Цените на петрола претърпяха един от най-драматичните си обрати в историята в началото на седмицата, след като президентът Доналд Тръмп даде индикации, че водената от САЩ военна кампания срещу Иран е към своя край.

За европейските потребители обаче облекчението все още не е достигнало до бензиностанциите.

На пресконференция в понеделник вечерта Тръмп заяви, че американските и израелските сили са постигнали бърз напредък във военните операции срещу Иран и подчерта, че Вашингтон няма да позволи прекъсвания на глобалните маршрути за доставки на енергия, включително през Ормузкия проток.

„Доставките на петрол ще бъдат драстично по-сигурни“, каза Тръмп, допълвайки, че Съединените щати биха могли да ескортират танкери през стратегическия воден път, ако е необходимо.

На въпроса дали конфликтът може да приключи до няколко дни, Тръмп отговори: „Мисля, че да“.

Цената на суровия петрол West Texas Intermediate, която скочи до 119 долара (110 евро) за барел в неделя вечерта на фона на опасения от потенциално затваряне на Ормузкия проток, падна под 90 долара (83 евро) до края на сесията в понеделник, което е спад от над 30 долара за по-малко от 24 часа.

Днес обаче цените на петрола отново вървят нагоре, като тази на брента премина нивото от 100 долара за барел.

Въпреки рязкото обръщане на фючърсите на суровия петрол, прехвърлянето от цените на едро на петрола към цените на дребно на горивата не е нито незабавно, нито симетрично.

Именно това забавяне е причината икономистите все още да не са готови да обявят пълна яснота относно инфлационните рискове в еврозоната.

Цените на горивата в Европа остават около 2 евро за литър

Според Fuelo - платформа, която проследява цените на горивата в реално време в цяла Европа, цените на бензина и дизела остават високи в няколко големи европейски града.

В Милано безоловният бензин 95 се продава на цена от 1.89 евро за литър, а дизелът – на цена от 2.10 евро, докато в Париж цената на бензина е малко по-висока – 1.92 евро, а на дизела – малко по-ниска – 2.06 евро.

Франкфурт е най-скъпият от трите града, като безоловният бензин 95 е 2.12 евро за литър, а дизелът е 2.19 евро.

„Най-важният канал за предаване на ефекта от иранския конфликт върху растежа, инфлацията и паричната политика в Европа е покачването на цените на енергията, тъй като повечето европейски страни са нетни вносители на петрол и газ“, казва Свен Яри Щен, главен европейски икономист на Goldman Sachs.

Според емпиричното правило на Goldman Sachs, 10% увеличение на цените на петрола води до 0.3% увеличение на инфлацията в еврозоната.

Банката обаче предупреждава, че нелинейните ефекти биха могли да усилят шока, особено ако цените на газа, които се движат с различна динамика от петрола, също останат високи.

Три сценария за инфлацията в Европа

Главният икономист за Европа на Bank of America Рубен Сегура-Каюела е представил три сценария в зависимост от това колко дълго ще се запазят повишените цени на енергията.

В най-вероятния развой петролът се стабилизира близо до 80 долара (74 евро) за барел, а цената на газа на нидерландския бенчмарк TTF – на около 50 евро/MWh за около два месеца.

При този сценарий инфлацията в еврозоната ще достигне краткотраен връх от близо 2.5% през март и април, преди да падне под 2% до края на лятото, като БВП ще нарасне с около 1.0% през 2026 г. - бавно, но управляемо, като е малко вероятно да накара ЕЦБ да затегне паричната си политика.

По-рязък шок, при който цената на петрола достигне 100 долара (92 евро), а газът 60 евро/MWh, би бил по-вреден.

Тогава инфлацията би била средно 2.4% през 2026 г. с пик през второто тримесечие над 3%, растежът ще се забави до около 0.8%, а връщането към целта на ЕЦБ от 2% вероятно ще се отложи за началото на 2027 г.

Третият сценарий включва продължителни смущения – дори при цена на петрола близо до 80 долара, четиримесечен енергиен шок би могъл да повиши годишната инфлация до около 2.2%, като средната инфлация за второто тримесечие е 2.5%, а ръстът на БВП на еврозоната се забавя до приблизително 0.9%, с риск от временно свиване.

Ако цените на енергията останат високи, Сегура-Каюела изчислява, че ЕЦБ вероятно ще трябва да повиши лихвените проценти с общо 50–75 базисни пункта, най-вероятно до септември.

„Ако цените на енергията не се нормализират до юни, ЕЦБ може да повиши лихвените проценти. Пазарите отчитат този риск в цените.“

Oxford Economics: старият подход вече не е приложим

За Майкъл Сондърс, старши икономически съветник в Oxford Economics, заплахата не е само в нивото на цените на петрола, а в това дали централните банки все още имат доверието да абсорбират шока, без да действат.

Старото предположение, че централните банки могат просто да пренебрегнат инфлацията, предизвикана от енергийните източници, вече не е валидно, твърди Сондърс.

Новият подход, казва той, е да се противопоставим на риска от това шоковете от цените на енергията да доведат до по-широки инфлационни очаквания.

Използвайки Глобалния икономически модел на Oxford Economics, Сондърс изчислява, че настоящите допускания за цените на енергията сочат, че инфлацията в еврозоната ще бъде с приблизително 0.5 - 0.6 процентни пункта по-висока през четвъртото тримесечие на 2026 г. от прогнозираното по-рано – по-голямо въздействие, отколкото в повечето други големи икономики, отразяващо структурната зависимост на Европа от вноса на енергия.

ЕЦБ вероятно ще запази лихвените проценти непроменени в краткосрочен план, допълва Сондърс, но тъй като те вече са приблизително на неутрални нива, може да избере да ги затегне тази година, ако скокът в цените на енергията продължи.

Прогнозните пазари отчитат 42% вероятност от повишаване на лихвите от страна на ЕЦБ

Платформата за финансови прогнози Polymarket вече предполага 42% вероятност за повишаване на лихвите от ЕЦБ през 2026 г. - в сравнение с едва 12% преди началото на конфликта с Иран преди по-малко от две седмици.

Това почти утрояване на допусканата вероятност отразява степента, до която пазарът е преоценил реакционната функция на ЕЦБ.

Преди кампанията на администрацията на Тръмп по отношение на Иран, консенсусът беше твърдо за намаляване на лихвите в целия развит свят.

Сега, когато инфлацията, обусловена от енергийните източници, заплашва да тласне общата инфлация в еврозоната обратно над 3% през следващите месеци, инвеститорите все повече се предпазват от възможността ЕЦБ вместо това да бъде принудена да затегне паричната си политика отново.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !