Бил Гейтс отлагал избора на Microsoft пред университета възможно най-дълго.

Като 20-годишен студент в Харвардския университет, Гейтс “си прекарвал толкова страхотно”, че изпитвал сериозни затруднения с решението да прекъсне образованието си и да основе софтуерна компания.

След като съосновава Microsoft със своя приятел от училище Пол Алън през 1975 г., Гейтс искал да се върне в университета, за да завърши образованието си, казва той.

В решението за напускане на университета има известен елемент на спешност. В гимназията Гейтс и Алън прогнозират, че микропроцесорите, в крайна сметка, ще превърнат обемистите, скъпи компютри в малки, евтини персонални машини, достъпни за всички.

Гейтс обаче не смятал, че технологията е готова — до 1974 г., когато Алън  “нахлува в стаята му” с най-новия брой на списание Popular Electronics, пише той в своята биографична книга “Source Code,” която излезе наскоро.

На корицата на списанието бил “първият миникомпютър в света, който щял да се конкурира с търговските модели”. Компютърът бил дело на Micro Instrumentation and Telemetry Systems (MITS) и носел името Altair 8800.

Алън и Гейтс решават бързо, че те могат да са лидери в една нова индустрия – създаването на софтуер за компютрите, които, в крайна сметка, ще се озоват в почти всеки американски дом.

Ако не действали бързо, някой друго можел да ги изпревари. Гейтс обаче обичал интелектуално строгата атмосфера на Харвард, където можел да се образова задълбочено по широк набор от теми, казва той.

Затова прекарва първата година на Microsoft разкъсван между Албъкърки, Ню Мексико, където първоначално била централата на компанията, и стаята на неговото общежитие.

Той опитал да ръководи Microsoft от разстояние, връщайки се в Харвард за още два семестъра през 1976 г. Дори се опитал да убеди един от първите програмисти в Microsoft Рик Уейланд, също негов приятел от училище, да “поеме нещата”, за да може да завърши образованието си.

Вместо това Уейланд заминава да учи, след което се връща в Microsoft за известно време, преди да напусне и да се премести в Лос Анджелис, пише Гейтс (Уейланд умира през 2006 г. на 53-годишна възраст.)

“Дори и Рик нямаше да се справи с интензитета, от който знаех, че имаме нужда, за да сме с едни гърди напред”, казва Гейтс, който така и не завършва образованието си, а вместо това става първия главен изпълнителен директор на Microsoft до 2000 г., когато се оттегля от поста.

Дотогава компанията вече е направила революция в компютърната индустрия, а двамата ѝ съоснователи са милиардери. Днес пазарната стойност на Microsoft е над 3 трлн. долара.

В интервю за CNBC Гейтс обсъжда защо не искал да напуска колежа, но осъзнал, че Microsoft не може да чака повече и защо - въпреки своите успехи, не препоръчва на студентите да прекъсват образованието си.

Защо онази корица на списание подтиква вас и Алън да основете Microsoft толкова бързо? Усещахте ли напускането на Харвард като голям риск?

Ключовият момент беше, когато се появи Altair. Дотогава си мислехме, че “това все някога ще се случи, а ние ще измислим кога и каква компания да създадем.”

Паниката, че това се случва без нас, настъпи, когато Popular Electronics публикуваха компютъра на своята корица. Тогава не знаехме, че MITS на практика не е произвела нито един от тези компютри.

Идеята за риска наистина отсъстваше. На този етап, ако бях напуснал колежа и бях се провалил, можех да се върна. Също така нямах задължения. Разполагах със средства от различни неща с програмиране, които бяхме правили, а софтуерните компании не са много капиталоемки.

Харвард обаче ми харесваше. Харесваха ми лекциите и това, че съм заобиколен от умни хора. Можехме да стоим до късно вечер и да обсъждаме много интересни неща.

Не бях супер общителен, но имах достатъчно приятели, за да се чувствам комфортно. Учех много, така че се колебаех през онази първа година. Трябваше да се предам на неизбежното, да се откажа от образованието и разбира се, никога повече да не се върна.

Ако бяхте завършили образованието си преди да основете Microsoft, щяхте ли да изпуснете своята възможност?

Може би. Ние наистина започнахме в самото начало.

Бяхме част от разни компютърни клубове и дори тези хора там не очакваха разработката на софтуер да се превърне реално в компютърната индустрия и че разнообразието от софтуер, който ще е необходим, ще бъде огромно.

Дори и тогава те мислеха някакси тесногръдо, че могат да играят игри на това нещо.

Добре беше, че започнахме отрано. Научихме много за това как се управлява бизнес и се преместихме в Сиатъл, където за нас беше по-лесно да наемаме най-добрите софтуерни инженери.

Първоначално какъв беше вашият възможно най-добър сценарий?

Бяхме амбицирани до лудост и говорехме неща, като “компютър на всяко бюро и във всеки дом.” Не виждахме някакъв вид софтуер, който не бихме могли да създаваме, освен ако не беше много нишов.

Трябва също така да държите разходите си под контрол. Всяка година ръководителите изготвяхме самостоятелно оценки за това какви ще са приходите ни след пет години.

Странното е, че моите и тези на Стив Балмър (първия бизнес мениджър на Microsoft, а впоследствие и главен изпълнителен директор) винаги бяха в долната част на прогнозирания диапазон.

Страхувахме се, че всички около масата ще очакват да получат много служители и средства за разходи, но много искахме да не останем без пари.

Аз обаче бях лудият, който казваше: “Трябва да създадем всичките тези нови продукти и трябва да ги създадем бързо.”

Какъв е вашият съвет към обмислящите да прекъснат висшето си образование, за да създадат компания?

Не съм човек, който насърчава прекъсването на образованието. Голям почитател съм на придобиването на широк набор от познания и мисля, че случаите, в които спешността е толкова голяма, че да прекъснете висшето си образование, за да е занимавате с нещо друго, са изключение.

Успях да използвам всички знания, натрупани в университета. Радвам се, че бях достатъчно любопитен, за да изучавам всички онези различни предмети. Затова винаги насърчавам хора да изучават широк набор от неща.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !