Бившият управител на Федералния резерв на Съединените щати Бен Бернанке получи тазгодишната Нобелова награда за икономика заедно с Дъглас Даймънд от Чикагския университет и Филип Дибвиг от Вашингтонския университет в Сейнт Луис.

Тримата получават признанието за своята работа върху ролята на банките в икономиката и финансовите кризи, съобщава Financial Times.

Комитетът, който раздава наградата от 10 милиона шведски крони (886 000 долара), каза, че работата на лауреатите, започнала в началото на 80-те години, е подобрила способността на финансовата система да избягва както сериозни кризи, така и скъпи спасителни програми. 

Тримата учени ще си поделят наградата поравно.

Комисията предприема необичайна стъпка, присъждайки наградата на икономист, по-известен с ролята си в разработването на политики, отколкото с академичните си приноси. Но Бернанке, който ръководи реакцията на Фед на световната финансова криза от 2008 г. и последвалата рецесия, вече е известен с анализа си на Голямата депресия от 30-те години на миналия век.

В него той аргументира тезата, че отливът на депозити от банките е бил решаващ фактор за причиняването на дълбоката и продължителна криза.

Бернанке, който ръководи Фед в продължение на два мандата от 2006 до 2014 г., беше критикуван от някои икономисти, че не е успял да предвиди кризата от 2008 г. и не е успял да се справи с проблемите, натрупващи се на пазарите на имоти, а след това е насочил огромни публични средства за спасяването на някои от големите банки на Уолстрийт от последствията от техните собствени рискови залози. 

Той е и един от пионерите в използването на нетрадиционната парична политика, стартирайки т. нар. "програма за количествени улеснения" на Фед, която имаше за цел да стимулира икономиката.

Според някои експерти, разхлабената парична политика е била инструмент за възстановяване на икономиката на САЩ, но други смятат, че тя подхранва неравенството, изкуствено надува цените на активите и поставя началото на период на "евтини пари", който посява семената на настоящата инфлационна криза.

Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг, от своя страна, поставят основите на съвременната банкова регулация с разработването на теоретични модели, които демонстрират защо банките съществуват, защо са уязвими на слухове за предстоящ колапс и как тази уязвимост може да бъде адресирана.

В ключова статия, публикувана през 1983 г., двамата учени обясняват, че банките изпълняват решаваща функция, като действат като посредници между спестителите, които искат незабавен достъп до парите си, и кредитополучателите, които се нуждаят от дългосрочно финансиране. Но, по своята същност, са уязвими, когато хората започнат да вярват, че спестители са на път да изтеглят повече пари, отколкото банката може да осигури. 

Даймънд и Дибвиг представят възможно решение на този проблем - схеми за застраховане на депозитите, при които правителствата гарантират парите на спестителите, спирайки банковото изтичане още преди да е започнало. Схеми от този вид вече се прилагат в много страни по света. 

Журито на Нобеловата награда отбелязва и статия на Даймънд от 1984 г., в която той доказва, че банките играят важна роля в наблюдението на кредитополучателите, за да гарантират, че те ще изплатят дълговете си.

Наградата за икономика, официално известна като наградата Sveriges Riksbank за икономически науки в памет на Алфред Нобел, е последната присъдена Нобелова награда за тази година. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google