Изобретатели, които НЕ забогатяха от популярните си творения

Има хора, които са автори на невероятни изобретения в миналото, постигнали световни успехи, без обаче да могат да се възползват във финансово отношение от своя гений.

Вижте няколко изобретатели, които определено можеха да забогатеят от своите творения, но по една или друга причина това не се случи:

Джон Уокър – клечката за кибрит

През 1826 г. Джон Уокър - химик от Стоктън он Тийс в Англия, изобретява първите клечки кибрит и започва да продава картонени кибрити, опаковани в кутии с подложки от шкурка на следващата година. Продуктът постига незабавни успехи, а за изобретението на Уокър се разчува.

Той обаче отказва да го патентова, като пренебрегва съвета на видни изобретатели от онова време, сред които и Майкъл Фарадей, и неговите кибритени клечки са изкопирани от всички. Излишно е да се казва, че Уокър печели много малко от своята иновация.

Джери Сийгъл и Джо Шустър – Супермен

В продължение на години Джери Сийгъл и Джо Шустър опитват да намерят издател за своя комикс, в който имало герой на име Супермен. Когато най-накрая намират такъв, те не преговарят за цената. Двамата продават правата на DC Comics само за 130 долара през 1937 г.

След това Супермен се превръща в най-известния супергерой, а комиксите - в индустрия за милиарди долари. След продължителни съдебни битки, в края на 70-те години на всеки от двамата са присъдени по 30 000 долара на година доживот и споменаване на имената им във всички бъдещи филми и публикации със Супермен.

През 2012 г. оригиналният чек за 130 долара беше продаден на търг за 160 000 долара, като парите отидоха при наследниците на служител на DC Comic, който го съхранявал с години.

Ласло Биро - химикалката

Ласло Биро има късмета изобретението му да носи неговото име в Аржентина, поне в общ смисъл, но не и да спечели сериозни пари от него. Аржентинският новатор от унгарски произход патентова първата химикалка през 1938 г.

Биро обаче бяга от окупираната от нацистите Унгария в Аржентина по време на Втората световна война, където допълнително усъвършенства своето изобретение.

Той продава патента на Марсел Бик през 1945 г., като се отказва от правото на бъдещи постъпления, а в годините след това компанията Bic продава цели 100 млрд. химикалки.

Михаил Калашников - автомат AK-47

В средата на 40-те години на миналия век в Съветския съюз Михаил Калашников създава популярното оръжие, което носи неговото име. Все още широко използван и до днес, AK-47 е ценен заради ниските си производствени разходи, надеждност и лекота на използване.

Калашников е обсипан с награди и отличия от съветските власти, но не получава финансова облага от своето изобретение. Заклетият комунист, който създава автомата за благото на родината си, а не за лична изгода, впоследствие казва, че съжалява за своето творение.

Братята Макдоналд – McDonald's

През 50-те години на миналия век Ричард и Морис Макдоналд изобретяват революционен начин за приготвяне на бургери по-добре и по-бързо от всички останали. След това се запознават с търговец на име Рей Крок, който ги убеждава да отдадат заведението си на франчайз.

Не след дълго из цялата страна започват да се появяват заведения McDonald's, но се задават и проблеми. В крайна сметка, те се съгласяват да продадат бизнеса за 2.7 млн. долара, докато Крок разраства веригата и я превръща в глобална марка, печелейки милиарди долари.

Ник Холоняк – LED осветлението

През 1962 г. ученият от General Electric Ник Холоняк създава на практика първото LED осветление - в опит да направи лазер, като прогнозира, че някой ден изобретението му ще замени крушката с нажежаема жичка, дело на Томас Едисон.

Холоняк не греши - в днешно време LED осветлението се използва повсеместно. За съжаление, неговият изобретател не печели нищо от творението си и дори не получава Нобелова награда за него.

Рон Клайн – магнитната лента на кредитната карта

Американският изобретател Рон Клайн, наричан още “дядото на възможностите“, е създал много генериращи пари неща, но не печели нищо от най-известното си изобретение – магнитната лента за кредитни карти, която създава през 60-те години.

Компанията на Клайн Ultronic Systems Corp. получава патент за изобретението си през 1969 г., но конкурентни компании също скоро се включват, копирайки технологията и пускайки я в световен мащаб.

Ultronic така и не прилага патента. В резултат на това Клайн не печели нищо от своето изобретение.

Дъглас Енгелбърт – компютърната мишка

Получаването на патент не винаги може да защити интелектуалната ви собственост от имитации, особено ако той изтече, преди технологията да стане търговски жизнеспособна.

Такъв е случаят с Дъглас Енгелбърт. Компютърният пионер подава заявление за патент за първата мишка още през 1967 г. Когато технологията най-накрая вече се смята търговски жизнеспособна в края на 80-те години, патентът на Енгелбърт вече е изтекъл и той не печели никакви пари от изобретението си.

Дайсуке Иноуе – караоке машината

Роденият в Осака изобретател Дайсуке Иноуе е създателят на караокето (което се превежда като "празен оркестър") в края на 60-те години, когато акомпанирал на бизнесмени, които искали да пеят в барове.

Иноуе създава първата импровизирана машина караоке през 1971 г., а останалото е история. Той обаче така и не патентова изобретението си и не печели пари директно от него.

Въпреки това Иноуе получава сериозно признание и в двете посоки. През 2005 г. японският изобретател получава Иг-Нобел за най-нелепо научно откритие, а списание Time го определя като един от най-влиятелните азиатци на 20-и век.

Тревър Бейлис – навиващото се радио

Британският изобретател Тревър Бейлис разработва първото навиващо се радио в началото на 90-те години.

Телевизионен репортаж за разпространението на ХИВ в Африка вдъхновява Бейлис да създаде радио, което той възнамерявал да бъде използвано за подобряването на осведомеността относно ХИВ посредством образователни радиопрограми в части от Африка с лош достъп до електричество.

Роденият в Лондон изобретател кандидатства за първия си патент през 1992 г., но в крайна сметка печели повече пари от шума около радиото, отколкото от самата джаджа.

По негови думи, големи корпорации успяват да заобиколят неговите патенти и „копират“ неговото устройство, подбивайки цената му.

Алексей Пажитнов – компютърната игра Тетрис

Програмистът Алексей Пажитнов създава много успешната компютърна игра Тетрис през 1994 г. Той бил служител на Руската академия на науките на и нямал право да се облагодетелства лично от творението си.

Съветското правителство запазва правата върху играта, а Пажитнов получава правото на някакви постъпления от изобретението си чак след разпадането на Съветския съюз през 90-те.

Сър Тим Бърнърс-Лий – Световната мреж(а World Wide Web)

Създателят на едно от най-важните изобретения на 20-и век не печели нищо директно от него. Сър Тим Бърнърс-Лий разработва първата система за разпространение на информация в глобална мрежа през 1989 г. в лабораторията CERN в Швейцария и кръщава творението си World Wide Web.

Британският компютърен учен избира да не патентова концепцията, а да направи изобретението си налично за всички. Всъщност, има съмнения дали технологията щеше някога да се развие, ако Бърнърс-Лий не беше предложил творението си на света безплатно.

Шейн Чен – ховърборда

Американският изобретател Шейн Чен, който разработва първия ховърборд, получава патент през 2014 г., но става жертва на евтини копия.

Чен продава своето творение Hovertrax за 1 000 долара за брой през сайта за групово финансиране Kickstarter, а продажбите нарастват в определен период от време.

След това китайски фалшификатори и имитиращи компании започва да бълват евтини копия на изобретението на Чен, въпреки патента. Те заливат пазара с бюджетни имитации, а до края на 2015 г. оригиналната версия до голяма степен претърпява провал.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !