Електрическите автомобили съществуват от много дълго време. Те се развиват и използват далеч преди появата на култовата Tesla. 

Всъщност, електрическите автомобили се появяват много преди тези с двигатели с вътрешно горене и техните поддръжници никога не са спирали да се опитват да ги превърнат в ефективно превозно средство както за лична употреба на пътя, така и като бизнес предложение. 

Как се появяват първите електрически превозни средства? 

Изобретяването на първото електрическо превозно средство се приписва на няколко души. През 1828 г. унгарският свещеник и физик Аньош Йедлик изобретява примитивен електрически двигател и създава малък модел на автомобил, задвижван с подобно устройство. 

Между 1832 и 1839 г. шотландският изобретател Робърт Андерсън също изобретява своята "електрическа карета", а през 1835 г. професор Сибрандус Стратинг от Грьонинген, Холандия и неговият асистент Кристофър Бекер от Германия създават малка електрическа кола, задвижвана от първични клетки без презареждане. 

Горе-долу по същото време се появяват и първите електрически локомотиви. През 1834 г. ковачът от Върмонт Томас Дейвънпорт построява подобна машина, която работи на къса електрифицирана писта. 

Първият известен електрически локомотив е построен през 1837 г. в Шотландия от химика Робърт Дейвидсън от Абърдийн. Той се захранва се с галванични клетки. Дейвидсън по-късно построява по-голям локомотив на име Galvani, който е представен на изложбата на Кралското шотландско общество на изкуствата през 1841 г. 

Седемтонното превозно средство има два двигателя с директно задвижване, които работят с фиксирани електромагнити, действащи върху железни пръти, прикрепени към дървен цилиндър на всяка ос и прости комутатори. Той може да превозва товар от 6100 килограма с 6.4 километра в час на разстояние от 2.4 километра.

Локомотивът е тестван на железопътната линия между Единбург и Глазгоу през септември 1842 година, но ограниченото захранване от батериите се оказва пречка за общата му употреба. По-късно той е унищожен от железопътни работници, които виждат в него заплаха за работните си места. 

Революцията на акумулаторните батерии 

Акумулаторните батерии, които осигуряват възможност за съхраняване на електричество, се появяват чак през 1859 г. с изобретяването на оловно-киселинната батерия от френския физик Гастон Планте.

Камил Алфонс Форе - друг френски учен, значително подобрява дизайна на батериите през 1881 г. и увеличава капацитета им, с което става възможно и производството им в индустриален мащаб.

Първото електрическо превозно средство със собствен източник на енергия е тествано по улиците на Париж през април 1881 г. от френския изобретател Гюстав Труве. През 1880 г. Труве подобрява ефективността на малък електрически мотор, разработен от Сименс и, използвайки наскоро разработената акумулаторна батерия, го монтира на английска триколка на Джеймс Старли. Така се появява и първото в света електрическо превозно средство.

Въпреки че то е успешно тествано на 19 април 1881 г. по улица Валоа в центъра на Париж, Трува така и не успява да го патентова. Той бързо адаптира захранвания с батерии двигател за морско задвижване и, за да улесни пренасянето му от и до работилницата си до близката река Сена, Труве проектира двигателя, така че да е преносим и да може да се сваля от лодката. По този начин той изобретява и извънбордовия мотор.

На 26 май 1881 г. прототипът на 5-метровата лодка, наречена Le Téléphone, достига скорост от 3.6 километра в час нагоре по течението и 9 кимолетра в час надолу по течението на Сена. 

Как изглеждат първите електромобили?

Английският изобретател Томас Паркър, който е отговорен за електрифицирането на лондонското метро и надземните трамваи в Ливърпул и Бирмингам, построява първата си електрическа кола в Улвърхамптън през 1884 г. Единствената документация за нея обаче е една снимка от 1895 година.

Дългогодишният интерес на Паркър към конструирането на по-икономични превозни средства го кара да експериментира с електрическото задвижване. Производството на автомобила е възложено на компанията Elwell-Parker, създадена през 1882 г. за конструиране и продажба на електрически трамваи. 

Франция и Обединеното кралство са първите държави, които подкрепят развитието на електрически превозни средства, но германският инженер Андреас Флокен създава първата истинска електрическа кола през 1888 г.

Първата електрическа кола в Съединените щати е разработена през 1891 г. от Уилям Морисън от Де Мойн, Айова. Превозното средство представлява вагон за шестима пътници, способен да достигне скорост от 23 километра в час.

Едва през 1895 г. обаче потребителите започват да обръщат внимание на електрическите превозни средства, след като А. Л. Райкър представя първите електрически триколки в САЩ.

Златната епоха на електрическите автомобили 

Интересът към моторните превозни средства се увеличава значително в края на 90-те години на 19-и и началото на 20-и век. Електрическите таксита, задвижвани от батерии, се появяват в края на 19 век.

В Лондон Уолтър Бърси проектира флотилия от такива таксита и ги представя по улиците на Лондон през 1897 г. Скоро те получават прякора "Колибрита" заради шума, който издават. През същата година в Ню Йорк Samuel's Electric Carriage and Wagon Company пуска 12 електрически таксита, като продължава работи до 1898 г., а флотилията ѝ се разраства до 62 автомобила.

Електрическите превозни средства по онова време имат редица предимства пред своите бензинови конкуренти. При тях липсват вибрациите, миризмата и шума, свързани с двигателите с вътрешно горене.

Електромобилите не изискват и смяна на скоростите. Колите с парно задвижване също имат това предимство, но пък страдат от друго неудобство - дългото време за стартиране, което в особено студените сутрини достига до 45 минути.

Електрическите превозни средства са предпочитани и защото не изискват ръчно усилие за стартиране, както бензиновите автомобили, чиито двигатели в онези години се стартират с ръчна манивела. 

Електрическите автомобили са много популярни сред заможните клиенти, които ги използват като градски автомобили. В населените места ограниченият пробег на електрическите батерии не е кой знае какъв недостатък. 

Разпространението на електрическите автомобили първоначално е възпрепятствано от липсата на енергийна инфраструктура. В САЩ в началото на 20-и век 40% от автомобилите са задвижвани с пара, 38% - с електричество и едва 22% - с бензин. 

Любопитна подробност е, че първият автомобил, който успява да премине границата от 100 километра в час, е електрически, а не бензинов. Става въпрос за колата La Jamais Contente на белгийския състезател Камил Йенаци, който успява да постигне тази скорост през 1899 година.  

Забележителни са дизайнът и конструкцията и на електрическата кола на Фердинанд Порше, задвижвана от отделен двигател във всяко колело. Тя също поставя няколко рекорда в ръцете на своя собственик Е. У. Харт. 

Повечето ранни електрически превозни средства обаче не са особено спортни, а по-скоро масивни, богато украсени карети, предназначени за клиентите от висшата класа.

Те се отличават с луксозен интериор и са пълни със скъпи материали. Електрическите превозни средства често се продават като луксозни коли за жени, което пък им създава не особено престижен имидж сред предубедените потребители от силния пол.

Продажбите на електрически автомобили достигат своя връх в началото на 1910 г. По това време само в САЩ съществуват над 300 производители на подобни превозни средства, като някои от тях продължават дейността си чак до началото на Втората световна война през 40-те години на миналия век. 

Залезът на електромобила 

След огромния успех, на който се радва в началото на 20 век, електрическият автомобил постепенно започва да губи позициите си на пазара. Технологичният прогрес до голяма степен допринася за това развитие на ситуацията.

До 20-те години на миналия век подобрената пътна инфраструктура съкращава времето за пътуване, създавайки необходимост от превозни средства с по-голям пробег от този, предлаган от електромобилите.

Откриването на големите петролни запаси през първите десетилетия на 20-и век пък осигуряват достъпни и евтини горива, които правят бензиновите автомобили по-евтини за употреба на дълги разстояния. 

Електрическите автомобили остават ограничени за градска употреба поради ниската скорост (не повече от 25–30 километра в час) и малкия пробег (максимум около 60 километра). Постепенно бензиновите коли започват да пътуват по-надалеч и по-бързо от своите електрически конкуренти.

Освен това двигателите с вътрешно горене преодоляват голяма част от своите първоначални недостатъци с изобретяването на електрическия стартер, който изхвърля от употреба манивелите. Изобретяването на аспуха от Милтън и Маршал Рийвс през 1897 г. значително намалява шума на тези машини до приемливи нива. 

И не на последно място, масовото производство на превозни средства от компанията на Хенри Форд намалява цената им драстично. За разлика от тях, цената на идентичните електрически превозни средства продължава да расте.

През 1912 година, например, един електромобил се продавал почти двойно по-скъпо, в сравнение с бензиновия си конкурент, който имал подобни и дори по-добри технически характеристики.

Повечето производители на електрически автомобили спират производството си до началото на 20-те години. Електрическите превозни средства остават популярни единствено за определени специализирани приложения, където техният ограничен пробег не създава големи проблеми. 

В Европа и Обединеното кралство камионите за доставка на мляко се захранват с електричество и през по-голямата част от 20-и век. Електрическите колички за голф са произведени от Lektro през 1954 г. Част от автопарка на германските пощенски служби през 50-те и 60-те години също се движи на ток. 

Но, така или иначе, през 20-те години на миналия век разцветът на електрическите автомобили остава в историята, а десетилетие по-късно индустрията на електромобилите на практика изчезва. 

Интересът към тях периодично се възражда през годините, особено по време на петролните кризи след края на Втората световна война и през 70-те години. Истинският им ренесанс обаче настъпва през новото хилядолетие, когато компании, като Tesla, правят истинска революция с помощта на литиево-йонните батерии. 

Борбата с климатичните промени изтласква на преден план необходимостта от замяна на изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници, което се оказва мощен тласък за развитието на електрическите превозни средства. 

Днес повечето автомобилни гиганти разполагат с по няколко електрически модела в своите каталози, като намеренията на водещите играчи в сектора предвиждат до средата на 21-и век продажбите на коли с бензинови и дизелови двигатели вече да са останали в историята. 

Ако тези планове се реализират, те ще изиграят ролята на своеобразно "отмъщение" за битката, която електромобилите губят преди 100 години. Защото днес те със сигурност изглеждат като абсолютни победители. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !