Глобалният преход към възобновяеми енергийни източници в големите енергоемки сектори се е забавил през 2023 г., възпрепятстван от регулаторни пропуски, политически натиск и липсата на ясни цели, според годишната оценка на базирания в Париж мозъчен тръст REN21.

Пандемията от COVID-19 и войната в Украйна подпомогнаха амбициите за преминаване към възобновяеми енергийни източници на фона на нарасналите опасения относно енергийната сигурност, но правителствата не успяха да се възползват от тази инерция, посочват от REN21.

До края на годината едва 13 държави, сред които САЩ, Индия и Китай, са въвели политики за възобновяеми енергийни източници, които покриват сгради, индустрия, транспорт и селско стопанство, като едва 12.7% от енергията, която секторите потребяват, е от чисти източници, казва REN21.

Много държави дори са се отказали от амбициите си – от 69 държави с поставени цели по отношение на възобновяемите енергийни източници спрямо крайните потребители, едва 17 са ги продължили след 2024 г., посочват от REN21, която обединява правителства, изследователски институции и неправителствени организации в насърчаването на преминаването към чиста енергия. Според изпълнителния директор на организацията Рана Адиб:

"Правителствата на практика са отстъпили от своите амбиции, а потребяващите енергия сектори вече нямат икономически стимули".

В доклада се предупреждава, че страните изпълняват бавно реформите, а трилионите долари субсидии, отпускани за изкопаеми горива - най-вече в индустрията и селското стопанство, продължават да възпрепятстват енергийния преход.

Падащите цени на изкопаемите горива през 2023 г. също са оформяли изготвянето на политики, а дебатът относно разходите за преминаването към по-чиста енергия се засили, особено на фона на предстоящите избори в много държави, казва Адиб.

Декарбонизирането на тежката индустрия остава основно предизвикателство, като сектори, като производството на цимент и стомана, твърдят, че възобновяемите енергийни източници не могат да генерират топлината, необходима за работата на техните пещи.

И докато преходът на индустрията може да се окаже по-труден от този на транспорта, има и решения, в това число използването на електродъгови пещи за производството на стомана, казва Адиб.

"'Трудни за декарбонизиране' вече изпраща посланието, че това са сектори, в които този процес е почти невъзможен, което не е вярно".