Париж ще бъде в светлината на прожекторите в следващите няколко седмици на фона на започналата в петък лятна Олимпиада.

Домакинството на Олимпийските и Параолимпийските игри обаче се превърна в изключителен подвиг само по себе си, при това финансово неизгоден.

Провеждащите се веднъж на четири години летни и зимни Олимпийски игри струват скъпо. Особено в последните десетилетия, този спектакъл бе помрачен от бюджетни преразходи, дългосрочни задължения, разточителна инфраструктура, разселване на хора и облагородяване на райони, политически борби и вреди за околната среда.

Международният олимпийски комитет (МОК) се надява да поправи всичко това, започвайки с игрите в Париж. Неправителствената спортна организация се стреми към по-пестелив и зелен подход в сравнение с предишни години.

“Това ще са първите Олимпийски игри след Сидни, при които общите разходи са под 10 млрд. долара”, казва Виктор Матисън, преподавател по икономика в College of the Holy Cross, който изследва финансовите разходи около Олимпийските игри.

“Това е така, защото МОК вече не разполага с градове, които желаят да са домакини на това нещо”, допълва той. “За градовете стана пределно ясно, че при стария режим има реални финансови пречки за градовете, а игрите са много скъпи без дори и малко надежда парите да се възвърнат в дългосрочен план.”

Въпреки това, някои икономисти и изследователи твърдят, че една наистина устойчива Олимпиада ще трябва да изглежда много по-различно от игрите, които познаваме днес.

Завой към екстравагантността

Преди 40 години Олимпийските игри също са били на кръстопът.

След като Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико сити и през 1972 г. в Мюнхен са белязани от смъртоносно насилие, а бюджетът на Игрите в Монреал през 1976 г. е надвишен драстично, почти няма желаещи да домакинстват на Олимпиадата през 1984 г., припомня Андрю Зимбалист, спортен икономист в Smith College, който пише за икономическото напрежение от Олимпиадите и Световните първенства по футбол в книгата си “Циркус Максимус.”

Лос Анджелис, единственият град, който се кандидатира за игрите през 1984 г. (след като Техеран се оттегля), използва съществуващата си инфраструктура и стадиони, осигурява доходоносни спонсорски договори и телевизионни права и превръща събитието в маркетинговия гигант, който е днес.

Черешката на тортата – Организационният комитет на игрите в Лос Анджелис дори приключва с излишък от 215 млн. долара.

“След като им бе показан примамливият път към евентуалните печалби, много градове и държави започнаха да се редят на опашка да се сдобият с честта да бъдат домакини на игрите”, пише Зимбалист в книгата си. “Надпреварата за домакинство на Олимпиада стана също толкова ожесточена, колкото и самото спортно състезание.”

В надпреварата за Олимпийските игри някои градове харчат по над 100 млн. долара само за кандидатурата си, казва той. След като получат домакинството, разходите често скачат много над това, което е заложено първоначално като бюджет.

Превишаване на разходите

Заедно с Париж, пет от последните шест Олимпийски игри (летни и зимни) отчитат коригирани с инфлацията преразходи от по над 100%, според проучване на Оксфордския университет, публикувано през май 2024 г.

“Всички олимпиади, без изключение, превишават първоначално планираните разходи”, пишат авторите на проучването. “Това не се случва при никой друг тип мегапроекти, дори и при строителството на атомни централи и съоръжения за съхраняване на ядрени отпадъци.”

И тези оценки са консервативни, отбелязват авторите, допълвайки, че не са включили индиректните капиталови разходи, като подобряване на пътища, железопътен транспорт, летища, хотели и друга инфраструктура, която не е свързана с управлението на игрите.

По оценки на Зимбалист (които включват оперативните разходи и директните и индиректни инфраструктурни разходи), самите игри стават все по-екстравагантни. Пекин харчи над 40 млрд. долара за лятната Олимпиада през 2008 г., Сочи харчи над 50 млрд. за зимната Олимпиада през 2014 г., а разходите на Рио де Жанейро доближават 20 млрд. долара за лятната Олимпиада през 2016 г., пише той.

А когато приходите са малка част от разходите, възлизайки средно на 6–8 млрд. долара от 2005 г. насам, сметките започват да губят смисъл.

Счетоводството на Олимпийските игри също така е лесно за манипулиране, казва той. В допълнение на това, че индиректните разходи не се включват в официалните бюджети, някои индиректни оперативни разходи също остават извън разчетите.

В края на 2019 г., преди пандемията от COVID-19 да шокира глобалната икономика и да отложи игрите през 2020 г., Националният одиторски борд на Япония бе установил, че оценките на организаторите на игрите в Токио от 12.6 млрд. долара не включват преки разходи за 17 млрд. долара.

“Вече имате трудности с намирането на желаещи да са домакин и изведнъж се появява цифра от порядъка на 30 млрд. долара, която гарантира, че никой никога повече няма да иска да е домакин отново”, казва Зимбалист.

Миналата година организационният комитет за Олимпиадата в Пекин през 2022 г. обяви излишък от 52 млн. долара при разходи в размер на 2.24 млрд. долара. Разследване на Business Insider обаче установява, че общите разходи вероятно са били 10 пъти по-големи.

Краткосрочни и дългосрочни ефекти

Това, за което често се говори около подобни екстравагантни спортни събитие, са неща като краткосрочни и дългосрочни икономически ефекти от подготовката, дейността по време на игрите и последващите ефекти в годините след тях.

Краткосрочните и дългосрочните ефекти също така включват разходи като разселване (обикновено на жители с ниски доходи), облагфородяване и потенциални щети за околната среда, казва Зимбалист.

В крайна сметка всичко се свежда до “нетния ефект”, казва доцент Аманда Фалин, която специализира международен бизнес и икономика в Университета на Флорида.

“Въпреки че спортните събития, в това число и Олимпийските игри, привличат много хора, има също така много хора, които няма да посетят съответния град заради самото събитие”, казва тя пред CNN.

По тази причина икономическото въздействие от туризма около спортни събития обикновено в крайна сметка се губи, казва тя.

По отношение на “поставянето на града на картата,” или дългосрочните ползи от туризма, понякога те изискват значителни допълнителни инвестиции след като Олимпийският огън вече е изгаснал. Фалин посочва като пример Лейк Плесид, Ню Йорк. След домакинството си на зимната Олимпиада през 1980 г. Лейк Плесид е инвестирал стотици милиони долари в олимпийските си съоръжения, за да запази статута си на туристическа и бизнес дестинация.

От Олимпийския орган за регионално развитие на Лейк Плесид казват пред CNN, че олимпийските съоръжения продължават да привличат туристи, големи спортни събития, да развиват бъдещи спортисти и генерират икономически ефект в размер на 341.8 млн. долара, според скорошно проучване на Tourism Economics.

Бъдеще, в което игрите ще се провеждат в един град?

МОК и общностите домакини се надяват да направят събитието по-икономически, екологично и социално устойчиво.

За Олимпиадата в Париж през 2024 г., която е първата в съответствие с пътната карта на МОК от 2020 г., която включва 40 препоръки, за да гарантира бъдещата жизнеспособност на събитието, организаторите обявиха редица инициативи, които имат за цел да намалят въздействието от игрите.

Това включва построяването само на едно постоянно спортно съоръжение (в този случай плувен център, който в бъдеще ще бъде използван от обществеността и от бъдещи френски олимпийци) и разчитането на съществуваща или временна инфраструктура.

Организаторите в Париж също така се стремят да минимизират въглеродния отпечатък на игрите, разчитайки там където е възможно на материали, които са с малко въздействие или се рециклират.

Освен това, Олимпийското село в Париж след игрите ще бъде превърнато в офис площи и жилища.

Поглед напред към Олимпиадата през 2028 г. в Лос Анджелис разкрива сходни усилия за избягване на строителството. Предстоящите Игри в Лос Анджелис през 2028 г. не само ще разчитат на съществуващата инфраструктура, но част от състезанията ще се провеждат на над 2 000 км разстояние в Оклахома, където има съоръжения за софтбол и кану слалом.

Въпреки това, икономистите твърдят, че може да са необходими по-драстични мерки в бъдеще, за да може Олимпиадите да бъдат наистина устойчиви и икономически изгодни.

Според Матисън, Зимбалист и Палин, може да стигне до определянето на един или няколко града на ротационен принцип, които да бъдат постоянни домакини на Олимпиадите.

“Обичам Олимпиадата и спортните събития, но наистина не смятам, че настоящият бизнес модел на Олимпийските игри е жизнеспособен”, казва Фалин. “Просто няма икономическа логика на всеки четири години да се строи тази огромна мрежа от свързана със спорта инфраструктура.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !