От създаването си през 1985 г., след подписано в малък град в Люксембърг споразумение, Шенгенското пространство се превръща в един от най-емблематичните и осезаеми резултати на европейската интеграция – цели поколения израснаха с навика да преминават през граници без паспорт или без да бъдат подлагани на гранични проверки.

И докато Шенгенското пространство първоначално беше създадено успоредно с Европейския съюз, в крайна сметка, то беше включено в законодателството на блока и сега изпълнява ролята на основен стълб, подкрепящ единния пазар.

Шенгенското пространство вече покрива 26 държави, в това число 22 страни членки на ЕС и близо 420 милиона жители.

Няколко държави от ЕС обаче все още не могат да се възползват от ползите на пътуванията без паспорт. Такъв е случаят с България и Румъния, които се присъединиха към ЕС през 2007 г. и все още изчакват търпеливо на прага на Шенген.

Присъединяването им нямаше как да бъде лесно, но след повече от 10 години на опашката, процесът се превърна в източник на разочарования за София и Букурещ, пише Euronews.

Сред нещата, които изисква присъединяването към Шенген, са прилагането на общи правила, подходящото управление на външни граници, споделянето на информация за сигурността и ефективно полицейско сътрудничество.

Двете държави твърдят, че са покрили необходимите критерии преди години. Миналото лято те дори получиха частичен достъп само за четене до Визовата информационна система, въпреки проверките по техните граници.

Европейската комисия и Европейският парламент са категорично на тяхна страна, посочвайки нееднократно, че кандидатките са изпълнили всички технически условия, докато депутати от Европейския парламент разкритикуваха оставането им извън Шенген като дискриминация.

България и Румъния са толкова убедени в готовността си да се присъединят към Шенгенското пространство, че поканиха проучвателна мисия от експерти да посети техните страни и да направи допълнителна оценка.

Остава едно препятствие обаче – политиката.

Окончателната зелена светлина трябва да дойде от Съвета на Европейския съюз, в който влизат министрите от 27-те страни членки. Одобрението на нов член на Шенген трябва да бъде подкрепено единодушно, което означава, че само едно "не" на практика може да замрази целия процес.

През 2011 г. срещу двойната кандидатура се противопоставиха Франция, Германия, Финландия, Швеция, Нидерландия и Белгия заради опасения, свързани с корупция, организирана престъпност и съдебни реформи.

В следващите години въпросът излизаше на преден план на няколко пъти, само за да мине отново на заден план. През 2015 г. мигрантската криза, която се превърна в тест за Шенген, намали допълнително надеждите за прием. Нещата обаче започнаха да се обръщат след кризата с COVID-19.

Запълване на оставащите пропуски

По-рано през годината френският президент Еманюел Макрон открехна вратата за приема на България и Румъния, разкривайки планове за реформи в Шенгенското пространство. Мерките предвиждаха и създаването на Шенгенски съвет, който да ускори колективните действия в кризисни времена.

"Трябва да реформираме Шенген," заяви Макрон през февруари. "Не може да има свободно придвижване, ако не контролираме външните си граници."

Месеци по-късно, през август, германският канцлер Олаф Шолц изрази подкрепата си и публично обеща да работи за превръщането на Румъния и България в "пълноправни членове."

"Шенген е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и ние трябва да го защитаваме и развиваме. Това означава и запълване на пропуските, които остават," заяви Шолц.

Както и с всяка друга политическа тема в ЕС, одобрението от страна на Париж и Берлин беше от съществено значение за придвижването на нещата напред и оказването на влияние на други държави, които са против, да заемат позиция.

Финландия, Швеция и Дания също са смекчили позициите си, заявяват официални лица пред Euronews, въпреки че Швеция има ново правителство с партии от десницата, а изборите в Дания са следващия месец.

Този месец Европейският парламент прие нова резолюция, петата по рода си от 2011 г., оказвайки натиск върху политиците да одобрят непосредственото приемане на България и Румъния.

Няколко дни по-късно парламентът на Нидерландия прие собствена резолюция, призовавайки правителството на премиера Марк Рюте да наложи вето върху двете кандидатури, с искането за допълнителен анализ на функционирането на върховенството на закона, намаляването на корупцията и организираната престъпност в двете държави.

Нидерландските депутати застъпват тезата, че корупцията и организираната престъпност в България и Румъния "представляват риск за сигурността на Нидерландия и на цялото Шенгенско пространство."

Това категорично противопоставяне изглежда противоречи на думите на самия Рюте, който няколко седмици преди решението на парламента беше заявил, че Нидерландия "принципно" не е против приема на двете държави.

"Казваме, че всички страни, които отговарят на условията, трябва да се присъединят към Шенгенското пространство," заяви Рюте по време на посещение в Букурещ.

До ден днешен България и Румъния остават в т. нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) - процес, който стартира през 2007 г. и оценява напредъка при съдебните реформи, мерките за борба с корупцията, а в случая на България и организираната престъпност.

Двете държави са най-ниско класираните страни членки на ЕС в Индекса за възприятие на корупцията, публикуван всяка година от Transparency International, въпреки че техните резултати не са много далече от тези на Унгария и Гърция, които отдавна са в Шенген.

Въпреки очевидната им връзка, МСП и кандидатурите за Шенген се считат за отделни пътища.

Политиците започват да приемат решението

Предложената от София и Букурещ мисия за проверка на напредъка посети двете държави през първата половина на месеца, а окончателният доклад в момента се преглежда от страните членки. Констатациите в него остават поверителни.

Чехия, която пое ротационното председателство на Съвета на ЕС и има задачата да направлява дебатите, превърна разширяването на Шенген в един от основните си приоритети.

Времето обаче минава. Следващата и вероятно последва възможност Прага да подложи този въпрос на гласуване ще бъде на 9 декември, за когато има насрочена среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи.

Само единодушната подкрепа може да премахне проверките по всички вътрешни граници.

"Не се заблуждавайте: гласуването в Съвета на Европа съдържа силен политически компонент," заяви румънският президент Клаус Йоханис след срещата си с Марк Рюте. "Това не е нещо лошо, това е начинът, по който работи ЕС."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !