Древните египтяни са най-известни с това, че са оставили на света пирамидите, мумиите и йероглифите. Но всъщност, лекарите на Древен Египет може би са оказали най-трайно влияние върху развитието на човешката цивилизация.

От хирургията и стоматологията до протезите и акушерството - древните египтяни са постигнали многобройни медицински постижения в хода на своята приблизително 3000-годишна цивилизация. Те дори правят първите елементарни опити за лечение на ракови заболявания.

Благодарение на няколко оцелели папируси на медицинска тематика, както и изображения на храмове и гробници, заедно с изследвания на човешки останки, съвременната наука успява да събере много информация за медицинските практики в Древен Египет. 

Египтяните приемали медицината сериозно, наричайки я "необходимо изкуство". Те създали центрове за медицинско обучение, в които лекари можели да бъдат както мъжете, така и жените. 

Първите египетски лекари 

Първото споменаване на лекари в записаната история идва от Старото царство на Египет - ерата, когато са построени Великите пирамиди в Гиза. Около 25 век преди Новата ера един лекар очевидно е излекувал фараона от заболяване в ноздрите му. 

Още по-рано Имхотеп, родом от простолюдието, който също е бил архитект, свещеник и политически съветник, получава такава слава като практикуващ лекар, че в крайна сметка е обожествен като бог на медицината.

В крайна сметка, египетските лекари придобават такава репутация за своята компетентност, че при тях започват да идват владетели от Персия и други места от древния свят. В своята „Одисея“ гръцкият поет Омир пише, че египтяните "са по-умели в медицината от всеки друг човешки род".

Подобно на днешните, някои древноегипетски лекари са били тесни специалисти в определена област. 

"Всеки лекар е лечител на една болест и не повече. Цялата страна е пълна с лекари - някои за очите, някои за зъбите, някои за това, което се отнася до корема, както и някои от скритите болести“, пише гръцкият историк Херодот".

В Древен Египет имало дори проктолози, като буквално професията им се превеждала като „пастири на ануса“.

Дори най-уязвимите членове на обществото, не само богатите и могъщите, получавали известно ниво на здравна грижа. Според историците, египтяните били много внимателни към хората с физически деформации и увреждания.

Те не се отнасяли към тях като към изгнаници. Това било още една голяма разлика между Египет и останалата част от околния свят.

Първите опити за лечение на рак

Медицински папируси и различни гравюри изобразяват древноегипетски лекари, опериращи пациенти със скалпели, форцепс, ножици и други инструменти, които остават в употреба и днес. Съществуват доказателства, че египтяните са извършвали орални операции и ампутации и че са разрязвали отворени циреи и абсцеси, за да ги източат от гной.

Тогава (както и днес до голяма степен) ракът бил нелечимо заболяване. Самите египтяни признават това в папирус, описващ случай на рак на гърдата, за който не е имало лечение. Сериозността на болестта обаче не ги спира да се опитват да намерят лек.

Изследване на 4000-годишен череп от Старото царство на Египет показва, че той принадлежал на мъж на около 30 години с признаци на назофарингеален рак - вид онкологично заболяване на главата и шията. Учените били шокирани да открият белези, вероятно направени с метален инструмент, около три от многото вторични тумори на черепа.

Смята се, че това е най-ранният известен опит за лечение на рак или може би аутопсия след смъртта, за да се разбере по-добре болестта. Въпреки че сме склонни да мислим за рака като за съвременно заболяване, той, всъщност, датира от самото начало на човешкото съществуване.

Учените изследват и втори череп на жена на възраст над 50 години, живяла по време на Късния период на Древен Египет преди около 2500 години.

Жената също била болна от рак и вероятно е умряла от него, но преди това тя е претърпяла фрактури на черепа, вероятно резултат от насилствена атака, които египетските лекари изглежда са лекували успешно.

Протезите, стоматологията и контрацептивите на Древен Египет

Египтяните превъзхождали останалите култури в лечението на счупени кости, като ги обездвижвали в увити в лен шини, направени от тръстика или дърво. Освен това те знаели как да лекуват изкълчвания, как да обгарят, зашиват и превързват рани и как да ги поддържат чисти. 

Египтяните са построили и най-старите известни протези в света, включително 3000-годишен изкуствен пръст на крака, изработен от дърво и кожа, който вероятно е изпълнявал практическа, а не естетическа функция. 

Що се отнася до грижата за устната кухина, египтяните разработили дори пасти за зъби, направени от черупки от яйца, глина и пемза, като са използвали клонки за почистване на зъбите и вода за уста.  

Макар и не толкова ефективни колкото днешните методи, древните египтянки очевидно са прибягвали до използването на контрацептиви. Сред препаратите за тази цел била крокодилската тор, смесена със смлени акациеви листа и мед или кисело мляко.

Медицинските папируси описват и методи за аборт и предизвикване на раждане, както и тест за бременност, включващ уриниране върху ечемик и пшеница.

Освен това древните египтяни използвали набор от растения, минерали и животински продукти за лечение на всичко - от изгаряния и главоболие до треска, язви и ухапвания от насекоми. Те дори разработили мехлем против бръчки.

Очевидно тези "лекарства" били до голяма степен ефективни, дори по съвременните стандарти, и били приготвяни почти по същия начин, по който фармацевтиката работи и днес.

Използвал се принципът на активната съставка, добавена към спомагателно вещество, което можело да е аромат, който го прави приятно за приемане. Третият елемент бил "превозното средство", чрез което лекарството се вкарвало в човешкото тяло - хапчета, течности или други неща, които са втривали в кожата си или са вдишвали през носа.

Не всички медицински практики на древните египтяни обаче биха намерили място в една болница от 21-ви век. Техните лекари, някои от които служели и като свещеници, включвали магически заклинания и религиозни ритуали в своите лечения.

Те вярвали, че свръхестествените сили причиняват болести и не разбирали функцията на всеки орган, предполагайки, например, че сърцето контролира емоциите.

И все пак техният прагматичен и основан на доказателства подход за идентифициране на симптомите, поставяне на диагноза и предписване на лечение формирал ядрото на съвременната медицина.