Разположен там, където Северният Тих океан се среща с Берингово море, отдалеченият щатски остров Уналяска е част от района, в който Северна Америка преминава в Сибир.

Островът се намира още по-западно от Хавай, а неговото местоположение на прага на Източна Азия го прави една от най-отдалечените общности в Аляска.

Уналяска е част от вулканичния архипелаг Алеутски острови, който има формата на дъга и се доближава на по-малко от 1 000 км от руския полуостров Камчатка.

Островът може да се похвали с едни от най-суровите условия на планетата извън полярните региони. Брулените от ветровете крайбрежия са пресечени, често стръмни и почти изцяло лишени от дървесна растителност.

Тъй като Алеутските острови са част от Тихоокеанския огнен пръстен, който е една от най-активните сеизмични зони в света, земетресенията там са чести, а половината от 70-те вулкана на веригата от острови, в това число и намиращия се на Уналяска вулкан Макушин, са изригвали през последните 250 години.

"Люлка на бурите" и "Родно място на ветровете" са две названия, които местните често използват за Алеутските острови и те са напълно заслужени.

Сблъскващите се водни системи в съседните морета водят до циклони, ветрове със силата на урагани, проливни дъждове и мъгла, които оказват сериозно въздействие върху времето в по-голямата част от Канада и континенталната част на САЩ.

Днес близо 4 200 души наричат Уналяска свой дом, в това число рибари и коренното местно население Unangax̂, което обитава Алеутските острови и части от Аляска поне от 9 000 години.

През последните няколко века обаче населението Unangax̂ намалява заради блести и постепенното изтощение на тяхната култура след колониализма. Днес в Аляска и на Алеутските острови има около 2 000 представители на Unangax̂.

Въпреки това, този брулен от ветровете остров в исторически план е бил дом на друга много различна група от народи, които са мигрирали през това, което сега е Беринговият проток – руснаците.

След като датският изследовател Витус Беринг и неговият руски колега Алексей Чириков стават първите европейци, които посещават Алеутските острови през 1741 г., вълни от руски търговци на кожи се насочват към архипелага, за да ловуват морски видри и тюлени.

След създаването на руско селище в Уналяска през 1759 г., островите официално стават колония на Руската империя в края на 18-и век. Днес много от местните жители все още имат руски фамилии.

Руската православна църква следва ловците на кожи и изгражда малки параклиси на островите, привличайки много от представителите на Unangax̂ към своята вяра.

Въпреки че САЩ придобива контрола над Алеутските острови, когато купува Аляска от Русия през 1867 г., руското православно наследство оцелява. Църквата Свето Възнесение в Уналяска е една от малкото руски църкви, които са останали там.

Тя е построена отново през 1896 г. на първоначалното си място от 1824 г. и е най-старата руска православна катедрала във формата на кръст в Северна Америка. Съдържа най-голямата колекция в Аляска на руски артефакти, религиозни икони и предмети на изкуството, в това число някои, дарени директно от Екатерина Велика.

Преди пристигането на настоящия руски православен свещеник, преподобният Евон Берескин е бил единственият православен свещеник в Уналяска и пазител на църквата в периода 2013 – 2023 г. Той е член на общността Unangax̂ и е ръководил всички енории на Алеутските острови.

Като глава на църквата, Берскин набирал средства за реставрацията на църквата и нейните икони. Той също така променя езика на своите църковни служби на английски, за да бъдат по-достъпни.

Преди Втората световна война САЩ е имала скромно търговско и военно присъствие на Алеутските острови, които със своето относително близко местоположение до Източна Азия били уязвими на нападения, след като Япония бомбардира Пърл Харбър.

На 3-4 юни 1942 г. самолети от два японски самолетоносача нападат Дъч Харбър в Уналяска и убиват 50 души. Няколко дни по-късно японски войски завземат островите Киска и Ату, в най-западната част Алеутския архипелаг.

Това е първата инвазия на американска земя от 1812 г. Останките от пътническия и товарен параход SS Northwestern в Дъч Харбър напомнят и до днес за кървавата битка.

В рамките на месеци след нападението срещу Дъч Харбър са мобилизирани 145 000 щатски и канадски войници, за да защитават и да върнат контрола над окупираните Алеутски острови. До август 1943 г. японците са прогонени от Алеутските острови, а с времето битките, които са се водели там, до голяма степен са забравени.

След японските нападения щатската армия разпорежда задължителна евакуация на населението Unangax̂ от Алеуткиските острови за тяхна безопасност и като подготовка на пристигането на военните части.

Жителите са уведомени само ден предварително, като им е позволено да вземат само по един куфар и не им е казано къде отиват или кога ще се върнат.

Общо 881 представители на Unangax̂ напускат девет села от целия архипелаг и са интернирани в изоставени консервни фабрики в умерените тропически гори в Югоизточна Аляска в продължение на три години. Много от тях никога преди това не били напускали родното си място и не били виждали дървета.

Около 10% от населението на лагерите загива заради лошите жилищни и санитарни условия и ограничения достъп до здравни услуги. Онези, които се връщат в Уналяска през 1945 г., намират селата си плячкосани или изгорени до основи.

През 1988 г. е приет закон за реституция, който гарантира финансова компенсация като извинение към народа на Unangax̂ от Конгреса и президента. В днешно време гравирана каменна плоча в Уналяска служи като паметник за онзи мрачен период.

След Втората световна война Уналяска се превръща в център за търговската риболовна индустрия на САЩ, която все още доминира на острова днес. Дъч Харбър е водещото търговско риболовно пристанище по обем в САЩ.

Четиристотин плавателни съдове от 14 държави пристигат там всяка година, улавяйки няколкостотин милиона килограма риба, което представлява около 10% от цялата риболовна индустрия в САЩ. Камбала, сьомга, херинга и няколко разновидности раци са сред видовете, които се ловят в района.

Аляският минтай съставлява 80% от всички морски дарове, които се преработват на острова и се използва за производство на рибено масло, рибни филета (за замразени рибни пръчици и за сандвичи Filet-o-Fish на McDonald’s) и сурими (имитация на месо от раци), заедно с други продукти.

Освен изобилието от риба, богатите на хранителни вещества води на Уналяска са дом на богато разнообразие от морски бозайници, включително косатки, морски свине, морски видри, пристанищни тюлени и китове.

Алеутските брегове също са дом на популация от гнездящи морски птици, която е по-голяма от тази в останалата част на САЩ, взети заедно. Любители на птиците пътуват от цял ​​свят, за да ги наблюдават.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !