![Кратка история на най-високите сгради в света](/media/000/nebosturga4i.l.webp)
Когато Equitable Life Building в Ню Йорк отваря врати през 1870 г., бизнесменът зад проекта - Хенри Болдуин Хайд, е упрекнат, че има мания за величие.
Струвайки повече от 4 милиона долара (около 81 милиона долара в днешни пари), централата на неговата застрахователна компания се издига на удивителните за онова време седем етажа над улиците на Манхатън.
Сто и четиридесет години по-късно, когато 163-етажният Бурж Халифа се извисява на 828 метра в небето на Дубай, той също е възприет от някои като екстравагантен.
![Километър в небето: Това са най-високите сгради в света](/media/000/11.s.webp)
И двете сгради служат като напомняне, че не само икономиката и технологиите движат историята на небостъргачите, но и символиката, и егото, пише CNN.
Надпреварата към небето започна в Америка, въпреки че дали Equitable Life Building е първият небостъргач в света остава спорен въпрос, според историците.
Днес терминът обикновено се отнася до структури с височина над 150 метра, но през 19 век не е имало официално определение.
В края на 1800 г. индустриализацията води до повишаване на градското население и цените на земята, което прави високите сгради все по-рентабилни, според Карол Уилис, директор на Музея на небостъргачите в Ню Йорк.
„Първите високи сгради са редакции на вестници и централи на комуникационни компании, като New York Tribune или Western Union Building – офис сгради, които концентрират работна сила, за да направят бизнеса много ефективен“, казва тя.
![Как изкуственият интелект си представя небостъргачите на бъдещето?](/media/000/nebo1.s.webp)
Високите сгради са хит в САЩ след началото на 20 век. В Ню Йорк рекордът за най-висока сграда в света е счупен шест пъти между 1908 и 1931 г., като е отбелязано повече от удвояване на височината от 186.5-метровата Сингер Билдинг до 443.2 -метровата Емпайър Стейт Билдинг.
Както всички големи промени в архитектурата, тенденцията е подкрепена от развиващото се инженерство. Разработването на стоманени рамки, които могат да се използват вместо носеща зидария, прави по-лесно и по-евтино изграждането на високи сгради. Междувременно, появата на асансьора превръща обитаването на по-високите етажи в много по-удобно.
Макар и сходни по форма, днешните небостъргачи малко приличат на тези, построени през първата половина на 20 век. Това се дължи най-вече на следващата голяма технологична промяна в архитектурата: окачената стена.
Следвоенното развитие в производството води до по-лесното производство на огромни стъкла, като остъклените прозорци скоро се превръщат в предпочитана фасада за високи сгради.
Освен че позволяват по-голямо подово пространство и повече естествена светлина, стъклените екстериори помагат на сградите да издържат на по-големи натоварвания от вятър, а с помощта на развитието на технологиите, се смекчава риска от земетресения и тайфуни.
Според Съвета за високи сгради и градски местообитания (CTBUH), днес има 191 завършени „супервисоки“ небостъргача – термин, който се използва, за да се опишат сгради с височина най-малко 300 метра. Но това не означава, че градовете ще растат на височина за неопределено време.
![Небостъргач с 80 000 растения откриха в Сингапур](/media/000/singapure.s.webp)
И ако всеки допълнителен етаж добавя продаваема площ, разходите за строителство също нарастват. Всички сгради достигат точка, в която добавянето на допълнителен етаж струва повече пари, отколкото носи.
Тази икономическа реалност със сигурност може да се усети в Америка. Въпреки че небостъргачите стартират като феномен от САЩ и продължават да процъфтяват там през 60-те и 70-те години на миналия век, Близкият изток и Азия – по-специално Китай – сега доминират във високото строителство.
Данните на CTBUH показват, че в Китай се намират повече от половината от миналогодишните нови сгради с размери 200 метра или повече, докато в Дубай са завършени повече нови небостъргачи от всеки друг град.
Това отчасти се дължи на по-ниските разходи за строителство в азиатски и други незападни страни. Демонстрация е и на това, че небостъргачите са повече от възвръщаемост на инвестицията - те са въпрос на престиж.
Въпреки това, в някои градове високите сгради са необходимост.
„Ролята на небостъргачите се състои от две части“, обяснява архитектът Саймън Чан. „Всеки град иска да има тази забележителност, която дава усещане за различна култура“, но те се нуждаят и от места, на които хората да живеят и работят в гъстонаселени градски условия „без (градът) да се разпръсква“.
Ярък пример, добавя той, е Хонконг - един от най-скъпите пазари на имоти в света: "В Хонконг, където земята е много оскъдна, височината е почти единственото решение."
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Бъдещи събития
Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност
18 Септември 2024Най-ново
Разрушителни тълпи от туристи завземат гръцки острови
преди 33 минДомакинствата изтеглиха рекордна сума жилищни кредити през юни
26.07.2024OpenAI представи онлайн търсачката SearchGPT
26.07.2024Колко дълго работят европейците?
26.07.202475 000 полицаи и военни ще пазят Париж по време на Олимпиадата
26.07.2024Състоянието на най-богатия 1% е нараснало с $42 трлн. за последното десетилетие
26.07.2024Прочети още
Загиналият след взрива в Елин Пелин е бил учен по пиротехника
darik.bgАрестуваха един от най-могъщите наркобарони в света
darik.bgКалин Стоянов: Инцидентът в склада на „Енигма“ е възникнал при пренасяне на пиротехника
darik.bgОлимпийски шампион печели повече пари от Onlyfans, отколкото от спорта
dsport.bgИгрите в Париж бяха официално открити с пищна четиричасова церемония!
dsport.bgИзписването на бебето – списък с основните неща за Големия ден
9meseca.bgСъвети за организация на детската стая: идеи за летни забавления
idei.bgКакви навици да следваме, за да съхраним младостта
idei.bg5 неща, които минималистите никога не държат в домовете си повече от година
idei.bg