южна Америка.

Пукането на царевица се превръща в популярна дейност през 1840 г., след като са изобретени специални уреди за това. През следващите десетилетия продавачите на пуканки се множат по панаирите, цирковете и градските улици, докато лакомството не се превръща в основен продукт и не започва бавното му ухажване с филмовия бизнес, който процъфтява в началото на 20 век.

 До 1930 г. зашеметяващите 90 милиона души ходят на кино всяка седмица, пише Смит. Тълпата изглежда узряла за продавачите на пуканки, но собствениците на киносалони се възпротивяват.

„За някои собственици продажбата им е ненужно безпокойство или „под тяхното достойнство“.

Но те променят мнението си и бумът на пуканките идва по време на Голямата депресия. „Пет или десет цента на торба, пуканките са достъпен лукс за повечето американци“, според Смит.

Първоначално производството на пуканки се случва извън кината, тъй като оборудването на сградите с вентилационни отвори се смята за твърде скъпо. Но след като започват да се появяват конкуренти и приказките за „богатство от пуканки“ се разпространяват като горски пожар, това се променя.

„Пуканките се продават толкова добре заради аромата си – същата миризма, която някои собственици на кина презират по-рано. Ароматът е максимизиран по време на процеса на пукане. Веднага щом машините са поставени във фоайетата, бизнесът се раздвижва.“

Уникални вкусове и аромати

През 2023 г. бизнесът с храни и напитки на AMC Theatres възлиза на 1.67 милиарда долара приходи, показват финансовите документи.

„Слънцето изгрява и залязва за нашия концесионен бизнес“, казва в интервю Нелс Сторм, вицепрезидент на продуктовата стратегия за храни и напитки на AMC Theatres. А пуканките, посочва той, остават „респектиращата сила“ зад този бизнес.

Но предвид външните заплахи за индустрията, като домашни забавления и повече опции, конкуриращи се за всемогъщия долар на потребителите, пуканките трябва да се развиват в крак с времето.

За AMC това означава пускане на линия пуканки за микровълнова фурна и готови за консумация за продажба във вериги на дребно, като Walmart и Kroger, предлагащи уникални или филмови аромати и силно насочени към мърчандайзинг. Популярните филми често носят колекционерски чаши и кофи за пуканки.

В продължение на години кината разширяват своите хранителни концесии, като някои ги издигат до следващото ниво. Alamo Drafthouse, започнало работа през 1997 г., предлага пълно меню и бар. Въпреки това, пуканките остават най-често купувания хранителен продукт, казва отговарящата за стратегията на компанията Хедър Морган.

Alamo експериментира със своите пуканки и други отстъпки, като ги обвързва с различни тематични вечери, допълва тя, отбелязвайки, че веригата е създала пуканки с подправката бербере за „Дюн: Част втора“.

„Виждаме ръст в продажбите, защото хората искат да опитат новите и различни вкусове“.

Тази тенденция се разпростира и из малките киносалони. В Бруклин Nitehawk Cinema е известно със своите пуканки с трюфели. В Айова Сити киното с нестопанска цел FilmScene използва рецепта, създадена от групата за студентско кино на Университета на Айова.

В Сиатъл любителите на филма Emerald City се радват, когато емблематичният театър Cinerama е възкресен след пандемията и прочутите пуканки с шоколад се завръщат. В Cinelounge Cinemas в Калифорния основателят Кристиан Меоли създава линия от осем вида занаятчийски пуканки, които да се продават на място, онлайн и в магазините.

Кинобизнесът ще продължи да се развива, но едно нещо ще остане постоянно, казва доцентът по икономика от Queen’s University в Канада Рикард Гил. „Кината ще спрат да пускат филми, преди да спрат да продават пуканки.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !