Около 18 от големите компании, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса, ще бъдат задължени да публикуват нефинансовите си отчети за 2023 г. Те обаче са и по-подготвени, защото работят по темата за доброто и социално отговорно корпоративно управление от години.

Това заяви Христина Пендичева, член на Съвета на директорите на Българска фондова борса. Тя беше сред участниците на форума ESG - Investing in our Future, организиран от Darik Business Review.  

Как ESG регулациите се отразяват на листнатите на борсата компании? 

"Обхватът на ESG регулациите тепърва ще се разширява и за българските фирми е много важно да започнат рано и да видят кои са съществените за тях теми. Защото във всеки отделен бизнес тези теми са различни", каза Пендичева.  

Тя даде пример с Българска фондова борса, за която въпросите, свързани с корпоративното управление, са по-важни от тези, свързани с околната среда, просто защото борсовият оператор няма съществено негативно влияние върху нея. 

"ESG не е нещо, възникнало сега или наскоро, но сега акцентът върху екологичния аспект е много по-силен. Доброто и социално отговорно корпоративно управление обаче е тема, по която листнатите компании в България работят от много години. В този смисъл, те са и много по-подготвени", заяви още Пендичева. 

Тя напомни, че малките и средните предприятия ще бъдат задължени да публикуват нефинансови отчети от 2027 г. по европейската Директива за отчитане на корпоративна устойчивост. Има обаче компании, които вече са предприели стъпки в тази посока. 

"БФБ в последните две години публикува нефинансова декларация, въпреки че няма това задължение по закон. Освен това беше разработена платформата Oxygen, с която компаниите да могат по-лесно да генерират тези декларации, като в същото време те да бъдат и по-лесни за четене и разбиране от инвеститорите", обясни Пендичева. 

Какво представляват т. нар. ESG рейтинги?

ESG рейтингите са нов инструмент, който и инвеститорите, и банките, и останалите финансови институции започват все по-активно да ползват, за да получат необходимата информация за компаниите. 

"По този въпрос беше договорен, но все още не е публикуван, и европейски регламент, уреждащ дейността на доставчиците на ESG рейтинги", добави Пендичева.

Според нея, те ще бъдат един допълнителен инструмент, който може да бъде използван и от компаниите, които не са листнати на борсата. Тъй като листнатите, така или иначе, публикуват много подробна информация за своята дейност - както финансова, така и нефинансова. 

"Малките и средните предприятия по веригата за доставки вече се сблъскват с изисквания от страна на техните големи чуждестранни контрагенти за предоставяне на подобен тип информация. В тези случаи ESG рейтингът би бил добър инструмент, който да бъде ползван като референция. За да бъде получен такъв рейтинг, ще се използва всичко, което компанията е направила до момента", каза още Христина Пендичева. 

Тя добави, че изискванията към компаниите за докладване на определени показатели означават, че те предварително трябва да са предприели мерки и стъпки в тази посока. 

Твърде строги ли са регулациите?

Според Христина Пендичева, винаги има риск бюрокрацията да залитне в "прекомерни" регулации, но, според нея, е важно да се акцентира върху възможностите за компаниите. 

"Не бива да се гледа на регулациите по отношение на устойчивостта единствено като на допълнителна административна тежест, защото опитът ни показва, че когато компанията направи анализ на съществените за нея теми и на рисковете, които произтичат от тях, тя може да оптимизира своите бизнес операции", каза тя.

Експертът добави, че винаги ще има процедури или политики, които не са приложими към един или друг бизнес, но има и много смислени мерки, които могат да бъдат приложени на практика с положителен резултат.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !