Коката е една от най-масово разпространените култури в отдалечените селски части на Колумбия.

Фермерите засаждат издръжливия храст на голяма надморска височина, събират листата му и го продават на едро на малките местни лаборатории, "благодарение" на които страната е най-големият производител на кокаин в света. 

Берачите, известни като raspachines, са предимно бедни мигранти от Венецуела или жители на бедните региони на Колумбия. Ръцете им често са окървавени от работата, която включва откъсване на листата от стъблото.

Заплащането им обаче надвишава това за отглеждането на повечето законни култури. И дори хората, които са на най-долното стъпало в бизнеса с наркотици, получават известна доза престиж в ъндърграунд средите, пише The Economist. 

Няма недостиг на хора, желаещи да садят и берат реколтата от кока, в резултат на което няма недостиг на кокаин. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), световното производство достига рекордните 1982 тона през 2020 г. Обемът нараства с 11% спрямо предходната година и e почти двойно повече от произведеното количество през 2014 г.

Когато Ричард Никсън започва своята „война срещу наркотиците“ през 1971 г., потокът от кокаин в Америка е малка частица от настоящия. И въпреки милиардите долари, които всяка година се харчат за арести на наркотрафиканти, изземване на активи и унищожаване на кокаинови храсти, търсенето и предлагането постоянно се увеличават.

Смята се, че около 2% от американците, или приблизително около 6 милиона души, употребяват наркотици. А новите транспортни маршрути доставят дрогата на потребителите в Африка, Азия и Европа.

Много латиноамерикански президенти открито заявяват, че войната срещу наркотиците не работи. В интервю за The Economist новият президент на Колумбия Густаво Петро коментира евентуалните ползи от проявата на снизхождение към разкаялите се членове на наркобандите, декриминализиране на производството на листата от кока и създаване на места, където колумбийците могат да консумират кокаин в контролирана среда.

Фелипе Таскон, член на предизборния екип на Петро, който е спряган за ролята на негов „цар на наркотиците“, дори загатна за възможността за пълна легализация и за сътрудничество с други страни производители от Андите.

Една от тези страни е Перу - вторият по големина производител на кокаин в света. Нейният президент Педро Кастило назначи Рикардо Соберон - дългогодишен критик на схемите за унищожаване на кока, за ръководител на перуанската агенция за борба с наркотиците. 

„След като работих с производители на кока в продължение на 30 години, знам, че това, което най-много искат, е да бъдат третирани като граждани. Те винаги са били третирани като наркотерористи или наркофермери", казва Соберон.

Реалностите на международната политика обаче ограничат пространството за маневриране на латиноамериканските политици. Но Петро и Соберон имат известно основание, когато твърдят, че войната с кокаина се е провалила.

Основната причина за това са огромните печалби от търговията с дрога, която е евтина за производство, но скъпа на пазара. Според Джеръми Макдермот от изследователската платформа InSight Crime, мексиканските банди могат да купят килограм кокаин за 3000 долара в Колумбия.

Той изчислява, че един килограм струва между 8 000 и 12 000 долара в Централна Америка, 20 000 долара в Съединените щати, 35 000 долара в Европа, 50 000 долара в Китай и 100 000 долара в Австралия. Бандите могат да увеличат печалбите още повече, като смесват коката с по-евтини компоненти.

Голяма част от кокаина, който се транспортира на север до Съединените щати, се смесва с фентанил - мощно и пристрастяващо опиоидно болкоуспокояващо. UNODC смята, че токсичната комбинация е основната причина, поради която смъртните случаи, свързани с употребата на кокаин в Америка, са се увеличили пет пъти от 2010 г. насам.

Огромните печалби дават на бандите както стимул, така и ресурси да се адаптират към всичко, което правоприлагащите органи могат да използват срещу тях. В Колумбия първите опити за изкореняване на наркобизнеса, датиращи от началото на 21-ви век, първончално водят до известен спад в производството.

Но оттогава насам то отново бележи бурен растеж, тъй като плантациите се местят в по-отдалечени места, трудни за контрол от централната власт. В същото време бандите повишават производителността на своите култури.

UNODC изчислява, че количеството земя, предназначена за отглеждане на кока, е намаляло с 9% в Колумбия през 2020 г., в сравнение с предходната година, но в същото време производството на кокаин се е увеличило с 8% до 1228 тона, благодарение на растенията с по-висок добив и по-ефективните процеси в лабораториите, които превръщат листата в кока паста и след това кокаин на прах.

Бандите постигат подобряване на ефективността, на което биха завидели много консултанти по управление. UNODC изчислява, че количеството кокаин, получено от един хектар кокаинови храсти, се е увеличило с колосалните 18% за една година - от 6.7 кг през 2019 г. до 7.9 кг през 2020 г.

Въпреки че наркобандите са диверсифицирали бизнеса си през последните няколко десетилетия, навлизайки в области, като трафика на хора, нелегалния добив на злато, изнудването и производството на други наркотици, като фентанил, кокаинът остава основна част от него. 

Именно по тази причина те се борят "със зъби и нокти", за да контролират търговията с кокаин, в резултат на което Латинска Америка се превръща в един от регионите на планетата с най-много насилие. В тази част на света живее по-малко от една десета от световното население, но тя е арена на приблизително една трета от убийствата.

13 интересни факта за Пуерто Рико - най-старата колония в света

На места бандите са толкова богати, мощни и добре въоръжени, че превъзхождат силите на армията и полицията. Това статукво отдавна е установено в отдалечените части на Колумбия и в районите близо до границата на Мексико със Съединените щати.

Дори Уругвай, Парагвай и Еквадор, в които в миналото не е имало масово гангстерско насилие, през последните няколко години станаха свидетели на жестоки убийства в затворите.

Понякога бандите проникват в държавата и държавните служители злоупотребяват с властта си, за да защитават или подпомагат търговията с наркотици. 

С разпространението на кокаина по света се разширява и престъпната инфраструктура, свързана с него. Гвинея-Бисау, например, се превърна във важен "портал" за южноамериканския кокаин към Европа. Смята се, че опитът за преврат в страната по-рано тази година, при който въоръжени лица нападнаха президентския дворец, е извършен именно от влиятелни наркогрупировки.

Голяма част от европейския кокаин се внася през Ротердам в Холандия. Има случаи на убийства на холандски журналисти и адвокати, разследващи търговията с кокаин, а по-рано тази година полицията откри шумоизолирана камера за изтезания, вградена в транспортен контейнер. Ръководителят на един от холандските полицейски синдикати предупреди, че страната е изложена на риск да се превърне в „наркодържава“.

Привържениците на декриминализацията на кокаина се надяват да спрат тази вълна на насилие и корупция, но засега това изглежда по-скоро като несбъдната мечта. В повечето страни кокаинът и хероинът са едни от най-строго контролираните наркотици.

И все пак има изключения, с които Густаво Петро и политиците с подобни възгледи биха могли да се аргументират. Листата от кока отдавна са законни в Перу и Боливия, стига да не се използват за производство на кокаин.

Фермерите от Андите от векове дъвчат листата на растението като лек стимулант. Ефектите са по-близки до кофеина, отколкото до използването на кокаин. А чаят от листа на кока се използва за облекчаване на височинната болест.

Перу разрешава отглеждането на 22 000 хектара кока от около 34 000 фермери, които са регистрирани с държавен лиценз. Те продават реколтата си на единствения оторизиран купувач - държавната компания Enaco.

Подобна е и историята в Боливия. През 2012 г. правителството на страната, тогава оглавявано от Ево Моралес, се оттегли от Единната конвенция за наркотичните вещества от 1961 г., която имаше за цел да хармонизира политиките на подписалите го страни по отношение на наркотиците.

Боливия се присъедини година по-късно с изключение, позволяващо декриминализиране на дъвченето на листа от кока. Идеята беше да се даде правна защита на малък вътрешен пазар, доставящ продукти, свързани с кока, като напитки и паста за зъби.

Профсъюзите на Боливия отговарят за това колко кока се отглежда. Обнадеждаващ факт е, че насилието в страната е ниско и изглежда е намаляло още повече, откакто влиза в сила този модел на „обществен контрол“.

Според Хоакин Чачин, боливийски изследовател от Universidad Mayor de San Simon в Кочабамба, между 2004 г. и 2021 г.  в страната е имало 15 смъртни случая в резултат на конфликти, свързани с коката. За сравнение, между 1982 и 2003 г. те са били 120.

Но създаването на легален пазар на листа от кока също е съпътствано от проблеми. Един от тях е, че наличието на законни производители на кока не означава, че незаконните ще спрат своята дейност.

След смяната на правителството в Боливия през 2019 г. площта за отглеждане на кока се е увеличила с 15% през 2020 г. до малко под 30 000 хектара, от които само 22 000 са законни.

Подобна е и ситуацията в Перу, където обработваемата площ се е увеличила с 30% през 2021 г. до малко под 81 000 хектара. Това е далеч над установения от правителството легален лимит.  Освен това официалният регистър на фермите за кока почти не е актуализиран от създаването си през 1979 г., което затруднява проследяването на това какво и къде се отглежда. 

Държавната компания Enaco предлага сравнително ниски цени за изкупуване, в резултат на което количеството листа от кока, което успява да придобие, е намаляло наполовина през последните 20 години.

Част от останалото производство се пренасочва към нелегалната търговия с кокаин, където предлаганите цени на фермерите са много по-високи. Точно затова Рикардо Соберон иска да премахне монопола на Enaco и да позволи на други частни купувачи да участват на легалния държавен пазар.

Либералният колумбийски сенатор Иван Мураланда предлага още по-радикална идея. През 2020 г. той внася в Сената законопроект, който предлага Колумбия да изкупи цялата произведена в страната кока на пазарни цени. Мураланда смята, че това ще струва около 2.6 трилиона песо (560 милиона долара), което е по-малко от близо четирите трилиона песо, изразходвани за изкореняване всяка година.

Но по-спорната част от законопроекта, който мина на първо четене, преди да бъде отложен в навечерието на президентските избори тази година, предвижда легализация на кокаина за домашна употреба. 

Но по отношение на международната престъпност тези мерки едва ли ще имат кой знае какъв ефект, пише още The Economist. Легализирането на кокаина на места, където консумацията е ниска, няма да повлияе малко на печалбите на престъпните банди, които идват предимно от страни с високо потребление.

А слабото правоприлагане би могло да позволи на бандите да доминират на новите легални пазари, точно както са доминирали на нелегалните. Няколко американски щата, например, легализираха канабиса през последните няколко години, но, според някои наблюдатели, мексиканските банди са започнали да навлизат и на новите легализирани пазари.

Другият потенциален проблем е свързан с това, че ако за бандите стане по-трудно да си купуват суровината за кокаина, тъй като правителството изкупува цялата реколта, допълнителната конкуренция може да доведе до още повече кръвопролития.

 „Проблемът е в потреблението, а не в производството“, казва колумбийският президент Густаво Петро. Докато кокаинът остава нелегален в богатите страни, които го консумират, ефектът от легализирането му в по-бедните страни ще бъде сравнително слаб.

А в момента на Запад декриминализацията на употребата на кокаин изобщо не е на дневен ред. Обществените нагласи обаче се променят значително през последните няколко години. През 2020 г. щатът Орегон декриминализира притежанието на всички наркотици, включително и на кокаин.

Португалия има подобна политика от 2001 г. насам. На 7 октомври Фемке Халсема, кметът на Амстердам, каза на среща на европейските министри на правосъдието, че според нея, войната срещу наркотиците се е провалила и кокаинът трябва да бъде декриминализиран. Ако декриминализацията се случи в Латинска Америка, това може да даде повече импулс на подобни идеи и на други места по света.

И дори правителството на Америка не е толкова враждебно, колкото беше преди. На среща с Густаво Петро на 3 октомври тази година американският държавен секретар Антъни Блинкен каза дипломатично, че администрацията на президента Джо Байдън подкрепя "по-холистичния подход“ на колумбийския президент за справяне с наркотиците. 

Идвайки от страната, която започна "войната срещу наркотиците" преди половин век, тази заявка се усеща като значителна отстъпка, пише The Economist. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !