Търговията с човешки черепи и кости процъфтява в социалните мрежи. Останките се използват за всевъзможни неща - от изработка на декоративни лампи до фигури за спиритически сеанси. Това се твърди в изследване на онлайн изданието Live Science. 

Авторите на материала са се натъкнали на над 50 търговци в социалните мрежи, продаващи черепи и човешки кости. В Обединеното кралство търговията с части от човешки тела не е забранена, при условие че те не се използват за трансплантации.

Някои продавачи предлагат "стоките" си само в частни групи във Facebook, но много от тях могат да бъдат открити и в публични страници във Facebook и Instagram. Обикновено те публикуват снимки на запазени автентични човешки останки, освен в случаите, когато костите са били специално почистени и подготвени за образователна цел в медицински университети, училища и т. н. Live Science обаче твърди, че се предлагат и обезобразени човешки черепи, със забити пирони в тях или други смущаващи интервенции. 

Един продавач в Instagram, например, публикувал снимка на човешки череп, върху който били издълбани думите "Убий ме" и бил превърнат в настолна лампа.

Търговията с човешки останки изглежда процъфтява във Facebook и Instagram, въпреки че Meta, компанията собственик на двете платформи, изрично забранява продажбата на части от тялото и телесни течности съгласно своите условия и правила. От компанията коментират пред Live Science, че са премахнали всички обяви и постове, за които е доказано, че са нарушили правилата.  

Голяма част от човешките кости, които циркулират из обявите в мрежата, изглежда са медицински или анатомични образци, които може да са на десетилетия или дори векове. В материала се посочва, че във Великобритания вероятно има хиляди човешки скелети от институции за медицинско образование, тъй като в миналото студентите по медицина дори са били насърчавани да купуват кости за своето обучение. Човешките останки обаче обикновено се продават с малко или никаква предистория и могат да циркулират в търговията в продължение на много десетилетия, като сменят собствениците си многократно. По тази причина е и много трудно да се установи точно откъде идват.

Но някои от тези артефакти може да са свързани със случаи на ограбване и оскверняване на гробове - както исторически, така и съвременни. Това вече е в разрез със закона, тъй като разкопаването на място, където останките са официално погребани, е незаконно без лиценз. В крайна сметка, които и да са били починалите, те не са дали изрично съгласие останките им да бъдат използвани по този начин.

Покупко-продажбата на човешки останки до голяма степен се игнорира от съществуващото законодателство на Обединеното кралство. Всеки може да притежава, купува и продава части от човешко тяло, при условие че не е придобил останките незаконно и не ги използва за трансплантации. Но самите останки технически не са собственост, така че не могат законно да бъдат „притежавани“.

Например, ако музей съхранява човешки останки и потомък на този починал човек реши да влезе в музея и да ги вземе, това може да не се счита за кражба, според доклад от 2003 г. на Работната група за човешките останки към британското Министерство на културата, медиите и спорта. Има обаче и сценарии, при които човешки останки все пак могат да станат законна частна собственост.

„Ако вземете човешки останки и приложите работа, умения или някакъв вид технически процес към тях, за да създадете нещо ново или различно, вие създавате част от собственост“, обяснява професор Хедър Конуей от Университета в Белфаст,  Северна Ирландия.

Тя посочва и правен прецедент за това. През 1998 г. Апелативният съд на Англия и Уелс потвърждава присъда срещу художник, който е откраднал анатомични образци от Кралския колеж по хирургия в Лондон на основание, че прилагането на уменията на колежа за създаване на образците ги прави собственост и че вземането им, следователно, представлява кражба.

Конуей отбелязва още, че унищожаването на човешки останки, които са придобили статут на собственост, също може да бъде криминална вреда, която не би се отнасяла за непроменени човешки останки.

Някои черепи се продават на пазара в Обединеното кралство с все още прикрепена коса и тъкани. Live Science открива публикации във Facebook и Instagram, показващи снимки на три черепа, които все още имат коса. Според експертите по ексхумация, останките, намерени в гробове, обикновено имат точно такива отличителни белези. 

Агенцията за човешки тъкани, част от Министерството на здравеопазването и социалните грижи на правителството на Обединеното кралство, заявява, че всички човешки останки „трябва да се третират с уважение и достойнство“, но оскверняването или осакатяването на труп не е изрично посочено като незаконно в Англия, Уелс и Северна Ирландия. Единственото изключение е Шотландия.

За сравнение, оскверняването на статуя или мемориал може да доведе до ефективна присъда за лишаване от свобода до 10 години съгласно Закона за полицията, престъпленията, присъдите и съдилищата от 2022 г., според Министерството на вътрешните работи.

„Намирам за наистина странно, че имаме престъпления, свързани с оскверняване на паметници, но не и на хора“, коментира пред Live Science Имоджен Джоунс, доцент по право в университета в Лийдс в Англия.

Повечето от човешките останки, които Live Science документира в социалните мрежи, изглежда са били обработени за обучение или проучване. Авторите на изследването откриват снимки на кости до кутии с имената на компании за медицински доставки върху тях. Някои от тези фирми и днес се занимават с производство на синтетични модели на човешки органи. 

Някои частни колекционери притежават човещки черепи и кости, които в миналото може да са помогнали на студентите по медицина да станат лекари или да са били част от изследвания, допринесли за разбирането или лечението на различни болести. Според собствениците, тази предистория им гарантира "етичен произход", но не всички експерти са съгласни с тази теза.

„На първо място, те не са получени по етичен начин“, казва Триш Биърс, остеолог и палеопатолог от университета в Кеймбридж в Англия. Биърс координира работна група към Британската асоциация за биологична антропология и остеоархеология, която разследва продажбата и търговията с човешки останки в миналото.

В края на 17-ти век лондонските банди изкопават новопогребани тела и ги продават на учители, за да задоволят нарастващото търсене на учебни образци. Учителите и учениците понякога дори сами изравяли тела от гробовете.

Тази търговия е подложена на известен контрол в края на 20-те години на 19-и век, когато обществеността научава, че двама мъже на име Уилям Бърк и Уилям Хеър убиват хора, за да доставят тела на факултета по анатомия на Университета в Единбург в Шотландия. Любопитен факт е, че след като Бърк е заловен и екзекутиран, кожата му е превърната в бележник в същия университет, на който той е доставял телата на жертвите си.

Законът за анатомията от 1832 г. се опитва да спре ограбването на гробове чрез установяване на нов легален източник на тела - непотърсените починали хора от работнически домове, болници и затвори, както и чрез легализиране на донорството на тела. Но търсенето продължава да нараства през 19-и и 20-и век, така че проблемът с намирането на кости е възложен на външни изпълнители и Обединеното кралство започва да получава своите медицински кости от чужбина, особено от Индия.

През 1984 г., в пика на търговията с медицински останки с човешки останки, Индия изнася около 60 000 скелета и черепи за студентите по медицина във Великобритания, САЩ, Австралия и други държави.

Много от телата, които сега се търгуват, идват от бедни общности, за които това е бил единственият начин да накарат някого да вземе телата на починалите им близки, тъй като техните семейства просто не можели да си позволят разходите за погребение или кремация. 

Търговията в Индия е силно свързана с ограбването на гробове, точно както в Обединеното кралство преди Закона за анатомията от 1832 г. 

За европейците е лесно да получат достъп до скелетите на Индия, защото страната е била под британско управление около 200 години, докато не получава своята независимост през 1947 г. Индия обаче продължава да бъде основният източник на човешки останки за Обединеното кралство, дори и след като става независима.

Индийското правителство забранява износа на скелети чак през 1985 г., след като търговец на кости е арестуван за износ на 1500 скелета, принадлежащи на деца. Това предизвика опасения, че деца са били отвличани и убивани заради костите им.

Неетичните средства, чрез които са придобити човешки останки, се простират и до университетите и музеите. 

„Много колекции са пълни с тела на хора от колониите, но също и с бедни, които нямаха избор - обезобразени, лишени от права, етнически различни. Всички те са поставени в колекции и  то не по етичен начин“, смята Биърс. 

Законът за човешките тъкани от 2004 г., който създава Агенцията за човешки тъкани, установява ясно, че донорството на тяло и органи изисква лично информирано съгласие. Агенцията регулира организациите, които използват човешки останки за медицинско лечение, следсмъртно изследване, образование и публично показване, за да се гарантира, че към тях се отнасят с достойнство и уважение. Освен това, ако останките са на по-малко от 100 години, се изисква лиценз, който трябва да включва доказателство за съгласието на починалия. Това не се отнася за останките на хора, починали преди 2006 г., ако са изминали повече от 100 години от тяхната смърт.

За частната собственост обаче няма такива разпоредби. Освен това агенцията не инспектира магазини, продаващи човешки останки.

Двама от онлайн продавачите на черепи коментират пред Live Science, че не биха пренебрегнали уважението към човешките останки, които притежават, и че много частни колекционери вероятно се отнасят с бившите медицински останки с повече уважение, отколкото те биха получили в образователните институции.

„Правя всичко възможно да се отнасям към тях с възможно най-голямо уважение“, казва Крис Бул, онлайн продавач в Бристол. Според него това означава „просто да не прави нищо глупаво с тях“.

Междувременно, търсенето на скелети в академичните среди все още съществува. Държавните институции се опитват да прехвърлят екземпляри в колекции, които имат най-голяма нужда от тях. Биърс също така взема нежелани частни човешки черепи и кости от обществеността, за да могат да бъдат използвани за образователни цели.

Всъщност толкова много институции се нуждаят от скелети за преподаване в различни дисциплини, че без масов внос от чужбина недостигът е неизбежен, дори когато хората доброволно даряват телата си на медицинската наука.

Репатрирането на човешки останки, които са били придобити за медицинската индустрия, е трудно и скъпо - изискват се ДНК тестове и други изследвания, за да се открие произходът на лицето. Въпреки че е възможно, мащабът на търговията означава, че повечето от тези черепи и кости никога няма да бъдат официално положени в родината си.
 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !