На днешната дата - 23 юни, през 1912 година е роден британският математик Алън Матисън Тюринг. Той е един от най-изтъкнатите компютърни учени в Обединеното кралство.  

Заради работата си в областта на изкуствения интелект и разбиването на кодове, включително и този на германската машина Енигма, той е смятан за един от хората, допринесли много за победата на Великобритания и нейните съюзници във Втората световна война.

Животът на Тюринг обаче завършва трагично. Осъден за „непристойност“ заради хомосексуалната си ориентация, той е подложен на химическа кастрация, а по-късно се самоубива на 41-годишна възраст.

Как започва кариерата на Алън Тюринг?

Алън Тюринг е роден в Лондон на 23 юни 1912 г. в семейството на Джулиъс и Етел Тюринг. Джулиус беше държавен служител, който работи в Индия през по-голямата част от кариерата си. Той и съпругата му обаче искат да отгледат децата си във Великобритания.

Тъй като Алън Тюринг проявава своя талант още от дете, родителите му го записват в училището престижното училище Шерборн в Дорсет, когато навършва 13 години. Въпреки това, акцентът на училището върху класическото образование не се съчетава добре с естествената склонност на Алън към математиката и науката.

След Шерборн, Алън Тюринг се премества в университета в Кралския колеж, Кеймбридж, където му е позволено да блесне като математик. Само на 22 години той представя дисертация, която доказва централната гранична теорема - математическа теория, която предполага, че вероятностни методи като камбановидните криви, използвани в статистиката, могат да бъдат приложени към други видове проблеми.

През следващите няколко години той публикува множество статии по математическа теория, както и проектирането на универсална машина, по-късно наречена машина на Тюринг, която може да изпълни всеки възможен математически проблем, стига той да бъде представен като алгоритъм.

По-късно Тюринг посещава и Принстънския университет, където получава докторска степен.

Разбиването на кодове в Блечли Парк по време на Втората световна война

По време на Втората световна война Блечли Парк е основната база на елитното звено за разбиване на кодове на Британското разузнаване. Тюринг се присъединява към Правителственото училище за кодиране и шифроване и през септември 1939 г., когато започва войната с Германия.

Малко преди пристигането на Тюринг в Блечли, агенти от полското разузнаване са предоставили на британците информация за немската кодираща машина Енигма. Полските криптоаналитици успяват да създадат машина за разбиване на кодове, наречена Bomba, но тя става безполезна през 1940 г., когато процедурите на германското разузнаване се променят.

Тюринг, заедно с колегата си разбивач на кодове Гордън Уелчман, се заемат с изграждането на реплика на Bomba, наречена Bombe, която се използва за прихващане на хиляди германски съобщения всеки месец. След това тези разбити кодове се предават на съюзническите сили, което позволява на британците да държат своите конвои от кораби далеч от вражеските подводници.

Преди края на войната Тюринг изобретява устройство за кодиране на реч. Той го нарича Далила и го използва за "изкривяване" на съобщенията между съюзническите войски, така че агентите на германското разузнаване да не могат да прихванат информацията.

Въпреки че обхватът на работата му не е оповестен до 1970 г., Тюринг е назначен за офицер от Ордена на Британската империя през 1946 г. за приноса си към разбиването на кодове и разузнаването.

Тюринг и първите стъпки в областта на изкуствения интелект

В допълнение към работата си по разбиване на кодове, Тюринг се счита за един от пионерите в областта на изкуствения интелект. Той вярва, че компютрите могат да бъдат научени да мислят независимо от своите програмисти, и създава т. нар. "тест на Тюринг", за да определи дали един компютър може да се счита за наистина интелигентен или не.

Тестът оценява дали изпитващият може да разбере кои отговори идват от компютъра и кои - от човек. Ако той не може да направи разликата, тогава компютърът се счита за интелигентен.

Присъдата и личния живот на Алън Тюринг 

През 1952 г. Тюринг започва романтична връзка с 19-годишен мъж на име Арнолд Мъри. По време на полицейско разследване на кражба с взлом в дома на Тюринг, ученият признава, че той и Мъри са имали сексуални взаимоотношения. Тъй като по това време хомосексуалността е престъпление в Англия, и двамата мъже са обвинени и осъдени за „груба непристойност“.

На Тюринг е дадена възможност за лишаване от свобода или пробация с "химическо третиране", предназначено да намали либидото. Той избира второто и се подлага на процедура за химическа кастрация през следващите 12 месеца.

Лечението го оставя импотентен и го кара да развие гинекомастия - анормално развитие на гръдната тъкан. Освен това достъпът до секретна информация му е отнет от британското правителство и той губи възможност да работи в областта на разузнаването.

През юни 1954 г. икономката на Тюринг го намира мъртъв. Аутопсията установява, че той е починал от отравяне с цианид и следствието определя смъртта му като самоубийство. Наблизо е намерена полуизядена ябълка. Ябълката никога не е била тествана за цианид, но според органите на реда Тюринг най-вероятно е използвал нея, за да сложи край на живота си.

През 2009 г. е организирана петиция с настояване правителството да помилва посмъртно Тюринг. През декември 2013 г. кралица Елизабет II упражнява привилегията си и подписва помилване, отменящо присъдата на Тюринг посмъртно. 

През септември 2016 г. британското правителство разширява помилването на Алън Тюринг, за да оправдае хиляди други хора, които са били осъдени по законите за непристойност от миналото. Процесът е става известен като Закона на Алън Тюринг.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !