С наближаването на втората седмица от войната с Иран, енергийните пазари се подготвят за потенциален „супершок“.
Islamic Revolutionary Guard Corps многократно заплашва, че може да изтласка цената на петрола до 200 долара за барел, използвайки контрола на страната върху Ормузкия проток. Но доколко реалистичен е този сценарий?

Глобалният енергиен пейзаж навлиза в най-нестабилния си период от десетилетия след ударите на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари, които предизвикаха по-широк и потенциално продължителен конфликт в Близкия изток.

Това, което започна като ограничена военна операция, бързо ескалира в директна конфронтация с глобални икономически последици.

Според твърдения на ирански държавни медии и регионални източници, Ислямският революционен гвардейски корпус е възприел стратегия на „енергиен шантаж“, целяща да принуди международната общност да упражни натиск върху САЩ и Израел да прекратят ударите си.

Заплахата за 200 долара за барел се появява малко след началото на конфликта.

На 1 март високопоставен говорител на IRGC предупреди, че ако „страхливите антихуманни действия“ продължат, светът трябва да се подготви за огромен ценови скок — дори до 200 долара за барел.

Оттогава тази реторика се превърна в централен елемент от посланията на Техеран.

Само тази седмица говорителят на военния щаб "Хатам ал-Анбия" Ебрахим Золфагари заяви пред държавни медии:

„Пригответе се цената на барел петрол да достигне 200 долара, защото цената на петрола зависи от регионалната сигурност, която вие дестабилизирахте.“

Тактиката на Иран

Настоящата стратегия на IRGC разчита на „интернационализиране“ на цената на конфликта.

Чрез нарушаване на потока на почти 20% от световния петрол и втечнен природен газ, преминаващи през Ормузкия проток, Иран се опитва да въвлече глобалната икономика в конфликта.

Затова IRGC атакува и кораби от неутрални държави, включително съдове под флаговете на Тайланд, Япония и Маршаловите острови.

Според енергийни анализатори целта е да се създаде вътрешнополитически натиск в западните държави, който да принуди САЩ и Израел да намалят военните действия в замяна на енергийна стабилност.

С удари срещу държави, които не са ги атакували пряко, Техеран изпраща сигнал, че морската търговия не е безопасна, докато ударите по иранска територия продължават.

Ключовият инструмент на тази стратегия е именно дестабилизирането на енергийните пазари, което Иран може да влияе директно благодарение на своето географско положение.

История на шоковете в цените на петрола

Въпреки че 200 долара за барел изглеждат изключително висока цена, в миналото петролът се е доближавал до подобни нива, ако се отчетe инфлацията.

Най-високата номинална цена е около 147 долара през 2008 г., заради страхове от недостиг на петрол и силни спекулации преди глобалната финансова криза.
Коригирано спрямо инфлацията за 2026 г., това се равнява на около 211 долара за барел.

Други големи ценови шокове включват:

  • Петролната криза през 1973, когато цените се увеличават четирикратно
  • Иранската революция, когато цените се удвояват

През 1980 г. цената достига около 39.50 долара, което би било приблизително 160 долара днес.

Но настоящата криза включва потенциална пълна блокада на един от най-важните морски търговски коридори в света, което увеличава риска от екстремен скок на цените.

Реакцията на пазара

Към момента петролът от сорта Брент се търгува малко над 100 долара за барел, рязко покачване спрямо около 60 долара в средата на февруари, преди началото на конфликта.

Международна агенция по енергетика се опита да стабилизира пазара чрез най-голямото координирано освобождаване на стратегически резерви в историята, но продължаващите атаки срещу петролна инфраструктура и танкери до голяма степен неутрализират ефекта.

С откази на застрахователни компании да покриват военни рискове и с пренасочване на корабни флоти, пазарът остава в състояние на силно напрежение.

Ако блокадата на Ормузкия проток продължи, цената от 200 долара за барел може да се превърне от политическа заплаха в реалистичен сценарий.

Според анализ на Oxford Economics, цена от 140 долара за барел е прагът, при който световната икономика може да изпадне в лека рецесия, като глобалният БВП се понижи с около 0.7% до края на годината, а икономиките на Великобритания, еврозоната и Япония да навлязат в спад.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !