Луис Инасио Лула да Силва постигна победа на президентските избори в Бразилия, завръщайки се на поста за своя трети мандат. 

Неговата задача сега ще е да спечели доверието на инвеститорите и финансовите пазари, след като в предизборната си кампания заяви, че планира да се откаже от пропазарния модел на своя съперник Жаир Болсонаро и да възстанови водещата роля на държавата в икономиката, пише Financial Times.

"Има потенциално напрежение в това, което Лула обеща - по-високи разходи за социални помощи, по-високи инвестиции, но и фискална отговорност. Инвеститорите ще трябва да се убедят, че Лула е ангажиран с фискалната отговорност толкова, колкото и с другите си обещания“, коментира пред FT главният икономист на Capital Economics Уилям Джаксън.

Засега повечето чуждестранни инвеститори остават предпазливи след победата на Лула да Силва, изчаквайки по-ясни сигнали от новоизбрания президент относно икономическата стратегия и избора му за финансов министър.

Самият Лула каза, че би предпочел политик пред технократ, като сред потенциалните кандидати са съюзникът му Фернандо Хадад, бивш кмет на Сао Пауло, и бившият министър на здравеопазването Александър Падила.

Бразилският реал се повиши с 2% спрямо щатския долар в понеделник след първоначалния спад след изборите, докато местният борсов индекс Bovespa отчете ръст от 1.3%.

Въпреки това акциите на контролирания от държавата производител на петрол Petrobras, който е и най-голямата публична компания в Бразилия, се сринаха с 8.5%, отразявайки опасенията за възможни промени в компанията, продиктувани от политиката на новото правителство.

77-годишният Лула да Силва обеща да увеличи публичните разходи, особено за инфраструктура и социални грижи. Той обаче наследява нестабилни публични финанси, като дългът се очаква да достигне почти 89% от брутния вътрешен продукт през следващата година, а икономиката се очаква да се забави рязко.

Сега инвеститорите искат подробности за това как ветеранът на Работническата партия, който беше президент на Бразилия в периода между 2003 и 2010 г., възнамерява да балансира допълнителните разходи с отговорното управление на публичните финанси.

„Притежателите на облигации и инвеститорите в акции се тревожат какво ще се случи с фискалната политика“, заяви за FT икономистът на Oxford Economics Маркос Касарин.

По време на предизборната си кампания бившият синдикалист очерта своята икономическа визия, поставяща държавата в центъра на икономическото развитие.

Лула призова за повишаване на минималната заплата и пенсионните плащания, за по-голяма роля на публично контролираната банка за развитие BNDES, а по отношение на държавната петролна компания Petrobras той предвижда да се спре налагането на международни цени за вътрешния пазар на гориво.

Партията на Лула обещава да подобри обществените услуги, като здравеопазването, и да освободи социално слабите от плащането на данък върху доходите. Но все още не е ясно как правителството ще плати за това.

Много от представителите на бизнеса и финансовия сектор в Бразилия се надяват, че прагматичният подход на Лула може да избегне грешките на Дилма Русеф, която беше избрана за негов наследник и пое президентския пост през 2011 г.

Критиците на Работническата партия считат, че разхлабената фискална политика и интервенционистките намеси на Русеф са били едни от основните фактори, тласнали Бразилия към дълбоката криза през последното десетилетие. 

Лула посочи собствените си постижения, за да покаже, че е способен да управлява най-голямата икономика в Латинска Америка. Десетки милиони бразилци бяха извадени от бедността благодарение на програмата за условни парични трансфери, въведена по време на неговото президентство.

Докато траеше глобалният бум на суровините, администрацията му до голяма степен се придържаше към строгата фискална дисциплина. 

Луис Инасио Лула да Силва обаче ще встъпи в длъжност за своя трети мандат на 1 януари 2023 г. при много по-различни обстоятелства, отколкото преди 12 години. Растежът в Китай, който е основен потребител на бразилските суровини, се охлади значително, а рисковете от глобална рецесия нарастват, заедно с лихвените проценти по света.

Спечелването на одобрение за бюджета за следващата година от фрагментирания бразилски парламент, в който десните все още имат мнозинство, ще бъде предизвикателство. Държавните разходи вече са нараснали поради увеличените социални помощи, предоставени от Болсонаро в опит да спечели преизбирането си.