На всеки четири години в древна Гърция момчета и мъже пътували до Олимпия, за да почетат бог Зевс, състезавайки се в Олимпийските игри. Има обаче доказателства, че и друго спортно събитие се е провеждало на същия стадион на всеки четири години - за млади жени и момичета.

Събитието е наречено Херая и представлява състезание в чест на богинята Хера. Участничките се състезавали в различни възрастови категории на съкратена версия на олимпийската писта за мъже.

Победителките получавали корони от маслинови листа, както и част от крава, принесена в жертва на Хера. Въпреки че запазените свидетелства за игрите на Херая не са много, учените смятат, че те може да са били своеобразен предбрачен ритуал за посвещаване.

"Мисля, че Хераята вероятно е бил социален ритуал, когато момичетата напускат детството и стават готови да направят следващата стъпка към въвеждането в категорията, годна за брак. За неомъжените момичета игрите вероятно са били социално въведение в обществото на възрастните“, коментира за History.com Нанси Сервинт, професор по древно изкуство и археология в Държавния университет на Аризона. 

Състезание към съзряването

Един от писмените извори за Хераята, известна и като Херейските игри, идва от разказ на Павзаний - географ от втори век след Новата ера, който разказва за своите пътувания из гръцкия свят.

Той пише, че Хераята датира "от древни времена" и е свързана с Хиподамея - митологичната кралица на Пиза, и нейното желание да благодари на Хера за брака ѝ с Пелопс.

Единственото друго известно доказателство за Хераята са статуите, които изглежда изобразяват жени бегачи, облечени в специфични костюми, за които Павзаний казва, че бегачките от Хераята са носели.

Едната статуя е бронзова фигура, датираща от 520 до 500 г. преди Новата ера, а другата е от мрамор и вероятно е от периода между 30 г. преди Новата ера до 68 г. след Новата ера, което предполага, че състезанието Херая може да е просъществувало няколко века.

Костюмът на атлетките от Хераята е забележителен, защото обикновено се носел само от мъже, извършващи дейности, като земеделие, ветроходство или друг тежък физически труд. Облеклото включва къса туника или рокля, която завършва точно над коляното и оставя дясното рамо и гърдата открити.

Нанси Сервинт твърди, че костюмът е важен, защото предполага, че състезанието не е било просто група тичащи наоколо момичета, а по-скоро важен социален ритуал в живота на неомъжената жена. По това време момичетата са се омъжвали на 14 или 16 години, така че повечето участнички в Хераята вероятно са били тийнейджърки.

"Една от целите на Хераята била да се надявате да получите добър съпруг и добър брак“, казва Томас Сканлън, почетен професор по класика в Калифорнийския университет, Ривърсайд, който е писал за олимпийските игри за жени.

Божеството на спортното събитие - Хера, била богинята на брака, въпреки че собственият ѝ брак със Зевс съвсем не бил безпроблемен, ако може да се вярва на древните легенди и митове. 

Някои учени смятат, че Хераята включвала само местни момичета и жени, но Сканлън е на мнение, че в нея са участвали свободни спортистки от целия гръцки свят, точно както Олимпиадата събирала свободни момчета и мъже от различни гръцки градове-държави. 

Въпреки че Павзаний не уточнява кой можел да присъства на Хераята като зрител, съвременните учени се обединяват около тезата, че по всяка вероятност игрите са били достъпни само за момичета и жени.

Някои изследователи се опитват да намерят отговори на въпроса защо има много по-малко доказателства за Хераята, в сравнение с Олимпийските игри, които се провеждат от 776 г. преди Новата ера до 393 г. след Новата ера.

Томас Сканлън твърди, че това не е нещо необичайно и посочва подобна липса на доказателства за други фестивали и събития за момичета, които гръцките автори (всички от които са мъже) може да са смятали за по-малко важни от игрите за силния пол. 

Какво са спортували дамите в Древна Елада? 

В допълнение към Хераята, има доказателства и за други местни състезания за неомъжени момичета в целия гръцки свят, особено след основаването на Римската империя през 27 г. преди Новата ера.

В Спарта, където както момичетата, така и момчетата получавали физическо възпитание, древните източници споменават за различни дамски състезания. Археолозите са открили и надпис в Делфи от около първи век след Новата ера, в който баща почита трите си дъщери и празнува техните победи в различни спортни събития.

Вероятно в древна Гърция не е имало място за омъжени жени в спорта, с изключение на обучението на коне. Надбягването с колесници бил един от спортовете, в които мъжете се състезавали на Олимпиадата, и въпреки че жените не можели да се състезават сами, те можели да тренират коне в подготовка за състезанието.

Тази възможност била отворена само за богатите дами, които можели да си позволят да спонсорират колесници, но това бил и единственият начин жените да участват в олимпийското събитие.

Първата известна жена, спечелила олимпийско състезание, спонсорирайки колесница, била спартанската принцеса Синиска, която побеждава на Олимпиадата през 396 и 392 г. пр.н.е. Тя отбелязва постижението си, като поръчва статуя, която я прославя като "първата от всички гръцки жени, спечелила олимпийска победа".

Синиска обаче не е могла да присъства лично на Олимпиадата, за да гледа състезанието със спонсорираната от нея колесница. Въпреки че Павзаний пише, че неомъжените момичета и жрицата на Деметра Хамин можели да присъстват на Олимпийските игри, наказанието за всяка омъжена жена, различна от жрицата, уловена да присъства на игрите, е било смърт чрез хвърляне от планината.

Въпреки това древногръцкият автор пише още, че никоя жена никога не е получавала това наказание. Единствената жена, за която се знае, че е хваната да се промъква на Олимпиадата, е получила прошка, защото баща ѝ, братята и синът ѝ били уважавани олимпийски спортисти.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !