На фона на провеждащото се в Катар световно първенство по футбол, страната полага всички усилия да повиши своя имидж пред света и да демонстрира мощното си икономическо развитие през последните няколко десетилетия.

Преди броени дни тя сключи най-голямата сделка за втечнен природен газ в историята, ангажирайки се да доставя на Китай по 4 млн. тона годишно в продължение на 27 години. 

За повечето хора по света катарските богатства са свързани с петролните и газовите залежи на страната. Факт е, че през последните десетилетия именно те представляват гръбнака на нейната икономика. Това обаче невинаги е било така. 

В началото на 20-и век по-голямата част от жителите на Катар разчитат на морето за своята прехрана и доходите си, а добивът на перли е основен двигател на икономиката на страната.

Едва през 30-те и 40-те години на миналия век, с откриването на петролните залежи в Персийския залив, ситуацията започва да се променя. 

Днес търговията с перли е по-скоро част от историята, но въпреки това управляващите в Катар се гордеят с миналото си и правят всичко възможно за представянето на своето културно наследство пред света. 

Историята на западното крайбрежие на Персийския залив, където днес се намират Катар и Обединените арабски емирства, е свързана с цивилизацията Дилмун, която се развива през бронзовата епоха през второто хилядолетие преди Новата ера. 

Археологическите проучвания доказват участието на Катар в търговската мрежа на Дилмун. Когато хората от Дилмун започват да се занимават с мореплавателска дейност около 2100 до 1700 г. пр.н.е., жителите на Катар започват да се гмуркат за перли в Персийския залив. 

През тази епоха катарците са се занимавали основно с търговия с перли и финикови палми.

Територията на Катар обаче остава до голяма степен необитаема през този период поради редовната миграция на номадските арабски племена, търсещи неизползвани източници на храна и вода.

Селищата, датиращи от периода Дилмун, особено на остров Ал Хор, може би са били създадени, за да засилят търговските връзки между Бахрейн до най-близкото значимо селище в Персийския залив Тел Абрак. 

Другата версия на историците е, че лагерите са създадени от гостуващи рибари или ловци на перли от Дилмун. Предполага се също, че наличието на керамика е показателно за съществуваните на регулярна търговия между жителите на Катар и цивилизацията Дилмун, въпреки че това се счита за малко вероятно поради оскъдното население на полуострова през този период. 

Смята се, че в Катар започва най-ранното известно производство на багрило от черупки. То се добивало от специален вид охлюв и било известно като "тирийско лилаво".

Производството на багрила вероятно е било контролирано от каситската администрация в Бахрейн с цел износ в Месопотамия. 

През 5-и век пр. н. е. гръцкият историк Херодот публикува най-ранното известно описание на населението на Катар, определайки неговите жители като „морски ханаанци“.

През 224 г. след Новата ера Сасанидската империя поема контрола над териториите около Персийския залив. Катар играе важна роля в търговската дейност на Сасанидите именно заради добива на скъпоценни перли и багрила.

В град Мезруа, който се намира северозападно от Доха, са открити сасанидски керамични и стъклени съдове. 

В ранното Средновековие, по време на управлението на династията на Умаядите през 7-и и 8-и век, Катар се превръща в популярна дестинация за развъждане на коне и камили, но в същото време запазва своята стратегическа търговска позиция в Персийския залив като център за търговия с перли. 

Значително развитие в производството на перли около Катарския полуостров се наблюдава по време на ерата на Абасидския халифат между 8-и и 13-и век. Корабите от Басра на път за Индия и Китай спирали в пристанището на Катар, доказателство за което са откритите фрагменти от китайски порцелан, западноафрикански монети и парчета керамика от Тайланд. 

Археологическите находки от 9-и век предполагат, че жителите на Катар са използвали увеличаващите се богатства, вероятно от търговията с перли, за да строят по-качествени домове и обществени сгради. 

Но със залеза на Абасидския халифат в Ирак, търговската роля на Катар също намалява, а заедно с нея и приходите в страната.  

В края на средновековната епоха и началото на Новото време Катар, както много други държави в Близкия изток и Мала Азия, става част от различни държавни образувания и колониални владения, като последователно попада под контрола на Португалия, Холандия, Великобритания и Османската империя. 

Разместванията на политическата карта на полуострова обаче не се отразяват върху основния поминък на населението в Катар, което остава тясно свързано с морето и неговите богатства.

Търговията с перли остава "емблема" на местната икономика, като дори и британската Източноиндийска компания отбелязва тази дейност в своите описания на региона от началото на 19-и век. 

Британският майор Колбрук през 1820 г. дава първите описания на големите градове в Катар.

Всички крайбрежни градове, споменати в неговия доклад, са разположени близо до Персийския залив, а местните жители, според него, практикуват гмуркане за перли от хилядолетия. 

В периода между 1916 и 1971 година, след разпадането на Османската империя, Катар е под британски протекторат. Новият владетел Абдула бин Джасим Ал Тани подписва договор с Великобритания, като се отказва от автономията си в сферата на външните работи в замяна на военната защита от външни заплахи.

Фамилията Ал Тани били принцове търговци, разчитащи на търговията с перли. Ситуацията се променя драстично през 30-те години на миналия век, когато конкуренцията за петролни концесии в региона се засилва.

Петролната ера променя из основи не само катарската икономика, но и тази на повечето страни в региона на Персийския залив. Днес Катар е процъфтяваща икономическа сила, но местните жители държат на силната връзка със своето минало и морето. 

Перлите обаче не са единственият исторически символ на Катар.

Ловът със соколи води своето начало отпреди повече от 5000 години в Иран и през вековете се разпространява на изток и на запад. Предполага се, че спортът е въведен в Катар чрез бедуинските племена, които използвали птиците като инструмент за лов.

Те открили, че е много по-лесно грабливите хищници да бъдат обучени да хващат птиците, мигриращи през Арабския полуостров, отколкото ловците да ги свалят сами. Този бедуински метод на лов със соколи поставя основата на съвременната версия на спорта, практикувана в Катар.

Въпреки че през вековете ловът на соколи на практика е изчезнал от европейския континент, той продължава да "живее" в Близкия изток. В Катар все още можете да закупите соколи в центъра на Доха, а най-добрите грабливи птици могат да струват хиляди и дори милиони долари.

Най-ценните екземпляри дори разполагат със собствени катарски паспорти, за да не бъдат откраднати или изнесени от страната без разрешението на собственика.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !