На 1 ноември 1952 г. САЩ взривяват първата в света водородна бомба с кодово име Майк в рамките на операция Бръшлян.

Това е първият пълен тест на революционен дизайн, създаден от унгарско-американския физик Едуард Телър и полския математик Станислав Улам. Майк представлява забележителен инженерен подвиг, извисяващ се на 6 метра височина и тежащ впечатляващите 74 метрични тона.

Въпреки че не може да се използва като конвенционално оръжие, значението му се крие в това, че е първото ядрено устройство, извличащо значителна част от експлозивната си сила от термоядрен синтез.

На външен вид Майк прилича повече на индустриален комплекс, отколкото на традиционно оръжие. Той се помещава в масивна структура от гофриран алуминий, известна като „кабина за изстрел“, придружена от извисяваща се 91-метрова сигнална кула за комуникация с контролната зала, разположена на борда на USS Estes.

Поради използването на течен деутерий като гориво е необходима голяма криогенна инсталация, за да го поддържа при температури, близки до абсолютната нула. Захранването на тази сложна инсталация представлява електроцентрала от 3000 киловата.

Бомбата е поставена на малко необитаемо скалисто островче, наречено Елугелаб, което е част от атола Ениветак в южната част на Тихия океан.

Ениветок се състои от четиридесет малки островчета и атоли, разположени във формата на овален пръстен, обхващащ 32 км на дължина и 16 км на ширина, с два входа, водещи в централната му лагуна.

Атолът Ениветок, който е част от Маршаловите острови, първоначално е държан от японците от 1914 г. до превземането му от Съединените щати през февруари 1944 г. по време на Втората световна война.

След това се превръща във военноморска база за повече от четиридесет години, докато Маршаловите острови не стават независими през 1986 г. През това време атолът е поле за ядрени опити. Между 1948 г. и 1958 г. общо 43 ядрени опита са проведени там, променяйки завинаги пейзажа и историческото му значение.

Сутринта на 1 ноември 1952 г. Майк отприщва катаклизмичната си сила върху света. Детонацията произвежда огнена топка, простираща се на удивителните 5 км в диаметър. Само за 90 секунди облакът гъба се издигна до надморска височина от 17 км, като минута по-късно стига до 33 км.

В крайна сметка, той се стабилизира на височина от 41 километра, обширната му корона обхваща диаметър от 161 километра, със страхотно стъбло с ширина 32 километра. Мощността на тази вдъхваща благоговение експлозия е измерена на безпрецедентните 10.4 мегатона.

Във военен доклад за операция Бръшлян се отбелязва: „Детонацията, наблюдавана от борда на различните кораби в морето, не се описва лесно. Придружена от ярка светлина, горещата вълна се усеща незабавно на разстояние от 50 км."

Въздействието е колкото дълбоко, толкова и опустошително. Елугелаб - някога самотен скалист остров, е изпарен от свирепостта на взрива, оставяйки след себе си огромен кратер с диаметър 1.9 километра и потъващ на 50 метра в повърхността на Земята.

Експлозията генерира цунами с вълни с височина до 6 метра, които очистват околните острови от растителност. Председателят на Комисията за атомна енергия Гордън Дийн накратко обобщава резултатите пред президента Дуайт Д. Айзенхауер: „Островът Елугелаб липсва!“

Тестът на Майк води до откриването на два нови елемента. Малко след взривяването на бомбата флотилия от щатски военни самолети прелита през атомния облак. Машините са оборудвани с модифицирани резервоари за гориво, предназначени да улавят и филтрират отломки във въздуха.

Филтрите от самолетите са запечатани в олово и изпратени в Лос Аламос, Ню Мексико за анализ. Сред заинтригуваните от потенциалната научна съкровищница, съдържаща се в тези филтри, е ядреният учен Алберт Гиорсо от Калифорнийския университет в Бъркли.

Гиорсо предполага, че филтрите може да съдържат атоми, които са се трансформирали чрез радиоактивно разпадане. Заедно с химика Стенли Джералд Томпсън и Глен Сиборг на половин филтърна хартия от теста те документират съществуването на елементите 99 и 100, произведени от интензивно концентриран неутронен поток около мястото на детонация.

През 1955 г. те са наречени айнщайний и фермий в чест на Алберт Айнщайн и Енрико Ферми.

Ядрените опити на атола Ениуитак приключват през 1958 г., разказва Amusing Planet. През 1977 г. щатските военни се заемат с трудната задача да изчистят него и околните острови от замърсявания.

Това начинание включва щателно изстъргване на горния слой на почвата от засегнатите райони, който впоследствие е смесен с цимент, преди да бъде погребан в кратер от атомна експлозия в северната част на остров Рунит.

Този кратер - с размери 110 метра ширина и потъващ на 30 метра в земята, след това е обвит в допълнителни слоеве бетон, за да образува защитен купол.

През 2000 г. следва нов кръг от почистване. Този път все още замърсени зони на Ениветак са третирани с калий. Учените смятат, че атолът ще бъде годен за обитаване до 2026-2027 г.