Анализ на организацията Rethink România показва, че европейската интеграция е ускорила икономическото сближаване на Румъния с развитите държави, но образованието, публичният дълг и търговският дефицит остават сред основните уязвимости на страната.

През почти двете десетилетия от присъединяването си към Европейския съюз Румъния отбелязва впечатляващи икономически успехи, но същевременно изостава в ключови сектори, които ще определят бъдещата ѝ конкурентоспособност.

„За почти 20 години членство в Европейския съюз Румъния навакса впечатляващо икономическото изоставане спрямо Запада. Индивидуалното потребление се увеличи рязко, производителността на труда нарасна по-бързо, отколкото навсякъде другаде в региона, а жизненият стандарт бързо се приближи до европейското средно ниво. В същото време данните показват, че следващият етап на сближаването зависи от инвестициите в образование, конкурентоспособност и макроикономическа стабилност“, заявява Роберт Санта, главен изследовател в Rethink România.

Докладът сравнява развитието на Румъния с това на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и България от момента на присъединяването им към ЕС до 2025 г.

Икономически успехи: Рекорден ръст на производителност и потребление

Най-видимият ефект от членството в ЕС е повишаването на жизнения стандарт. Индивидуалното потребление на румънците, ключов показател за благосъстоянието, се е увеличило от 43.3% от средното за ЕС през 2006 г. до 86.2% през 2025 г. Това е най-бързото наваксване в целия регион.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек също бележи значителен ръст – от 7230 евро през 2006 г. до 13 190 евро през 2025 г. Коригиран спрямо покупателната способност, той достига 78% от средното за ЕС. Въпреки това Полша остава регионалният лидер по икономическо сближаване.

Най-силният икономически резултат на Румъния обаче е увеличението на производителността на труда. Между 2006 и 2025 г. страната отчита най-бързия ръст сред шестте анализирани държави – 38% увеличение спрямо нивото от 2015 г., изпреварвайки Полша, България и средните стойности за ЕС.

Интеграция и мобилност: Бум във въздушния транспорт

Интеграцията в европейското пространство личи най-ясно в развитието на въздушния транспорт. Броят на пътниците, преминали през румънските летища, е нараснал почти пет пъти спрямо 2007 г. – увеличение от 378.9%. През 2025 г. летищата в страната са обслужили над 26 милиона пътници, което е сред най-впечатляващите резултати в Централна и Източна Европа.

Въпреки това Румъния продължава да има най-голямата диаспора в Европейския съюз. Около 3.1 милиона румънски граждани живеят в друга държава от ЕС, а с включването на Великобритания броят им достига близо 3.8 милиона души, или между 16% и 20% от населението на страната. Анализът обаче показва, че темпът на емиграция се забавя след 2019 г.

Предизвикателства: Търговски дефицит и транспорт

Интеграцията в единния европейски пазар е ускорила износа, но Румъния, заедно с България, остава зависима от внос за поддържане на икономическия растеж. За разлика от Чехия, Словакия и Полша, които често изнасят повече, отколкото внасят, Румъния системно отчита търговски дефицит. През 2024 г. той достига около 33.4 млрд. евро.

Въпреки изграждането на над 1000 километра магистрали след присъединяването към ЕС, обемът на превозваните товари остава почти непроменен – от 335 милиона тона през 2006 г. на 322 милиона тона през 2024 г. Същевременно железопътната инфраструктура за товарен транспорт се е влошила значително.

Образованието: Най-големият провал за две десетилетия

Докато икономиката бързо наваксва, образованието остава най-слабото звено на Румъния. Страната има най-високия процент на ранно напускане на училище в ЕС, като приблизително един от всеки шестима ученици не завършва образованието си.

Висше образование: Едва 22,6% от младите хора на възраст 30–34 години имат завършено висше образование (при 45.6% средно за ЕС).
PISA резултати: Румъния е на предпоследно място сред анализираните държави (след България) по математика, четене и природни науки.
Напредък: За близо 20 години членство в ЕС напредъкът в ограничаването на тези проблеми е минимален.

Социален напредък и равносметка

Сред положителните резултати са увеличаването на продължителността на живота до 76.6 години и значителното намаляване на риска от бедност. Делът на населението в риск от бедност или социално изключване е спаднал от 44.5% на 27.4% между 2015 и 2025 г.

В заключение, анализът на Rethink România показва, че членството в ЕС е донесло безпрецедентен икономически напредък на Румъния. Бъдещето обаче ще зависи от способността на страната да реши ключови проблеми в образованието, публичните финанси и демографията.