Скъпоценната, ароматна смола е символ на празничния сезон и става все по-популярна в уелнес индустрията – но естественият ѝ източник е под сериозна заплаха. Съдбата на горите от тамянови дървета и поминъкът на хиляди хора висят на косъм, принуждавайки глобалната индустрия да преосмисли изцяло начина, по който тази ценна суровина се произвежда, проследява и продава.

Живот, посветен на тамяна

Салабан Салад Мюз е посветил целия си живот на тамяна. Той живее в малкото градче Даяха в региона Санааг в Сомалиленд – самопровъзгласила се държава в рамките на Сомалия – и работи като опитен събирач на прочутата смола. Тя се добива единствено от дървото Босвелия.

Всяка година Салад Мюз прекарва между три и шест месеца в пещера близо до земите, които семейството му притежава от поколения. Той ежедневно обхожда своите дървета, проверява кората за вредители, почиства пясъка и се грижи за младите фиданки, които е засадил.

Глобално търсене и локален натиск

Тамянът, известен като част от библейския дар за младенеца Исус, се използва от хилядолетия в индийската и китайската медицина и е една от най-старите търгувани стоки. Днес той е ключов елемент в уелнес индустрията на стойност 5.6 трилиона долара, използван за медитация, лечебни практики и в католически ритуали. За Салад Мюз обаче тамянът има далеч по-земно значение – той е основен източник на доходи за него и много други събирачи в Рога на Африка (Сомалиленд, Сомалия, Етиопия, Судан).

Въпреки това, местни конфликти, ниското заплащане, липсата на регулации и нарастващото глобално търсене оказват огромен натиск върху събирачите. Те са принудени да експлоатират дърветата до неустойчиви нива, за да оцелеят.

Как прекомерният добив унищожава дърветата Босвелия

Тамянът се добива чрез процес, наречен „подсичане“ – в кората на дървото се правят разрези, от които изтича смола. Тя се втвърдява в т.нар. „сълзи“ за няколко седмици, след което се събира. Традиционно този процес се извършва внимателно, но днес дърветата Босвелия често се експлоатират далеч отвъд техните възможности.

Според доклад от 2022 г. на едно дърво може да са му нужни 10 или повече години, за да се възстанови от щетите, причинени от прекомерен добив. Проучване в списание Nature от 2019 г. алармира, че популациите на Boswellia papyrifera в Етиопия и Судан се сриват, като над 75% от тях нямат млади дървета. Изследователите прогнозират, че в рамките на 20 години производството на тамян може да спадне наполовина.

Освен свръхдобива, съществуват и други сериозни заплахи:

  • Климатични промени и екстремни метеорологични явления (напр. внезапни наводнения).
  • Нашествия на вредители като дървесиноядния бръмбар.
  • Паша на добитък, която унищожава младите фиданки.
  • Чести пожари в регионите, където растат дърветата.

„Тамянът със сигурност е застрашен“, казва Анжанет ДеКарло, основател на проекта Save The Frankincense.

„Всичко зависи от основните заплахи на конкретното място – като пашуване на камили, интензивно подсичане, екстремни климатични явления и добивна дейност.“

Икономиката на тамяна: от събирача до пазара

Световният пазар на тамян е оценен на 363 млн. долара през 2023 г. и се очаква да се удвои до 2032 г. Въпреки това, хората в началото на веригата на доставки получават минимална част от печалбата. Докато на западните пазари смолата може да се продава за 60–100 долара за килограм, събирачите в Сомалиленд получават едва 2–5 долара, или около 3% от крайната стойност.

„Хората, които определят експортната цена, са тези, които имат достатъчно капитал да обединят веригите на доставка и да поемат риска по транспорта“, обяснява Анди Торнтън, пазарен експерт по тамяна.

Икономическият натиск, съчетан с климатичния стрес, който прави традиционното животновъдство по-малко жизнеспособно, не оставя на събирачите друг избор, освен да режат повече дървета, за да си осигурят доход.

Технологии в помощ на устойчивостта

Според Стивън Джонсън, директор на Dayaxa Frankincense Export Company (DFEC), проблемът е в липсата на контрол и данни. Затова от 2021 г. неговият екип използва мобилни инструменти за изграждане на проследими вериги на доставка.

Приложението на DFEC има три функции: проследимост, мониторинг на здравето на дърветата и обучение. Събирачите се регистрират, а компанията записва кога и къде е добита смолата, проверява качеството ѝ и проследява движението ѝ до крайния купувач. Плащанията се извършват бързо и директно чрез мобилния портфейл Zad.

Пилотните резултати (януари 2023 – юни 2024) са обещаващи: обхванати са над 8000 събирачи, а близо 100 тона смола са закупени през приложението. Тази базирана на данни проследимост дава възможност на купувачите да инвестират в устойчивост и гарантира по-етични партньорства.

Въпреки това, експерти като Анжанет ДеКарло смятат, че е нужна и по-голяма ангажираност от големите потребители. Тя посочва, че Католическата църква, макар да представлява само 5% от пазара, има огромна символична и морална тежест.

„Почти ме разчувства мисълта папата да направи изявление или инициатива – ефектът би бил огромен“, казва тя. „Тези дървета имат значение. Хората, които вършат тази работа... всички те имат значение.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !