Конституционният съвет на Камерун потвърди решението на избирателния орган на страната да изключи лидера на опозицията Морис Камто от президентските избори на 12 октомври.

На този фон, 92-годишният президент Пол Бия, чиято кандидатура също се сблъска с протести, получи разрешение да се кандидатира за осми мандат в богатата на петрол централноафриканска държава.

Ако бъде избран за още един седемгодишен мандат, той може да остане на власт, докато навърши почти 100 години.

Камто беше изключен, защото съперничеща фракция на партията Манидем, която го подкрепи, представи друг човек като кандидат. Изключването му от надпреварата предизвика възмущение, като адвокатите му определиха отхвърлянето му по-скоро като политически, отколкото като правен ход.

Кои са основните кандидати?

От 83-мата кандидати, подали заявленията си до избирателния орган, само 12 са одобрени.

Причините, посочени от Elections Cameroon (Elecam) за дисквалификацията на 71-те кандидати, варират от непълни досиета, неплащане на необходимия депозит до множество кандидатури от една и съща партия.

От всички участници шестима се считат за основни претенденти:

1. Пол Бия

На 92 години, Пол Бия е най-възрастният действащ държавен глава в света. Той е на власт от близо 43 години, откакто е начело на политическата сцена. Той е широко смятан за фаворит, след като основният му съперник Камто е отстранен.

Ветеранът политик никога не е губил избори от завръщането на многопартийната система през 1990 г. Победите му обаче са помрачени от обвинения в манипулиране на гласовете – твърдения, които неговата партия и правителството непрекъснато отричат.

Обявявайки намерението си да се кандидатира, Бия заяви, че осмият му мандат ще се фокусира върху благосъстоянието на жените и младите хора.

2. Бело Буба Майгари

Бело Буба Майгари, на 78 години, е опитен политик, родом от богатия на гласове северен регион на Камерун.

Той е президент на партията Национален съюз за демокрация и прогрес (NUDP), основана през 1990 г. Служил е в правителствата и на двамата президенти на Камерун - Ахмаду Ахиджо и Пол Бия.

Всъщност, той е първият министър-председател на Бия между 1982 и 1983 г. От 1997 г. Майгари сключи съюз с партията CPDM на Бия, което ѝ помогна да спечели значителни гласове от севера.

Този политически брак обаче приключи през юни след натиск от партията му да се кандидатира самостоятелно.

3. Иса Чирома Бакари

Друг бивш съюзник на Бия, чиято кандидатура дойде като изненада, е 75-годишният Иса Чирома Бакари. Подобно на Майгари, той е от северната част на страната и оказва влияние, помагайки на Бия да осигури гласовете на региона.

След 20-годишен престой на различни правителствени позиции, Чирома най-накрая се дистанцира от 92-годишния лидер, като подаде оставка от поста си на министър на заетостта и професионалното обучение, за да обяви кандидатурата си.

4. Кабрал Либии

Кабрал Либии - президент на Камерунската партия за национално помирение (PCRN), е член на парламента, който прави втория си опит да заеме най-високия пост в страната.

През 2018 г. той беше най-младият от деветимата кандидати за президент - само на 38 години, заемайки трето място с 6% от гласовете.

Кандидатурата на Либий на тазгодишните избори беше оспорена от основателя на PCRN Робърт Кона, който постави под въпрос легитимността на депутата да ръководи партията.

Конституционният съвет обаче отхвърли петицията на Кона и потвърди решението на избирателния орган да позволи на Либий да се кандидатира.

5. Акере Муна

Акере Муна беше кандидат на президентските избори през 2018 г., но се оттегли в последния момент и застана зад Камто. Този път Муна, международен адвокат по борба с корупцията, казва, че иска да победи Бия.

72-годишният мъж е от семейство на политици - покойният му баща Соломон Танденг Муна е бил министър-председател на Западен Камерун след обявяването на независимостта, вицепрезидент на тогавашната Федерална република Камерун и председател на Народното събрание.

Муна обещава да избави двуезичната страна от корупцията и лошото управление, които, според него, са опетнили имиджа ѝ на международната сцена.

6. Джошуа Осих

Джошуа Осих се включва в президентската надпревара за втори път, след като първият му опит през 2018 г. се оказа неуспешен.

Той ръководи партията Социалдемократически фронт (СДФ), наследявайки емблематичния покойен лидер на опозицията Джон Фру Нди. СДФ беше основната опозиционна сила в страната, но влиянието ѝ намаля, изострено от вътрешни борби и изключването на няколко членове на партията през 2023 г.

56-годишният Осих се класира на четвърто място в анкетите през 2018 г. с 3%, но се надява да победи Бия чрез обещание за социални и институционални реформи.

Кой представлява най-сериозно предизвикателство за Бия?

В продължение на много десетилетия президентът Бия успява да запази силния си контрол над властта, което затруднява загубата му на избори.

Решението на Бело Буба Майгари и Иса Чирома Бакари да го предизвикат изглежда ще то затрудни, но някои анализатори смятат, че те не представляват сериозна заплаха за Бия.

Д-р Пипи Югес, политически анализатор в камерунския мозъчен тръст Nkafu Policy Institute, твърди, че съюзът им с настоящия режим намалява доверието им сред избирателите от опозицията.

„Камерунците се нуждаят от нещо повече от оставка, за да им се доверят. И двамата са били със системата и са гледали как нацията страда.“

Д-р Югес предполага, че двамата кандидати от северните страни може да са част от политически заговор, организиран от режима.

Като се има предвид изключването на Камто - най-силният претендент през 2018 г., третият в класирането Либий може да претендира, че е основната заплаха тази година.

Въпреки че получи само 6% от гласовете, политическата му еволюция оттогава е похвалена. Партията му спечели пет места в парламента и седем местни съвета по време на зизборите през 2020 г.

След като стана член на парламента, той отправи спори с правителството по ключови политически въпроси, обещавайки радикални промени, ако поеме юздите на властта.

Д-р Югес обаче казва, че визията на Либии е неясна, посочвайки Акере Муна като по-убедителен кандидат с много по-ясен проект за нацията от близо 30 милиона души.

„Муна има богат международен опит и дипломатически характер - това, от което нацията се нуждае сега“, казва той, като хвали петгодишния план на известния адвокат, който „ще върне нацията на правилния път“.

Може ли опозицията да се обедини?

В исторически план, опозицията в Камерун е фрагментирана, особено по време на избори, като анализаторите казват, че това я е поставило в неравностойно положение.

Преди тазгодишните президентски избори се говори много за необходимостта опозицията да се обедини и да хармонизира стратегиите си за справяне с Бия.

Но тъй като всеки кандидат дава приоритет на собствените си интереси, остава неясно дали повечето – камо ли всички – от тях биха работили заедно, въпреки риска това да помогне на президента.

„Ако не се обединят, това може да е краят на политическите им кариери или на партиите им“, казва лидерът на гражданското общество Феликс Агбор Бала.

„Камто и останалите трябва да потърсят някой в опозицията, който може да носи щафетата – и трябва да поставят нацията на първо място, да се издигнат над личното си его, за да потърсят консенсусен кандидат, който може да даде шанс на CPDM на 12 октомври“.

Д-р Югес е съгласен, че Камто трябва да използва влиянието си, за да събере подкрепа за опозиционна коалиция, тъй като вече е извън надпреварата. Той настоява, че „промяната не трябва само да дойде с него, но чрез него“.

Експертът добавя, че опозиционна коалиция е възможна и посочва като доказателство среща от 2 август в Западния регион, на която са присъствали опозиционни фигури.

Принц Майкъл Екосо, президент на Обединената социалдемократическа партия (USDP), който участва в срещата, казва пред BBC, че целта е била да се положат основите за „консенсусен кандидат“. Въпреки че все още не е определен конкретен човек, критериите са установени.

„Искаме личност, която ще отговаря на стремежите на камерунците - някой, който е гъвкав да работи с други, някой, който е двуезичен и способен да мобилизира други кандидати и политически участници“.

На президентските избори през 1992 г. лидерът на опозицията Джон Фру Нди беше подкрепен от Съюза за промяна - коалиция от политически партии и организации на гражданското общество.

Въпреки че не беше единственият кандидат на опозицията, анализаторите казват, че коалицията му е помогнала да получи 36% от гласовете – малко под 40-те процента на Бия.

Това беше най-сериозното близкото постижение, постигано някога срещу настоящия президент. Фру Нди дори обяви победа, но властите отхвърлиха обвиненията в манипулиране на гласовете и посочиха Бия за победител.

Мнозина смятат, че ако опозицията не се обедини, както направи през 1992 г., Бия може да има лесен път към президентството. Според д-р Югес:

„Той разполага с опита, човешките ресурси и системата, които са му предимство“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !