В шест часа вечерта във вторник, 14 ноември 1922 г., британската радиопрограма BBC за първи път излиза в ефир.

Един век по-късно това събитие се смята за един от ключовите моменти не само в британската, а и в световната културна история. Но по онова време първото излъчване на British Broadcasting Company не оказва почти никакво влияние върху света. 

То почти не е отразено във вестниците и за мнозинството от хората на практика не съществува. Само The Times го споменава накратко на една от вътрешните си страници, а фактът, че около думата „излъчване“ са поставени кавички, е достатъчно силно доказателство за това колко непознат е терминът по онова време.

Самото предаване също не е особено вълнуващо. Първото нещо, което малцината слушатели, успели да се включат със своите радиоприемници, чуват, е съскането и пращенето на ефира заедно с кратък новинарски бюлетин и прогноза за времето.

Дикторът на BBC ги прочита два пъти - първо с нормално темпо, а след това по-бавно, за да могат слушателите да си водят бележки. Скоро след това предавателят замлъква. 

Самата компания British Broadcasting Company е създадена месец по-рано, за да използва и развива безжичната технология, която съществува още от края на 19-и век. През 1894 г. британският физик Оливър Лодж е първият, който демонстрира публично радиопредаване, изпращайки сигнал с морзова азбука на 60 метра, където е уловен със специално конструиран приемник. 

След това младият италиански предприемач Гулиелмо Маркони започва усилена работа, за да превърне лабораторното устройство на Лодж в доходоносен частен комуникационен инструмент, който има потенциал да направи телеграфните кабели излишни.

В годините непосредствено преди и след Първата световна война хиляди безжични „аматьори“ се занимават с домашно направени комплекти, подслушват съобщения и дори създават свои собствени малки предаватели.

За да осигури на тези ентусиасти стимул да купуват приемници, а и, отчасти, за да избегнe американския опит с хаотичното присъствие в ефира на твърде много частни станции, конкуриращи се помежду си, Главната пощенска служба на Великобритания предоставя монопол върху излъчването на един национален субект - BBC.  

Генералният директор на компанията Джон Рейт е назначен през декември същата година. Преди неговото пристигане с програмата на британското радио се занимават бившият вестникарски журналист и мениджър на Marconi Company Артър Бъроуз и неговият заместник Сесил Люис, който е ас на военновъздушните сили от Първата световна война. 

Новини или забавна програма?

Бъроуз е потресен от използването на безжичната връзка за разпространение на дезинформация по време на войната, а Люис се завръща от фронта, решен да добави към „мъдростта и красотата на света“, вместо да го унищожава.

И двамата искат да превърнат радиото от неясна и преобладаващо частна среда в културен ресурс, от който всеки да може да се възползва. В началото обаче въобще не е ясно как може да стане това. 

Датата на откриването на BBC е внимателно избрана, за да се гарантира, че всичко ще бъде готово навреме за излъчване на резултатите от общите избори на следващия ден. И все пак Люис, който е отговорен за създаването на подробен график на програмите за следващите месеци, е на мнение, че новините трябва да играят ограничена роля, а водещата да се падне на забавленията. 

"Не ме интересуваше какво се случва в Абисиния. Това, което исках, беше драма, музика и големи представления. Бяхме пристрастени към идеята за забавление", спомня си по-късно той.

Ресурсите обаче са оскъдни, а и няма много изпълнители, които да са убедени, че новата медия на радиото си струва усилията им. Когато BBC се появява в ефира за първи път, компанията използва за офис една стая в Magnet House, точно до Кингсуей в Лондон.

Всяка вечер, когато настъпвало време да започне излъчването за деня, Луис, Бъроуз и колегите им се спукали надолу към Олдуич и се изкачвали до последния етаж на Маркони Хаус, където било оборудвано малко студио с пиано и микрофон.

Това бил и първият дом на лондонската радиостанция 2LO. По това време имало и още две станции в Бирмингам и Манчестър - 5IT и 2ZY, които работели в подобни спартански условия.

Масовото преместване на централата на компанията и операциите в Лондон в по-голяма сграда точно до Странд през 1923 г. позволява на операторите да разширят мащабите си на работа. Савой Хил предлагал достатъчно пространство за общ офис с прилични размери, отделни стаи за мениджмънта, скромна телефонна централа и няколко нови студиа.

Въпреки това условията продължавали да бъдат сурови. Плъховете тичали през лабиринта от коридори, а река Темза преминавала наблизо, излъчвайки зловещата си воня.  

И все пак за бързо нарастващия персонал на BBC Савой Хил бил вълнуващо място за работа - кипящ от енергия, оживен от амбиция и свободен (поне за момента) от тежестта на традицията или рутината.

Програмите съдържали кратки скечове, четене на книги, кратки музикални рецитали, от време на време беседи или лекции и винаги се излъчвали на живо. За „Часът на децата“ Артър Бъроуз се превъплътявал в ролята на „чичо Артър“, а Сесил Люис ставал „чичо Карактакус“.

Малки оркестри се тъпчели в знойните студиа, а инженерите на BBC предавали с плетеница от кабели и микрофони операта от Ковънт Гардън или танцовите групи в хотел Савой.

В следващите години от целия този радио хаос изплували студийните звукови ефекти, спортните коментари и много други съвременни похвати. 

Идеалисти и дилетанти 

Повечето програми били прости, но имало и случайни опити за нещо по-зрелищно. През 1928 г. продуцентът Ланс Сийвкинг се опитва да пресъздаде в радиото модернистичното изкуство от авангардните романи и експресионистичното кино.

Неговата програма The Kaleidoscope представлява многопластов монтаж от драматични сцени, музика и артистично четене, който обвързва всичките седем студиа на Савой Хил наведнъж и оставя повечето слушатели напълно объркани.

Въпреки че работата в радиото от началото на 20-и век е непредвидима, тя никога не е била безцелна и първото поколение от слушители на BBC намират обща мисия. Тяхната цел, както казва първият директор на медията Джон Рейт, е била да направят „най-доброто, което се е мислило и познавало в света, актуално навсякъде“.

Радиото, според тях, щяло да се превърне в средството за изковаване на цивилизован свят от пепелта на конфликта. 

„Може да сме били глупави, но ние наистина вярвахме, че излъчването може да революционизира общественото мнение", спомня си продуцентът Лайънъл Фийлдън. 

Години по-късно BBC ще си извоюва имиджа на достойна и, донякъде, консервативна национална институция. Но в самото начало екипът на Савой Хил бил млад, бурен и, преди всичко, изпълнен с надежда.

Страшилището, наречено микрофон

В основата на операциите на BBC стояло просто, но жизненоважно за излъчването устройство - микрофонът. Най-ранните модели наподобявали просто телефонни слушалки, висящи на куки от тавана или подпрени на стойки.

Не след дълго обаче се появява по-усъвършенстван апарат в лицето на магнетофона. Той се състои от голям, кръгъл магнит, прибран в дебела обвивка от пореста гума, която го предпазва от вибрации и е монтиран в квадратна дървена рамка, или „Фарадеева клетка“, която го пазела от електромагнитните смущения.

BBC искала студиата ѝ да имат домашен уют и ги оборудвала с дивани и фотьойли, странични маси, лампи и изобилие от атмосферно осветление. Така че дървената кутия на магнетофона също беше покрита с атрактивен копринен плат и била монтирана на стойка с колелца, така че да можела да се бута из студиото като всяка стара домашна мебел.

До този момент тя изглеждала по-скоро като старомодна кутия за месо и била наричана точно така от служителите в радиото. 

Гостуващите изпълнители обаче често оставали изненадани от присъствието и странния му вид. Професионални актьори, които отдавна били преодолели сценичната треска, изпитвали внезапни пристъпи на паника пред микрофона.

Много от тях признавали, че били временно „парализирани“, когато го виждали за първи път. Говори се, че холивудската звезда Талула Банкхед припаднала под масата при първата си "среща" със страното технологично изобретение.

И дори онези, които успявали да укротят нервите си, често не разбирали принципите на технологията. Когато бил информиран, че 2 милиона души в цялата страна ще го слушат, великият шекспиров актьор Хенри Ейнли решил, че за да го чуват правилно всички тези хора, той трябва да крещи с цялата мощ на белите си дробове.

Наложило се да бъде издърпан насила от двама работници в студиото, преди предавателят да бъде напълно разрушен. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !