
За някои багетата вероятно е просто хляб, но за ЮНЕСКО тя е културна икона.
В края на ноември експерти от организацията се събраха, за да решат дали отличителният френски хляб заслужава място в списъка с обекти на нематериалното културно наследство, които трябва да бъдат запазени за поколенията.
И отговорът е категорично „да“, пише T+L.
„Важно е подобни занаятчийски знания и социални практики да могат да продължат да съществуват в бъдеще“, казва пред Асошиейтед прес Одри Азуле, бивш министър на културата на Франция и шеф на културната агенция на ООН.

Решението идва, след като френското министерство на културата предупреждава за "непрекъснат спад" в броя на традиционните пекарни, което излага на опасност ключовите рецепти и методи за печене на багети, предава АП.
Попадането в този списък никак не е лесно. Азулай казва пред CNN, че на френските служители са били необходими шест години, за да съберат цялата документация, необходима за подаване на искането за вписване.
Благодарение на новия статут на багетата, френското правителство планира да създаде "ден на багетата", така че всеки да може да почете и да научи повече за тази наслада, пълна с въглехидрати.

Багетата не е единствената храна, която влиза в списъка. В него са вписани още неаполитанската пица, кимчито, белгийската бирена култура, арабското кафе и сръбската сливовица, съобщава CNN.
Как се прави традиционна багета?
Традиционният производствен процес включва претегляне и смесване на съставките, месене, ферментация, ръчно оформяне, втора ферментация, маркиране на тестото с плитки разрези (подпис на пекаря) и печене.

За разлика от други хлябове, франзелата се прави само с четири съставки (брашно, вода, сол и квас и/или мая), от които всеки пекар получава уникален продукт, пише на сайта на ЮНЕСКО.
Багетите изискват специфични познания и техники: те се пекат през целия ден на малки партиди и резултатите варират, в зависимост от температурата и влажността.

Те генерират начини на консумация и социални практики, които ги отличават от другите видове хляб, като ежедневни посещения на пекарни за закупуване на хляб и специфични стелажи за витрини, които да съответстват на дългата им форма.
Тяхната хрупкава коричка и дъвчаща текстура водят до специфично сетивно изживяване. Багетата се консумира в много контексти, включително по време на семейни хранения, в ресторанти и в работни и училищни кафетерии.
Производственият процес се предава основно чрез обучение на работното място, съчетаващо хлебарски курсове с професионален опит в пекарна. Това чиракуване дава възможност на бъдещите пекари да придобият необходимите знания за съставките, инструментите и процеса.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Истината зад фалшивата новина: Ryanair отрече, че ще предлага „правостоящи места“
преди 3 часа24 от най-добрите сандвичи на планетата
преди 5 часаПокачващите се води и свръхтуризмът убиват Венеция
преди 5 часаS&P: България ще се присъедини към еврозоната през 2026 г.
преди 5 часаНай-опасната страна в света за синдикалисти
преди 5 часаНа 24 май: Класация определи най-обичаните български автори
преди 5 часаПрочети още
“Тренд”: Нито една книга не са прочели 43% от българите през последната година
darik.bgФреди Меркюри имал дъщеря от жената на приятел
darik.bgБлизо 300 миньори са блокирани под земята в златна мина в ЮАР
darik.bgБългарски вратар влезе в историята на Вердер Бремен
dsport.bgСираков и Боримиров не присъстваха на честванията за 111-годишнината на Левски
dsport.bgНа 24 май празнуваме буквите – началото на всяка история!
9meseca.bg