• Въпреки рисковете от ескалация, Техеран може би вярва, че една контролирана конфронтация със САЩ предлага повече стратегически предимства, отколкото мир, който би бетонирал икономическата изолация на страната.
  • Анализ на причините, поради които ограничената война може да обслужва по-добре интересите на Иран.

На пръв поглед изненадващият ракетен удар на Иран по американска база в Йордания през миналата седмица седмица изглеждаше труден за обяснение. Атаката на практика сложи край на крехката пауза в преките боеве между САЩ и Иран и накара Вашингтон да възобнови ударите в Иран. Това беше и необичайно.

Ако приоритет на Техеран е прекратяване на огъня, ударът е труден за обяснение. Но ако иранските лидери са преценили, че контролираната конфронтация може да предложи по-голямо стратегическо предимство, решението става по-разбираемо.

Едно от възможните обяснения е, че Техеран вярва, че въпреки рисковете, ограничената война обслужва по-добре интересите на страната.

Стратегия на контролирания хаос

Днес нито една от страните не изглежда готова за всеобхватна война. Вашингтон не е демонстрирал особен апетит за много по-широк регионален конфликт, който би могъл да застраши енергийната инфраструктура в региона, да привлече повече държави, да повиши цените на петрола и допълнително да подложи на натиск американските военни ресурси.

Иран може също да се опита да избегне всеобхватна война, защото отслабената му противовъздушна отбрана, уязвимата му индустриална инфраструктура и икономиката, ограничена от санкции, правят възстановяването на загубите все по-трудно и скъпо.

Иран може би е заключил, че това създава място за стратегия, основана не на военна победа, а на постоянен натиск.

Предимствата на конфликта пред мира

Продължителното прекратяване на огъня при сегашните условия всъщност би могло да постави Техеран в по-слаба позиция. Военноморската блокада на иранските пристанища от САЩ ще продължи, санкциите ще останат в сила и Иран ще бъде до голяма степен изключен от международните енергийни пазари.

Междувременно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и други страни износителки на петрол и газ в региона биха могли постепенно да възобновят нормалния си износ, докато Иран остане икономически изолиран.

Един ограничен конфликт би могъл да промени тази ситуация за Иран. Въпреки че Иран плаща висока военна и икономическа цена, смущенията в Ормузкия проток и натискът около Баб ал-Мандеб, чрез бунтовниците хути, продължават да влияят на световното корабоплаване, разходите за застраховки и енергийните пазари. Дори ограничената несигурност принуждава правителствата, корабособствениците и вносителите да обръщат внимание на исканията на Иран.

Всъщност Техеран може би вярва, че все още има лостове за влияние.

Дипломатически цели и вътрешни фактори

Иран също изглежда се опитва да промени дипломатическата дискусия. Вместо да приеме неограничената свобода на корабоплаване, страната многократно е сигнализирала, че корабоплаването трябва да се извършва по правила, договорени с или администрирани от Иран.

Ако това тълкуване е правилно, целта на Техеран може да е всяко бъдещо повторно отваряне на Ормузкия проток да отразява иранско влияние, а не връщане към статуквото отпреди войната. Продължаващ, ограничен конфликт би позволил на Иран да продължи натиска за постигане на тази цел.

От гледна точка на Техеран, поддържането на кризата под прага на тотална война може би е за предпочитане пред приемането на прекратяване на огъня, което оставя санкциите, блокадата и икономическата изолация до голяма степен непроменени.

Възможно е да има и вътрешни сметки. Иран продължава да се сблъсква с много високи нива на инфлация, безработица, икономически трудности и обществено недоволство.

По време на периоди на външни конфликти, правителствата често намират за по-лесно да потискат вътрешната опозиция, да оправдават по-строги мерки за сигурност и да обединяват подкрепа около националната отбрана. Това не премахва икономическите проблеми на Иран, но може да намали непосредствения политически натиск, създаден от тях.

Парадоксът на ескалацията

Нищо от това не означава, че стратегията е без значителни разходи. Иран продължава да понася повтарящи се военни удари, икономическа несигурност и няма гаранция, че настоящият баланс може да бъде поддържан.

Това е основният парадокс, пред който е изправен Техеран. Контролираният конфликт може в момента да предлага повече лостове, отколкото несъвършен мир, но контролираните конфликти имат навика да стават неконтролирани.

Иран може би вярва, че може да калибрира ескалацията достатъчно внимателно, за да оказва натиск върху Съединените щати, световните енергийни пазари и регионалната дипломация, като същевременно избягва пълномащабна война.

Но това изчисление носи и значителни рискове. Освен възможността за много по-широка война, продължителен конфликт без ясен край би могъл постепенно да засили международната подкрепа за по-твърд отговор.

Вече има признаци, че конфликтът се разширява. Саудитска Арабия, която първоначално се стреми да избегне пряко участие, извърши удари срещу свързани с Иран шиитски групировки в Ирак и предприе военни действия срещу хутите.

Ако нарушаването на световната търговия и енергийните пазари продължи, други страни, които досега се опитваха да стоят настрана, биха могли да станат по-склонни да подкрепят усилията за увеличаване на натиска върху Иран.

Някои правителства може също да заключат, че поемането на разходите за по-решителен отговор е за предпочитане пред това да се живее с повтарящи се кризи, засягащи международното корабоплаване и енергийните доставки.

Дали тези възможности, посочени по-горе - включително активното участие на повече страни - ще се окажат верни, остава несигурно. Много може да зависи от това дали Техеран е в състояние да поддържа калибрирани действия, без да предизвика отговор, който коренно да промени политическите и военните сметки на САЩ. Следващият неочакван удар може да определи по какъв път ще поеме конфликтът.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !