През 80-те години компания на име Superfest създава супер устойчиви стъклени чаши. Тя обаче изчезва с падането на Берлинската стена, а сега се технологията се завръща.

Чашата е тясна в основата си и се разширява нагоре. Тази изпъкналост улеснява подреждането на чашите една върху друга и осигурява на палеца и показалеца „място за почивка“. Името е изписано с избледняващи букви в близост до върха на чашата и означава “супер стегнат” или “супер силен” на немски език, което може да се предположи, че е препратка към солидния захват при ползването ѝ. Всъщност то отбелязва изключителната издръжливост на стъклото.

Това е Superfest - “нечупливата” източногерманска чаша. Изобретени в индустриално богатата, но бедна на ресурси Германска демократична република, чашите Superfest са проектирани с цел да бъдат поне пет пъти по-издръжливи от обикновените чаши. Скоро след това се оказва, че са 10 пъти по-издръжливи.

Компанията, която ги произвежда, фалира след падането на Берлинската стена, но тъй като съвременните дизайнери проучват по-екологични и издръжливи производствени методи, чашите Superfest, произведени в периода 1980 - 1990 г. са по-търсени от когато и да било, като се продават на цени от около 35 евро за брой в сайтове като eBay и Etsy. Някои дизайнери дори мечтаят да възобновят технологията за производството им.

Чашите са странно пренебрегвана категория от домакинските съдове по отношение на дизайна. Дори и когато са признавани за произведения на изкуството, тяхната стойност обикновено се определя от това, което е използвано в тях. Чаша за вино Zalto или чаша за уиски Tom Dixon обикновено се продават за добри пари на търгове, но същото не може да се каже за скромната чаша за вода.

В случая с чашите Superfest, анонимността на производителя също така е била желана от политическа гледна точка. Режимът на ГДР проповядва солидарност и единство. Преобладаващата идеология поставя колектива на по-високо ниво от таланта и способностите на индивида. Въпреки че чашите Superfest тогава са могли да се видят във всеки бар, столова и домакинство в сателитната съветска държава, малцина били чували за Паул Битнер, Фриц Кюхел и Тило Пойц, дизайнерският колектив, който създава тяхната форма. “Никой не знаеше, кой всъщност стои за дизайна на Superfest,” казва Гюнтер Хьоне, който в периода 1984-1989 г., в залеза на ГДР, работи като главен редактор на водещото в страната издание за промишлен дизайн Form und Zweck.

За продуктовата си гама, която включва чаши за шампанско, шнапс и коняк, както и три различни размера чаши за бира, дизайнерското трио е вдъхновено от т. нар. Wirteglas, която източногерманските дизайнери Маргарет Яни и Ерих Мюлер създават в началото на 70-те години.

Революционната технология, която те внедряват е разработена през 70-те години в Отдела за изследване на структурата на стъклото в Централния институт по неорганична химия близо до Дрезден. Учените там знаели, че когато стъклото се чупи, това обикновено е поради микроскопични пукнатини на повърхността на материала, които се образуват по време на производствения процес. Те установяват, че драстичното увеличение на здравината на стъклената повърхност е възможно, като се заменят по-малките натриеви йони в стъклото с електронно заредени калиеви йони. Калиевите йони имат нужда от повече пространство като се притискат по-силно към съседните атоми и създават повече напрежение, което трябва да бъде преодоляно, за да може микроскопичните пукнатини да се увеличат.

“За да се произведе такова стъкло, бе свършена много основополагаща техническа работа”, казва Хьоне, който е автор на няколко книги за промишлен дизайн в ГДР. Въпреки това, държавната компания, която специализира в тази технология, VEB Sachsenglas Schwepnitz, спира производството през 1990 г., година след падането на Берлинската стена. Стотици служители получават известия за съкращение, а търговци на скрап идват, за да вземат формите за топене и оборудването на завода.

Един от факторите, който може би е попречил на конкурентоспособността на Superfest в обединена Германия е функционалния ѝ аскетичен вид. В южните части на страната най-вече хората обичат да отпиват бирата си от чаши, украсени с позлатени кантове или с гравирани гербове. “Бароковата украса върху чаша Superfest нямаше да се получи,” казва Хьоне. “Това би нарушило самия дизайн.”

Парадоксалното обаче е, че основната причина за изчезването им е тяхната издръжливост. Търговците на стъклени изделия, които играят по правилата на пазара, живеят от факта, че продуктите им се чупят, за да могат да продават повече. Чаша, която не се чупи, представлява заплаха за печалбите. “Оказва се, че Superfest не е подходяща за пазара,” казва Хьоне. “Чашите са прекалено добри за чисто пазарното мислене.”

Нов живот за нечупливото стъкло

Днес, изключително издръжливите чаши могат да бъдат купени само втора употреба, но стартъп компания в Берлин се опитва да промени това. На фона все по-голямото внимание, което се обръща на устойчивостта, от компанията Soulbottles смятат, че клиентите са готови да плащат по-високи цени за висококачествени и издръжливи продукти.

Нейните основатели, Паул Купфер и Стив Кьолер, набраха 251 139 евро групово финансиране за производствено съоръжение, което отчасти използва стара йонна технология на Superfest от времето на ГДР.

“В сравнение с пластмасата, стъклото е материал, който може да бъде рециклиран почти толкова често, колкото искате,” казва Кьолер. “То няма вкус и е прозрачно и има само един недостатък - чупи се.”

Проблемът при оригиналните чаши Superfest е, че производителите са работили с модифицирано боросиликантно стъкло, което не се рециклира лесно, както по-често срещаното натриево-калциево стъкло. Затова предизвикателството на Soulbottle е да произведе стъкло, което е едновременно рециклируемо и издръжливо, а доставката на първите бутилки се очаква през следващата година. Колко издръжливи са те? Прототипите са пускани от височина от 2 метра и не са се счупили.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !