Подтиквани от правоприлагащите органи и под натиска на чуждестранни правителства, американските музеи връщат все повече експонати в страните на техния произход. Критиците обаче поставят въпроса на каква цена става това. 

Бронзови предмети от Бенин от шест музея на САЩ вече са върнати или са определени за връщане. Артефактите първоначално са иззети от британски войници през 1897 г.   

В продължение на десетилетия американските музеи активно колекционираха исторически артефакти от цял свят. През 60-те години на миналия век, например, някои куратори на музеи се впускат в преследване на ценни предмети като на лов за едър дивеч.

Томас Ховинг, който навремето работи като куратор на музея на изкуствата Метрополитен, а по-късно става и негов директор, се гордее със способността си да надхитря съперниците си в глобалното преследване на шедьоври.

Той си спомня случай, в който изнесъл римски релеф от флорентинска църква от Италия с помощта на търговец, който криел предметите под матрак в комбито си.

"Моят колекционерски стил беше чисто пиратство и имах репутация на акула", спомня си Ховинг.

Днес много музеи в САЩ са изправени пред предизвикателството да си платят за агресивните тактики от миналото

Нагласите се променят, а ерата на "Индиана Джоунс" свършва и натискът върху музеите да върнат всички заграбени експонати се засилва, пише The New York Times. 

Въпреки че тенденцията на "хищническо" събиране на музейни колекции приключва преди повече от десетилетие, темповете на връщане на предметите започна да се ускорява едва през последните години.

Само през последните няколко месеца музеите в САЩ са върнали десетки антики в страните, от които са взети.

Музеят Дж. Пол Гети в Лос Анджелис върна три скъпоценни фигури от теракота на Италия, музеят на изкуствата в Денвър изпрати четири антики обратно в Камбоджа, институтът Смитсониън върна 29 бронзови медала от Бенин на Нигерия, а окръжната прокуратура на Манхатън конфискува 27 плячкосани артефакта, които се връщат обратно в Италия и Египет.

Директорите и кураторите на музеите някога са обучавани съгласно различни етични норми и сега се оказват в ситуация, в която публично трябва да преосмислят начина, по който работят. 

Някои учени са на мнение, че репатрирането в музеи е справедлив отговор след повече от век лов на съкровища, който, според тях, се е възползвал от обществата, уязвими от бедността, войните или политическата нестабилност.

Музеите, подобно на обществените библиотеки, имат възвишен статут на места, които насърчават ерудицията, като съхраняват и показват предметите, значими за човешката история и култура.

Но сега кураторите виждат как древните произведения, изложени в техните колекции, поемат в сандъци зад граница

На колекционерските практики от предишните десетилетия вече се гледа като на истинско злодеяние. 

Британският исторически музей, например, беше принуден да върне мраморните скулптури от Елгин, някога украсявали Партенона. Те са придобити в зората на 19 век, когато Османската империя управлява Гърция.

Британците смятат, че скулптурите и барелефите са законно прехвърлени от османските власти. Гърците обаче твърдят, че турците, като окупатори, не са имали морален авторитет да "продават" тяхната история.

Тази есен египетските археолози подновиха призивите за връщането на Розетския камък от Британския музей, който предприе стъпки да се дистанцира от своето колониално минало.

Преди две години музеят премести бюста на своя основател Ханс Слоун, който е бил робовладелец, във витрина, изследваща Великобритания и робството.

В САЩ има и критици на масовото връщане на исторически експонати. Те се тревожат, че музейните колекции, изградени с течение на времето от учените, се разрушават произволно.

И задават въпроса трябва ли публиката в САЩ да бъде лишена от достъп до емблематични обекти, които, според тях, принадлежат не на отделни нации, а на човечеството. 

По-голямата част от академичната общност обаче е на мнение, че подобно мислене е остаряло и аргументите срещу репатрирането, като цяло, се подкрепят от много ограничен кръг от хора.

Експертите припомнят, че промяната в нагласите относно колекционирането датира от 1970 г., когато повечетно държави ратифицират договора на ЮНЕСКО за спиране на търговията с незаконни артефакти.

Осъзнаването на проблема се разширява допълнително преди 20 години, когато грабежите на антики по време на войната в Ирак показват ясно обхвата на този черен пазар.

Някои правителства, като това на Камбоджа, демонстрираха решимостта си да претендират за своето национално наследство. А властите в САЩ гледат на връщането на ограбеното културно наследство като на дипломатически и правоприлагащ приоритет.

Разследванията съобщават за връщане на повече от 20 000 предмета от 2007 г. насам, до голяма степен конфискувани от дилъри и колекционери, но също така открити в много от най-престижните музеи на Америка.

Музеят на изкуствата Метрополитън, например, плати близо 4 милиона долара за позлатен ковчег, датиращ от 1 век преди Новата ера. Той бил създаден за Неджеманх - високопоставен жрец на бога с глава на овен Херисеф от Хераклеополис.

След това, по време на Met Gala 2018, Ким Кардашиян позира до него, облечена в златна рокля, която блестеше като самия ковчег. Нейният образ обиколи целия свят и е забелязан от йордански контрабандист, който взел ковчега и хвърлил мумията на първосвещеника в Нил.

Той се оплакал на друг контрабандист, че така и не бил възнаграден за своите усилия. Неговият довереник обаче решил да сподели информацията с окръжната прокуратура в Манхатън.

Разследващите установили, че лицензът за износ е фалшифициран. Ковчегът не е напуснал Египет през 1971 г., както се посочва в разрешителното. Той е бил незаконно изкопан през 2011 г., пренесен нелегално в Дубай, а след това преминал през Германия в Париж.

Когато ковчегът пристига в Метрополитън, една от костите на пръстите на първосвещеника все още била прикрепена вътре. Само две години след закупуването на ковчега музеят се съгласява да го върне в Египет.

Музеите понякога сами демонстрират чувствителност към целостта на своите колекции и връщат незаконно придобити предмети, въз основа на собствените си разследвания

Но експертите смятат, че повечето репатрирания през последните години са предизвикани от правителствени искове или от правоприлагащите органи на САЩ.

Критиците пък се оплакват, че, наред с други неща, репатриранията отнемат съкровища, които демонстрират художествения блясък на дадена страна, от международна столица, като Вашингтон, където са много по-видими, и се изпращат в отдалечени и несигурни места, където съдбата им остава неясна. 

Вероятно тези дебати ще се задълбочават в бъдеще, тъй като музеите са изправени пред все по-строг контрол. Някои от тях отговорят със собствени мерки и регулации.

От 2010 година музеят за изящни изкуства в Бостън разполага с куратор на произхода, чиято задача включва идентифициране на заграбени предмети.

Метрополитън и някои други музеи пък са сключили споразумения за заем, които връщат собствеността върху артефактите на страната на произход, но позволяват те да продължат да бъдат изложени в колекциите им. 

Някои експерти в света на изкуството не са убедени, че музеите в САЩ са възприели изцяло новия дух на прозрачност и вътрешен контрол. Те посочват някои "вратички" в насоките на Асоциацията на директорите на художествените музеи относно придобиването на артефакти. 

Асоциацията, която играе ролята на етичен "компас" на индустрията, забранява придобиването на обекти без документиран произход преди 1970 г., освен ако няма официално разрешение за износ.

Но в същото време на музеите е разрешено да приемат такива артефакти, ако ги впишат в онлайн регистър, където трябва да съобщят цялата информация за неговия произход, с която разполагат, както и да дадат обосновка за приемането му.

Към днешна дата музеите са публикували 1754 обекта в този регистър на изключенията.