На третия етаж в стара промишлена сграда в Бургас около двадесет жени сглобяват облекла от сегмента на висшата мода, предназначени за бутици във Франция. Помещението е огромно и светло, но в един от ъглите му стои покрита с плат машина за безшевно спортно облекло на стойност хиляди евро – скъпа инвестиция, направена по заръка на френски клиент, чиято поръчка така и не пристига.

Тази сцена в бургаската кооперация „Черноморка“ улавя крехкия баланс на съвременната текстилна индустрия. Основано през 1950 г. от хора с увреждания, предприятието, което на 24 декември тази година ще навърши 76 години, днес е един от малкото представители на социалната икономика в Югоизточна България. Докато много шивашки фабрики в региона се задъхват под натиска на скъпия ток и конкуренцията, „Черноморка“ се държи над водата чрез хибриден модел: шие висок клас облекла за Западна Европа, но реално се издържа като хазяин.

Кооперация
Кооперация "Черноморка" / Снимки: Национален съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК)

Хибриден модел за оцеляване: Наемите субсидират производството

В цяла България са останали около 70 трудово-производителни кооперации за хора с увреждания и броят им продължава да намалява, казва председателят на „Черноморка“ Антонела Илиева. Според нея тайната на тяхното оцеляване не е в шевните машини, а в недвижимите имоти.

Кооперацията отдава свободните си площи под наем на разнообразен микс от бизнеси, което ѝ осигурява стабилност. Сред наемателите са:

  • Производители на спално бельо
  • Фирма за хигиенни материали
  • Производител на електронни платки
  • Рибопреработвателно предприятие
  • Две модни къщи
  • Два аптечни склада

Именно тези приходи действат като финансов буфер, който покрива тежките сметки за индустриална електроенергия и отоплението на шивашкия цех.

„Изкарваме, защото имаме помещения за даване под наем. Всъщност това ни носи най-много приходи, а не производството на дрехи“, признава Илиева пред БТА.

Приземният етаж в сградата, който ръководството обмисляло да превърне в собствен магазин за детските дрехи с бранда „Черноморка“, остава затворен. Причината е липсата на човекопоток и паркоместа в Северната промишлена зона на Бургас. Допреди няколко години кооперацията е продавала продукцията си в магазин в центъра на града, но днес тя се предлага единствено на търговски изложения.

Кооперация
Кооперация "Черноморка" / Снимки: Национален съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК)

Висша мода на ишлеме за Западна Европа

В кроячния и шивашкия цех, където стари машини работят редом до нови, закупени с европейско финансиране, няма дизайнер. Социалното предприятие работи по готови кройки и шаблони на западни клиенти, произвеждайки ежедневни дамски дрехи за Дания и луксозни детски модели за Франция, Италия и Испания.

Достъпът до тези пазари обаче има своята цена. Директните договори са почти невъзможни и Антонела Илиева разчита на лични контакти и търговски посредници. Агентите удържат комисиона от 5% върху цената за френския пазар и до 8% за скандинавските държави.

„Понякога ни поръчват детски дрехи, за които се изисква много високо качество. Обикновено са за магазини, в които повечето българи не могат да си позволят да пазаруват“, посочва тя, докато показва черни панталони, поръчани за рап изпълнители във Франция.

Въпреки ниските маржове и несигурността, в цеха продължава да се инвестира. Следващата цел е специализирана филетмашина за прецизна изработка на джобове за сака и палта.

Предизвикателства пред социалните предприятия

На теория държавата подкрепя предприятията за хора с увреждания чрез целеви субсидии и насърчава възлагането на т.нар. запазени обществени поръчки. На практика обаче „Черноморка“ е изтласкана от държавните търгове, твърди Илиева.

През 2007 г. кооперацията изпълнява мащабна държавна поръчка за 42 000 тениски за месец и половина, мобилизирайки още две предприятия. Днес, според председателя, подобни договори са недостъпни заради корупционен натиск. Антонела Илиева разказва за два конкретни случая – при опит за участие в търг за униформи посредник донесъл готови документи с разпределени цени и поискал дял, а при друга поръчка представител на компания поискал 13% комисиона, за да „подскаже“ печелившата оферта.

„То за нас какво остава в такъв случай“, пита реторично Илиева, която отказва подобни сделки.

Според нея частните фирми успяват да калкулират такива нерегламентирани разходи, но за социална кооперация с прозрачно счетоводство това е невъзможно. Така тези предприятия са принудени да разчитат на дребни локални поръчки или да търсят клиенти в чужбина.

Кооперация
Кооперация "Черноморка" / Снимки: Национален съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК)

От кафе до шивашки игли: Дългата история на „Черноморка“

През десетилетията кооперацията е сменяла десетки дейности – от производство на мебели, плетива и битови кукли до чупене на бадеми и пакетиране на подправки. В определен период предприятието дори е един от двата официални вносителя на сурово кафе в България, като пече и пакетира сортове от Виетнам, Коста Рика и Венецуела.

Днес основният капитал на кооперацията са нейните около 30 работници от Бургас и околните села. Някои от тях имат по 58 години трудов стаж в предприятието. Заедно с книговезкия цех и наемателите, тези хора поддържат жива една индустриална формула, в която пазарният прагматизъм е единственият гарант за оцеляването на социалната кауза.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google