Ръстът на цените, промените в дизайна и структурата на продуктите, както и спадът в обема на продажбите, са само част от ефектите, които пазарът на бижута изпитва в момента.

Според информация, разпространена от агенция Agerpres, ускореното покачване на котировките на златото и среброто на международните пазари принуждава производителите да се адаптират към напълно нови икономически реалности. Сериозни проблеми се наблюдават и при търговията със „старо злато“, където легитимните оператори сигнализират за нелоялна конкуренция и сериозни законодателни пропуски.

Исторически скок в цените на благородните метали

През последните месеци пазарите отчитат безпрецедентно поскъпване на основните суровини за бижутерийната индустрия. Председателят на Колежа на производителите и търговците на бижута в Румъния (CPCB) Михай Триф коментира ситуацията пред Agerpres, очертавайки мащаба на ценовия шок:

„Само през януари 2026 г. цената на златото се увеличи с над 17%. Тенденцията идва след историческата 2025 г., когато златото поскъпна с 64.58%, потвърждавайки статута си на безопасен актив при глобална икономическа нестабилност. Среброто отбеляза впечатляващ ръст от 147.95%. Производителите и търговците бяха принудени да актуализират цените си спрямо тези стойности.“

Триф уточнява, че бижуто не притежава само естетическа и емоционална стойност, но се базира на борсово търгуван материал. Следователно, продажната цена е пряко обвързана с международните котировки и производствените разходи. Въпреки това, не всички борсови увеличения се отразяват незабавно на етикетите във витрините. Често търговците поемат част от разходите за своя сметка, за да запазят продуктите достъпни и да задържат лоялността на клиентите си.

Как поскъпването се отразява на различните бижута?

Прехвърлянето на борсовия ръст към крайния потребител варира значително в зависимост от вида на изделието. Според експерта от CPCB, влиянието се разпределя по следния начин:

  • Масивни изделия (обеци, пръстени, тежки гривни): При тях суровината формира над 80% от стойността. Ценовите колебания се усещат най-бързо, като отразяват между 70% и 90% от движението на борсата.
  • Сложни и леки бижута: Трудът, дизайнът и вложените технологии заемат голяма част от цената. При тях прехвърлянето на борсовия ръст е ограничено до 40-60%.
  • Сребърни изделия: Въпреки огромния скок на среброто от близо 148%, въздействието върху крайната цена е смекчено, тъй като стойността на майсторския труд често надвишава тази на самия метал.

Рекалибриране на пазара и нови потребителски тенденции

Увеличението на данъците през последната година, комбинирано с по-скъпата суровина, оказва видим натиск върху продажбите. Този спад е най-осезаем сред клиентите, които не са купували бижута от няколко години и сега се сблъскват с коренно различна ценова реалност.

За да отговорят на тези предизвикателства, производителите и потребителите се насочват към две основни тенденции:

Оптимизация на дизайна: Създаване на по-леки изделия, които запазват своя визуален обем и естетика, но изискват по-малко вложен метал.
Разнообразяване на сплавите: Нарастващо търсене на по-достъпни варианти, като преминаване от 18K към 14K или дори 9K злато.

Според Михай Триф, това не представлява понижаване на стандарта, а по-скоро разширяване на възможностите за избор на пазара.

Бижутата като инвестиция спрямо банковото злато

Във времена на икономическа несигурност много хора обмислят покупката на ценности с цел запазване на спестяванията си. Експертът обаче е категоричен, че бижуто остава предимно емоционална и естетическа покупка, а не класически финансов инструмент.

Крайната цена на едно бижу включва редица допълнителни компоненти: разходи за труд, създаване на дизайн, технологии, ДДС, държавни маркировки, лабораторни анализи и търговска надценка. За чисто инвестиционни цели Триф препоръчва специализирани банкови продукти, като инвестиционни кюлчета и монети (bullion).

Предизвикателства със суровините и черният пазар на „старо злато“

Управлението на ценовата волатилност се очертава като най-голямото логистично предизвикателство за румънските производители през 2026 г. За да си набавят необходимия метал, те разчитат на две основни стратегии: закупуване на чисто 24-каратово злато по международни котировки и обратно изкупуване (buy-back) или рециклиране на бижута от населението.

Въпреки че „старото злато“ е важен стратегически ресурс, този канал крие сериозни рискове. Законодателните пропуски създават вратички за навлизане на злато от черния пазар.

„Нелоялната практика, разликата в облагането с ДДС и скритите сделки за смяна на злато изкривяват конкуренцията и създават сериозни загуби за бюджета и за легитимните оператори“, категоричен е Михай Триф.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !