На парче земя на брега на океана в западната част на Сингапур стартъп компания строи завод, който ще преобразува въглеродния диоксид от въздуха и морската вода в същия материал като морските миди. При този процес ще се произвежда и “зелен” водород – чисто гориво, към което има големи очаквания.

Клъстерът от ниски сгради, който започва да се оформя в Туас, ще се превърне в “най-големия в света” океански завод за премахване на въглероден диоксид, когато бъде завършен по-късно през годината, твърдят от Equatic - стартъп компанията, отделена от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Идеята е заводът да взема вода от океана, след което да използва електрически ток и да пуска въздух през нея, за да предизвика редица химични реакции за улавяне и съхраняване на въглеродния диоксид - като минерали, които могат да бъдат върнати обратно в морето или използвани на сушата.

Това е една завладяваща визия на потенциално решение на фона на задълбочаващата се климатична криза, която предизвика безпрецедентни горещини и опустошително екстремно време.

Усилията за ограничаване на глобалното затопляне изостават до голяма степен, а много учени предупреждават, че освен бързото намаляване на използването на изкопаеми горива, светът ще трябва да премахне и въглеродното замърсяване, което вече е в атмосферата.

Този завод в Сингапур е пример за редицата проекти напоследък, които поглеждат към океаните, абсорбиращи вече близо 30% от затоплящото планетата замърсяване, като инструмент за постигане на това.

Други проекти прилагат впръскването на железни частици в океана с цел стимулиране на абсорбиращия въглероден диоксид фитопланктон, потопяването на водорасли в дълбините на океана с цел „заключването“ на въглерода и впръскването на частици в морски облаци, които да отразяват част от енергията на слънцето.

Проектите за премахване на въглерода обаче са спорни, критикувани за това, че са скъпи, недоказани в по-големи мащаби и отвличат вниманието от политиките за намалявана на употребата на изкопаеми горива. А когато в тях участват океаните - сложни екосистеми, които вече са подложени на огромен натиск от глобалното затопляне, критиките може да бъдат още по-силни.

Има “големи пропуски в знанията,” когато става въпрос за океанско геоинженерство, казва пред CNN Жан-Пиер Гатусо, океански учен в университета Сорбона във Франция. “Много съм притеснен от факта, че науката изостава зад индустрията,” допълва той.

Как действа процесът

Технологията на Equatic, която е тествана с малки пилотни проекти в Лос Анджелис и Сингапур, изисква три основни съставки – морска вода, скали и електричество.

Нещата се случват по следния начин: заводът изпомпва морска вода и пуска електрически ток през нея, разделяйки я на четири компонента – две течности (една киселинна и една алкална) и два газа (въглерод и кислород).

Киселинната вода се смесва с натрошени скали, за да се върне нивото на pH до същите нива на морската вода и след това се връща в океана. Вентилатори вкарват въздух през алкалния поток, вследствие на което въглеродният диоксид образува твърд калциев карбонат – материалът, от който се формират морските миди, който изглежда като фин пясък, както и разтворен бикарбонат.

Твърдите и разтворените минерали, които, според Equatic, могат да „заключват“ въглерод за най-малко 10 000 години, се връщат в океана или се използват на сушата. Морската вода също се връща в морето, готова да абсорбира повече въглероден диоксид от атмосферата.

Нито една част от обработката не се случва в океана, казва Гаурав Сант, основател на Equatic и преподавател по устойчиво развитие в Калифорнийския университет. “Това е важно, защото позволява да измервате идеално всичко, което правите.” Това включва електричеството, което използва заводът, както и количествата на заключения въглерод.

Струващото 20 млн. долара съоръжение ще заработи до края на годината и ще може да премахва 3 650 метрични тона въглероден диоксид годишно, казва Едуард Сандърс, главен оперативен директор на Equatic, която си партнира с Националната агенция по водите на Сингапур за строителството на завода. Това количество се равнява на премахването на около 870 пътнически автомобила от пътищата.

Амбицията на компанията е това количество да се увеличи до 100 000 метрични тона до края на 2026 г., а оттам и до милиони метрични тонове в следващите няколко десетилетия, казва Сандерс пред CNN. Заводът може да бъде копиран почти навсякъде, изграден от модули, “подобно на Lego блокчета.”

Със скалирането на дейността на завода, те ще трябва да се уверят, че няма отрицателни ефекти, казва Сант. “Има голяма разлика дали вършиш това в мащаб от един тон, милион тона или милиард тона. Трябва да изчислявате, да следите и да се адаптирате.”

Първоначалните разходи са високи, но от компанията казват, че планират да печелят, като продават въглеродни квоти на замърсители, както и да продават водорода, произведен по време на процеса.

Equatic вече е сключила сделка с Boeing за продажбата на 2 100 метрични тона водород, като планира да използва средствата за създаването на зелено гориво и за финансирането на премахването на 62 000 метрични тона въглероден диоксид.

Крехки океани

За някои критици на процеса рисковете обаче са много повече от ползите. Лили Фюр, директор на Центъра за международно екологично право, разкритикува използването на “спекулативни технологии” във време, в което “климатичните промени вече убиват нашите океани.”

Преработването на огромни количества морска вода би могло да убие морския живот, казва Фюр пред CNN. “Вече знаем, че електроцентралите убиват ларви на риби и други морски обитатели. Equatic ще преработва много повече морска вода на завод, отколкото една електроцентрала,” казва тя. “А за да се окаже някакво значимо въздействие върху климата, ще са необходими хиляди подобни заводи.”

Ефектите ще трябва да бъдат следени отблизо, посочва Джеймс Нифенегер, изследовател в Националната лаборатория за възобновяема енергия, който е написал доклад за премахването на въглероден диоксид от океаните. “Изкуственото движение на вода в подобни мащаби ще бъде огромно,” казва той.

Процесът може също така потенциално може да наруши деликатния баланс на океанската химия, смята той. Има много проучвания за отрицателните ефекти от засилването на киселинността на океана, докато тези за това какво може да се случи, ако океанската вода стане по-алкална, са много по-малко.

Трябва да се мисли и за енергийните нужди, Докато светът се отдалечава от изкопаемите горива, търсенето на чиста енергия нараства експоненциално. “Преместването на морска вода ще изисква огромни количества възобновяема енергия, която би била по-добре използвана за изместването на изкопаемите горива,” казва Фюр.

От Equatic казват, че филтрират водата, за да гарантират, че в системата не попадат морски обитатели, както и че водата, която се връща обратно в океана, ще има същия състав както нормалната морска вода и ще отговаря на екологичните норми на Сингапур.

От компанията също така посочват, че производството на водород, който може да бъде използван за задвижването на процеса, означава, че цялостното използване на електроенергия е по-ниско, в сравнение с други методи за премахването на въглерод.

Проектът на Equatic е част от един по-обширен дебат между онези, които се страхуват, че прибързаното впускане в геоинженерството може да отприщи неописуеми щети за екосистемите и онези, които смятат, че климатичната криза е толкова сериозна, че тази технология трябва да е опция.

Ясно е на чия страна е Equatic.

“Бездействието не е стратегия за климата,” казва Сант, допълвайки, че е съществено важно да могат да се вземат решения с несигурност. “Ако възнамеряваме сериозно да ограничим климатичните изменения, трябва да сме готови да действаме и то бързо и в големи мащаби”, казва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !