Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може да се възползва, са многобройни и до 2030 г. възлизат на над 11 млрд. евро. Но за да бъдат ефективно използвани, е необходим научно-базиран подход и добра координация между европейските, националните и местните власти, както и съобразяване с локалните климатични рискове. 

Около това послание се обединиха участниците в Международната конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда“, организирана от Министерство на околната среда и водите съвместно с Министерството на енергетиката, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, НСОРБ и Коалиция за климата. Събитието е част от Съпътстващата програма на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), която се провежда между 27 юли и 2 август в София.

Дискусиите бяха посветени на това как двете мисии на ЕС – за 100 климатично неутрални и интелигентни града и за адаптация към изменението на климата – стимулират взаимодействието между централната и местните власти и развитието на работещи инвестиционни модели.  

"Причината IPCC да се фокусира върху проблема е растящият дял на общите емисии на парникови газове, идващи от градовете. През 2020 г. между 67% и 72% от световните емисии на въглероден диоксид са дошли от градска среда. Затова е важно, че над 1000 града по света предприемат стъпки към климатична неутралност", изтъкна Шиир Килкиш, вицепрезидент на Работна група III „Ограничаване изменението на климата” на IPCC.

Управлението на градовете предопределя количеството енергия, от която хората имат нужда, подчерта тя, като посочи основните стратегии, с които могат да бъдат намалени градските емисии - планиране в посока по-компактни градове, които позволяват ходенето пеша; устойчив модел на производство и консумация с намаляване на потреблението, улавяне и складиране на въглерод в градска среда; електрификация на транспорта и сградите в комбинация с нисковъглеродни енергийни източници.

"Доброто сътрудничество между институции, архитекти, урбанисти и учени е ключово, тъй като няма един подход, приложим към всички общини, който да може да бъде „спуснат отгоре“. Целта е местни екипи да предприемат трансформиращи действия, съобразени с локалните нужди", подчерта д-р Филип Тулкенс, началник отдел в дирекция „Здрава планета“, Главна дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия и заместник-ръководител на мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата“.

"Климатичните политики са местни политики, но за да могат общините да ги изпълняват, имат нужда от ресурс и правомощия, както и от гъвкави програми за финансиране. Сред основните пречки за изпълнението на интегрирани климатични политики остават разпокъсаната отговорност между централните и местните институции, големият обем стратегически документи и фрагментираността на програмите за финансиране," според  д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. 

Мнението му беше подкрепено от Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ): 

„Тази фрагментираност често означава прилагане на мерки на парче. Правим добри неща, но не според потребностите, а според възможностите за финансиране, при което резултатът може да е красив, но все пак остава „на кръпки“", каза Георгиева.  

Светлана Жекова, член на експертния съвет на Мисията на ЕС „Адаптация към изменението на климата“, подчерта колко голяма част от изпълнението на климатичните политики пада върху плещите на местните власти. Те отговарят за изпълнението на 70% от законодателството на ЕС,  65% от Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, 70% от мерките за смекчаване и 90% от мерките за адаптация. Това категорично потвърждава, че хората, които изпълняват политиките за климата, трябва да бъдат включени в разработването им. 

Подобен е и процесът на IPCC, при който учени, експерти и  представители на правителства работят заедно при съставянето на докладите за климата.

Жекова информира, че общините в България могат да се възползват от над 11 млрд. евро за адаптация към климатичните промени до 2030 г. по различни фондове – кохезионните фондове (€ 1,3 млрд.), Фонда за иновации и Модернизационния фонд (€386,7 млн.), Фонда за справедлив преход (€ 1,2 млрд.), Социалния климатичен фонд (€ 2,5 млрд.), приходите от Схемата за търговия с емисии (ETS) и Механизма за въглерoдна корекция по границите (€ 1,1 млрд. прогнозна стойност). 

Сред източниците на финансиране е и Мисията на ЕС „Адаптация към изменението на климата“ с годишен бюджет от над € 120 млн., която до 2030 г. ще подкрепи 150 европейски региона при разработването на решения за адаптация. Предстои обявяването на 10 покани за финансиране със средства на мисията с фокус върху демонстрационни проекти и природно-базирани решения. 

Ще бъде осигурено 100% грантово финансиране и за изследователска дейност в областта на адаптацията към изменение на климата (Horizon). Вече 308 общини от 25 страни в ЕС са част от мисията. Сред тях са 13 български общини от 11 области. С техните проекти мисията може да подобри живота на 548 000 души в 424 населени места у нас.

Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, каза, че климатичните политики наистина са възможност за важни инвестиции в отопление, охлаждане, адаптация към климатичните промени и облагородяване на градовете. Но те носят икономически ползи и за собствениците на имотите в градовете и призова да гледаме на публичното финансиране като на лост за отключване на средствата, заключени в лични спестявания, за инвестиции в програмите за саниране.