Пълното слънчево затъмнение е астрономически феномен, потопен в легенди, който пленява въображението на наблюдателите на небето и любопитството на учените от хилядолетия.

На 8 април 2024 г. части от Съединените щати ще потънат от дневна светлина в здрач, когато Луната премине между Слънцето и Земята и за кратко време напълно закрие сферата на звездата.

Трасето на лунната сянка през земната повърхност се нарича път на съвкупността.

В САЩ той ще започне над Сан Антонио, Тексас и ще премине през Оклахома, Арканзас, Мисури, Илинойс, Кентъки, Индиана, Охайо, Пенсилвания, Ню Йорк, Върмонт, Ню Хемпшир и Мейн, минавайки на север от Бангор.

В някои части на Тенеси и Мичиган също ще може да се наблюдава пълното слънчево затъмнение, според НАСА.

Слънчевите затъмнения в историята 

Обръщайки назад страниците на историята на пълните слънчеви затъмнения, небесните зрелища предизвикват различни интерпретации и реакции, пише ABC News. 

Смята се, че първият запис на затъмнение от човечеството е направен на 30 ноември 3340 г. преди Новата ера в мегалитния паметник Лофкрю в графство Мийт, Ирландия. 

Поредица от припокриващи се кръгли скални изсичания, наречени петроглифи, изглежда изобразяват луната, частично закриваща слънцето, което, според астрономите, би съвпаднало хронологически със затъмнение от този период. 

Непосредствено пред скалните рисунки археолозите са открили овъглени човешки останки на близо 50 индивида, които, според хипотезата на ирландския астроном Пол Грифин, може да са резултат от ритуал на човешко жертвоприношение от неолита, вероятно свързано със затъмнението.

В Анянг в Китай пък са открити изображения, издълбани във фрагменти от черупка на костенурка, датирани приблизително през 1200 г. пр.н.е., които също се смятат за записи на затъмнения.

Според изследванията на НАСА, надписитe на загадъчните гравюри твърдят, че „слънцето е изядено". Изследователите са открили и записи на други затъмнения в района, датиращи от 1226 г. пр. н. е., 1198 г. пр. н. е., 1172 г. пр. н. е., 1163 г. пр. н. е. и 1161 г. пр. н. е.

В каньона Чако, Ню Мексико, петроглиф, открит през 1992 г., изглежда изобразява слънчево затъмнение от 11 юли 1097 г., според данните на НАСА.

Скалната гравюра от предците на народа Пуебло изобразява въртяща се верига, изливаща се отстрани – вероятно представляваща изхвърляне на коронална маса от слънцето.

Изхвърлянето на коронална маса представлява потоци от плазма, навити от магнитно поле, които се изхвърлят от слънчевата корона или външната атмосфера на звездата. На външен вид те изглеждат като усукани въжета. 

Митология на слънчевите затъмнения

През цялата история на човешката цивилизация затъмненията са били тълкувани от много култури като нарушаване на естествения ред, а в някои случаи и като „лоша поличба“.

В древен Китай гравюрите, открити в Анянг, изобразяват слънчевите затъмнения като небесни дракони, атакуващи и поглъщащи слънцето.

"За да изплашат дракона и да спасят слънцето, хората били барабани и издавали силни звуци по време на затъмнение“, според Британика.

В Южна Америка древните инки са вярвали, че слънчевите затъмнения са знак на гняв и недоволство от Инти - всемогъщия бог на слънцето.

След затъмнение духовните лидери се опитвали да отгатнат източника на неговия гняв и да определят кои жертви трябва да бъдат принесени, като случаите на човешки жертвоприношения били често срещани по време на слънчево затъмнение.

Коренните американци Чоктау - третата по големина индианска нация, базирана на територията на днешните щати Алабама и Мисисипи, имали предания, подобни на тези на древните китайци, с които обяснявали слънчевите затъмнения.

"Според легендата, палавата черна катерица чокто, която гризе слънцето, е причината за затъмненията. Подобно на китайския дракон, катерицата трябва да бъде уплашена от врявата и виковете на човешките свидетели на събитието“, пише енциклопедия Британика. 

В Западна Африка хората от Таммари, известни също като Батаммариба, от северните региони на Того и Бенин, вярват, че небесните тела, пресичащи се по време на затъмнение, представляват илюстрация на човешките вражди на Земята.

„Според тяхната легенда, човешкият гняв и битката се разпространили върху Слънцето и Луната, които започнали да се бият помежду си и предизвикали затъмнение“, отбелязва Британика.

Напредъкът в науката

Историците смятат, че влиятелният индийски математик и астроном Арябхата, роден в края на 5-и век след Новата ера, е първият човек, който записва наблюдения относно истинската причина за затъмненията.

Единствената му оцеляла творба е написана в началото на шести ве к и включва математически формули за предсказване на слънчеви и лунни затъмнения.

Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, публикувана през 1915 г., заявява отчасти, че пространството и времето заедно се държат като тъкан и че масата на небесното тяло може да изкриви тази тъкан и на свой ред да промени пътя на самата светлина по тази кривина. Три години по-късно теорията на Айнщайн е потвърдена от слънчево затъмнение.

Сър Артър Едингтън ръководи експедиция до остров Принсипе, край бреговете на Западна Африка, за да наблюдава слънчевото затъмнение на 29 май 1919 г.

На фона на Луната, закриваща слънчевата светлина, учените успяват да забележат, че определени звезди в съседство със слънцето изглеждат в грешна позиция в резултат на изкривяването на светлината им от слънчевата гравитация, преди да достигне Земята – точно както предсказва Айнщайн.

Близо 100 години по-късно, през 2017 г., пълно слънчево затъмнение обхваща САЩ за първи път от 38 години от Орегон до Южна Каролина.

Това събитие позволява на учените, подпомогнати от 11 космически кораба от НАСА и партньорски организации, да предоставят наблюдения на слънцето, Луната и Земята по време на затъмнението.

"Това затъмнение ни даде възможност да циментираме идеята за връзката Слънце-Земя“, казва д-р Лика Гухатхакурта, която по това време ръководи научните усилия на НАСА за изследване на затъмнението. 

„Разнообразието от нови наблюдения, инструменти и платформи бяха активирани от това затъмнение. Ще бъде очарователно да наблюдаваме как те се развиват в нови изследователски планове и нови технологии за бъдеща употреба", казва още тя. 

Този месец НАСА се подготвя за мисията по време на пълното слънчево затъмнение на 8 април, за да проучи как внезапното намаляване на слънчевата светлина влияе върху горната атмосфера на Земята. 

Мисията Atmospheric Perturbations around Eclipse Path (APEP) ще изстреля три суборбитални „сондиращи“ ракети последователно – една приблизително 35 минути преди пика на затъмнението, една след в пика на затъмнението и една 35 минути след пика.

Всяка ракета ще разполага с четири малки научни инструмента, които ще измерват промените в електрическите и магнитните полета, плътността и температурата.

Освен това, в Мисури екип от студенти от Virginia Tech ще изстреля метеорологични балони на голяма надморска височина по пътя на пълното слънчево затъмнение, като част от националния проект на НАСА.

Балоните ще летят на надморска височина от приблизително 23 000 метра и ще заснемат изображения на пълното затъмнение от напълно различна гледна точка спрямо тази на Земята. 

Колко редки са слънчевите затъмнения?  

Ако Луната обикаляше около Земята в същата равнина, в която Земята обикаля около Слънцето, слънчевите затъмнения щяха да се случват всеки месец, но щяха да са пълни само в тропиците.

В действителност, средният интервал между пълните затъмнения е 18 месеца и те могат да се наблюдават от време на време по целия свят. Пътят на съвкупността през земната повърхност е тесен, а периодът - сравнително кратък (максимум малко над седем минути и половина). 

Извън тези граници Слънцето изглежда частично затъмнено - приличащо на пай, от който нещо е отхапано.