Геополитическата несигурност и вътрешнополитическата фрагментация се превръщат в преки рискове за макроикономическата стабилност на България.

Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на среща с ръководители на дипломатически мисии у нас. Събитието, организирано от Bulgarian Spirit Diplomatic Society, се проведе в София на 30 март 2026 г.

В своето изложение, разпространено от БНБ, гуверньорът на централната банка очерта ключовите предизвикателства пред икономическата политика в контекста на функционирането на страната в рамките на еврозоната.

Геополитиката като неразделна част от макроикономиката

Според Димитър Радев несигурността в глобален мащаб остава висока и се проявява с все по-непосредствена сила. Развития, които доскоро са били възприемани просто като външни шокове, днес директно влияят върху инфлационните очаквания, цените на енергията, условията за финансиране и цялостното икономическо доверие.

Конфликтите в Близкия изток и рисковете за ключови транспортни коридори доказват колко бързо напрежението на енергийните пазари може да се пренесе върху европейската икономическа перспектива. В тази връзка геополитиката вече не е просто фон, а основен фактор в самата макроикономическа среда.

Устойчивостта на икономиката, подчертава управителят на БНБ, вече трябва да се разглежда не само в циклични или финансови категории, но и в институционални, стратегически и геополитически измерения.

Управителят на БНБ Димитър Радев по време на среща с ръководители на дипломатически мисии у нас; ©БНБ
Управителят на БНБ Димитър Радев по време на среща с ръководители на дипломатически мисии у нас; ©БНБ

Политическата рамка и цената на нестабилността

България запазва своята ясна стратегическа ориентация, бидейки трайно и категорично закрепена в европейската институционална рамка. Въпреки това, рисковете за нашия регион се пренасят по множество канали – чрез енергията, логистиката, нагласите на инвеститорите и възприятията за сигурност.

В подобна среда доверието е функционален инструмент за малките и отворени икономики, който намалява несигурността и подкрепя стабилността.

Радев обръща специално внимание на структурните слабости в националната политическа среда. Въпреки че страната е показала стратегическа последователност през последните над две десетилетия, повтарящата се трудност политическата конкуренция да бъде преведена в устойчива управленска способност създава проблеми.

Поредицата от избори и фрагментираните парламенти скъсяват хоризонта на политиките и отслабват последователността на реформите.

„Проблемът не е в самата политическа конкуренция. Тя е присъща на демократичните системи. Въпросът е дали политическата конкуренция е в състояние да произведе управленска рамка, която е достатъчно стабилна, дисциплинирана и оперативно последователна“.

Той уточнява, че това не е политическа, а макроикономическа оценка, тъй като в среда на висока външна несигурност всяка предотвратима вътрешна неяснота има своята цена и влияе пряко върху икономическите резултати.

Инфлация 2026 и решенията на Европейската централна банка

Световната икономика показва по-голяма устойчивост от очакваното, но базовият сценарий за умерен растеж и дезинфлация остава обграден от висока несигурност.

На своето заседание по паричната политика през март 2026 г. Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) е анализирал детайлно потенциалните ефекти от конфликтите върху инфлацията в еврозоната. ЕЦБ запази основните лихвени проценти без промяна, потвърждавайки ангажимента си за стабилизиране на инфлацията на равнище от 2% в средносрочен план.

За България каналите на влияние са особено силни. Успоредно с участието си в Евросистемата, БНБ е извършила целенасочена оценка на потенциалните ефекти от по-високи международни цени на енергията върху инфлацията у нас. Данните сочат следното:

  • Базов сценарий: Очаква се средногодишна инфлация от около 3.7% през 2026 г., последвана от постепенно забавяне.
  • Неблагоприятен сценарий: При геополитически усложнения инфлацията може да бъде по-висока с между 0.7 и 1.2 процентни пункта през 2026 г., като ефектите могат да се окажат устойчиви и в следващите години.

С присъединяването си към еврозоната България на практика завършва институционалния етап на номиналната конвергенция. Според Радев обаче реалната конвергенция – базирана на производителност, конкурентоспособност и качество на институциите – остава по-трудният и в крайна сметка по-важният процес.

Приоритети на икономическата политика: стабилност, доверие и адаптация

Управителят на БНБ дефинира три основни принципа, които трябва да водят икономическата политика на страната в новите условия:

  • Стабилност: Тя не е пасивна цел, а условие, което прави възможни останалите политики. Фискалната консолидация трябва отново да се върне в центъра на макроикономическия дневен ред, тъй като след 2020 г. фискалната позиция на страната е станала по-малко консервативна.
  • Доверие: Днес институциите се оценяват по начина, по който функционират, а не само по заявените намерения. БНБ е ясен пример за това, преминавайки от позиция на тясно съгласуване към пълно институционално участие във формирането на общата парична политика.
  • Адаптация: Фокусът на политиките трябва все повече да се измества към фундаменталния капацитет на икономиката – човешкия капитал, инфраструктурата, дигитализацията и иновациите. Енергийната устойчивост вече е макроикономически въпрос.

В заключение Димитър Радев предупреждава, че в днешната среда нестабилността рядко се проявява първо като формална криза. По-често тя започва като забавяне, колебание и институционална недостатъчност.

„Устойчивостта не е даденост. Тя се изгражда – чрез институции, дисциплина и последователност“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !