Освен България, която въвежда нов мултифондов модел на пенсионното осигурявяне във втория си стълб, и други страни в Европа стигат до извода, че настоящата система в страните им не работи достатачно ефективно за новите реалности.

Актуално проучване на Flossbach von Storch Research Institute показва колко голям е пенсионният недостиг за средностатистическия работещ в Германия и до каква степен новият пенсионен инвестиционен план може да го компенсира в зависимост от възрастта, на която човек започва да спестява.

Държавната пенсия в най-голямата икономика в Европа сама по себе си вече не е достатъчна, за да гарантира запазването на жизнения стандарт след пенсиониране. Според проучването нивото на пенсиите в Германия е спаднало от близо 60% през 80-те години до около 48% днес.

Свен Еберт, анализатор във Flossbach von Storch Research Institute, изчислява колко трябва да спести един средностатистически работещ до пенсионирането си, за да компенсира разликата между доходите си преди пенсия и очакваната пенсия.

Резултатът е 250 000 евро.

Предишната система Riester-Rente, създадена именно с цел да помогне за запълването на този недостиг, вече се смята за неуспешна. Една от основните причини е задължителната гаранция на внесените средства. Тя принуждава спестяващите да инвестират в по-сигурни, но нискодоходни инструменти. Това се оказва особено проблематично през периода на ниски лихви през 2010-те години.

Към това се добавят високите административни разходи и изискването поне 70% от натрупаните средства да бъдат превърнати в пожизнена пенсия.

Какво се променя с новия пенсионен инвестиционен план в Германия?

От 1 януари 2027 г. новият Altersvorsorgedepot (AVD) ще замени Riester-Rente за новите пенсии. Съществуващите договори по Riester ще продължат да действат при досегашните правила.

Основните промени са:

Вече не е задължително парите да са гарантирани.
При стария модел голяма част от парите трябваше да са защитени, което ограничаваше инвестициите в акции.
При новия стандартен продукт парите могат да се инвестират по-смело и ако фондовете се представят добре, човек печели повече. Но има и риск стойността им да пада. Който иска повече сигурност, ще може да избере вариант с 80% или 100% гаранция.

Таксите се ограничават.
Стандартният продукт не може да има разходи над 1%. Освен това трябва да може да се сключи изцяло онлайн.

При пенсиониране човек има повече избор как да получи парите си.
До 30% от спестяванията могат да се вземат наведнъж.
Останалите могат да се получават:

  • като пожизнена пенсия, или
  • като месечни плащания, поне до 85-годишна възраст.

Държавата ще добавя повече пари.
Това е една от най-важните промени. Ако човек внесе 1800 евро за една година, държавата добавя още 540 евро:

  • първите 360 евро → държавата добавя 180 евро;
  • следващите 1440 евро → добавя още 360 евро;
  • общо: 1800 + 540 = 2340 евро.

Тоест човек внася 1800 евро, но започва да спестява с 2340 евро.

Има и допълнителни бонуси за деца, както и 200 евро еднократно за хора под 25 години.

Какъв резултат може да очаква човек според възрастта?

Проучването използва 1001 симулирани сценария за развитието на финансовите пазари, при очаквана средна годишна доходност от 8% за акциите и 3% за облигациите, разходи от 1% и инфлация от 2%.

Изследвани са три типични случая при годишна вноска от 2340 евро – 1800 евро лична вноска плюс 540 евро държавна субсидия.

Ако започнете на 20 години

При 50 години спестяване и 70% дял на акциите внесената сума е общо 117 000 евро.

Медианата на натрупания капитал достига около 550 000 евро, а след отчитане на инфлацията реалната стойност е около 200 000 евро в днешна покупателна способност.

Дори при неблагоприятен сценарий капиталът остава близо 270 000 евро.

Така пенсионният недостиг от 250 000 евро, изчислен в началото на проучването, почти се покрива.

Проучването показва и колко силно работи ефектът на сложната лихва. Човек, който внася средства само 25 години и спира на 45, би натрупал над 400 000 евро по медианния сценарий.

За сравнение, човек, който започва на 45 и също спестява 25 години, би натрупал само малко над 120 000 евро при същите вноски.

Ако започнете на 40 години

При 30 години спестяване и общо внесени 70 200 евро медианният резултат е около 167 000 евро при постоянен дял на акциите от 70%.

Проучването разглежда и т.нар. life-cycle стратегия – постепенно намаляване на дела на акциите с наближаването на пенсионирането.

При умерено намаляване на дела на акциите от 80% на 70% пет години преди пенсиониране медианният капитал достига 179 000 евро.

При по-сериозно намаляване до 30% резултатът е около 163 000 евро.

По-консервативният вариант обаче намалява риска от загуби непосредствено преди пенсиониране – от около 6% при постоянно 80% участие на акциите до приблизително 2% при намаляване на дела им до 30%.

Ако започнете на 60 години

При 10 години спестяване и общо внесени 23 400 евро ефектът от сложната лихва вече е ограничен.

Медианният натрупан капитал е около 31 000 евро при 70% дял на акциите.

Въпреки това според проучването продуктът остава интересен заради държавната подкрепа. Благодарение на субсидията от около 30% личните вноски от 18 000 евро остават защитени във всички симулирани сценарии, включително при слабо представяне на пазарите.

Кога е най-добре да започнете?

Изводът от проучването е ясен: възрастта, на която започвате да спестявате, е най-важният фактор, дори по-важен от точния дял на акциите.

Който започне рано, печели най-много от ефекта на сложната лихва. При започване непосредствено преди пенсиониране държавната подкрепа може да помогне, но времето вече не е достатъчно, за да се усети пълният ефект от инвестиционната доходност.

Проучването обръща внимание и на периода след пенсионирането. Тъй като той често продължава 20 или повече години, прекалено ранното преминаване към по-консервативни фондове може да намали значително общата доходност.

Затова основното послание е: при дългосрочно пенсионно инвестиране времето на пазара може да има по-голямо значение от опита да се избере „перфектното“ съотношение между акции и облигации.