Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. засили глобалните страхове от ядрената енергия и забави развитието ѝ в Европа и други части на света. Четиридесет години по-късно обаче се наблюдава възраждане на ядрената енергетика в глобален мащаб – тенденция, получила силен тласък от войната в Близкия изток, посочва в свой анализ „Асошиейтед прес“ (АП).

Глобалната картина на ядрената енергетика

В момента над 400 ядрени реактора функционират в 31 държави, а още около 70 са в процес на изграждане. Ядрената енергия осигурява около 10% от световното производство на електроенергия, което се равнява на приблизително една четвърт от всички нисковъглеродни енергийни източници. През годините реакторите са претърпели постоянни подобрения с добавяне на нови системи за безопасност и намаляване на разходите за изграждане и експлоатация.

Макар че Чернобил и аварията в АЕЦ „Фукушима-1“ в Япония през 2011 г. отслабиха интереса към този вид енергия, възраждането ѝ е било очаквано.

„Още преди години беше ясно, че вероятно ще има възраждане“, заяви изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол. „С войната в Близкия изток съм 100 процента сигурен, че ядрената енергия се завръща. Тя се възприема като сигурен източник за производство на електроенергия и ще видим много силно възраждане както в Америка, така и в Европа и Азия.“

Според генералния директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси, този импулс е резултат от осъзнаването, че надеждното и нисковъглеродно електричество е от съществено значение за посрещане на нарастващото търсене.

Основните играчи на световната сцена

Водещите световни сили активно развиват своите ядрени мощности, като всяка преследва стратегически цели за енергийна независимост и технологично лидерство.

Съединените щати: САЩ са най-големият производител на ядрена енергия в света с 94 действащи реактора, които осигуряват около 30% от глобалното производство. Страната цели да увеличи капацитета си четирикратно до 2050 г.
Китай: С 61 ядрени реактора и близо 40 в процес на строеж, Китай е световен лидер в изграждането на нови мощности и се стреми да изпревари САЩ като глобален лидер по капацитет.
Русия: Страната заема водеща позиция в износа на ядрени технологии, като строи 20 реактора по цял свят. Тя разширява и собствените си мощности, разполагайки с 34 активни реактора.

„Светът не може да захранва индустриите си, да отговори на нуждите на изкуствения интелект или да гарантира енергийното си бъдеще без ядрена енергия“, заяви миналия месец заместник-държавният секретар на САЩ Томас ДиНано.

Разделената Европа: Между отказа и ренесанса

След началото на конфликта в Украйна Европа се опита да намали зависимостта си от руските енергийни ресурси, а войната в Близкия изток допълнително подчерта зависимостта ѝ от изкопаеми горива. В този контекст Европейската комисия промени виждането си и вече разглежда ядрената енергия като част от чистия енергиен микс.

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен призна, че отказът от ядрена енергия е бил „стратегическа грешка“ и очерта нови инициативи за насърчаване на строителството на електроцентрали, включително разработването на малки модулни реактори (ММР).

Позициите в ЕС обаче остават разделени:

Поддръжници: Франция, която разчита на атомна енергия за близо 70% от тока си, заедно с Швеция и Финландия, подкрепят развитието ѝ.
Противници: Германия окончателно изключи последните си реактори през 2023 г., а Австрия и Италия също са я забранили.
Междинни позиции: Белгия отмени закон за закриване на реакторите си, докато Испания планира постепенно да ги извади от експлоатация до 2035 г.

Наследството на Чернобил и новите реалности

Четвъртият реактор на Чернобилската АЕЦ избухна на 26 април 1986 г., когато Украйна беше част от Съветския съюз, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята. Въпреки това днес Украйна продължава да разчита на ядрената енергия за около половината от електроенергията си, като тези мощности играят ключова роля след руското нахлуване.

Дори Беларус, чиято територия беше силно засегната от аварията, развива ядрена енергетика с помощта на Москва. Според Ирина Сухий, основателка на беларуската екологична организация „Зелена мрежа“, властите се възползват от т.нар. „ядрен ренесанс“, за да оправдаят действията си, вместо да решават проблемите в замърсените територии.

Междувременно Япония, поучила се от уроците на Фукушима, рестартира 15 реактора, а други африкански държави, следвайки примера на Южна Африка и Египет, проучват възможностите на ядрените технологии.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !