Повишаването на лихвените проценти, което в момента предприемат повечето централни банки по света, вероятно ще понижи темповете на инфлацията и ще забави икономическия растеж. Но може да мине известно време, преди да се усети пълното въздействие.

Идеята за "времевия лаг" на монетарната политика за първи път е разработена от американския икономист Милтън Фридман. Освен това той стига до извода, че няма как да се предвиди с каква дължина е периодът между повишаването на лихвите и ефектите от него. 

Последните няколко цикъла на затягане бяха проведени постепенно, което спомогна за смекчаването на тази несигурност. Този път обаче централните банки скоростно повишават лихвите, като Федералният резерв на Съединените щати е на път да ги вдигне до 4% в края на тази година - най-рязкото затягане от четири десетилетия насам, пише The Economist.

Някои икономисти, включително бившият председател на Фед и настоящ нобелов лауреат Бен Бернанке, изчисляват, че изоставането между паричната политика и инфлацията може да продължи до две години.

В резултат на това американската икономика може да усвоява ефектите от огромните повишения на лихвите чак до 2024 г., когато икономическата картина вероятно ще е много по-различна от настоящата. Това е една от причините някои финансисти да призовават централните банки да преминат към по-скромни повишения на лихвите, за да се избегне ненужното добавяне на бъдеща "финансова болка".

Но, въпреки това, самото наличие на т. нар. "лагове" не може да бъде аргумент за бездействие. Тяхната точна продължителност може да не е сигурна, но фактът, че ще има известно забавяне, е сигурен.  

Засега Фед очаква да премине от повишаване към намаляване на лихвените проценти през 2024 г. и 2025 г. Но също така прогнозира, че инфлацията ще продължи да намалява и през въпросните две години – индикация, че изоставането е вписано в прогнозите на централната банка. 

Нещо повече - увеличаването на прозрачността в действията на Федералния резерв може да намали изоставането на ефектите. В САЩ лихвите по ипотечните кредити се бяха повишили с цял процентен пункт още преди Фед да започне да повишава основния лихвен процент.

Това не се е случвало в предишни цикли и представлява най-бързото "ценообразуване" на очакванията от поне четири десетилетия насам. В резултат на това жилищният пазар разполагаше с поне половин година, за да отговори на по-високите лихви по ипотечните кредити.

Разбира се, продажбите на жилища, цените и новото строителство започнаха да падат, но, в известен смисъл, Фед изостава на пазара - повишенията на лихвените проценти отчасти потвърждават очакванията, които вече оказват влияние върху дейността.

Този процес обаче не минимизира риска от закъснения на ефектите. Това е и причината, поради която Фридман не вярва в полезността на антицикличните интервенции. Той разглежда подобни опити като „смущения с особено висок риск от пакости“.

Централните банкери са по-уверени, но устойчивата инфлация наистина подкрепя гледната точка на Фридман относно предизвикателствата да бъде проведена правилна монетарна политика, независимо дали става въпрос за затягане или облекчаване. Това е така, защото днешните проблеми произлезат до голяма степен от агресивните стимули през 2020 и 2021 г.

С други думи, пакостите могат да действат двупосочно. Икономическите "гълъби" се притесняват, че прекомерното затягане ще доведе до рецесия. Ястребите пък се опасяват, че преждевременното спиране на цикъла на лихвени повишения ще доведе до продължителна инфлация.

И двата лагера се притесняват, че Федералният резерв отново ще приложи грешните мерки, само че в диаметрално противоположни посоки.