Британският журналист Райън Хърман все още си спомня първия футболен стадион, който посещава още като дете през 1978 г. — гледките, звуците и резултата.

В онзи ден Ливърпул побеждава като гост Уест Хям с 2 на 0 на стадион Ъптън парк, но за Хърман изживяването е много повече от победата на неговия отбор.

Стадионът, който се намира в Източен Лондон, вече не съществува в тогавашната си форма, но Хърман, който тогава седи зад едната врата, си припомня усещането всеки път, когато има възможност да посети нов стадион.

С онзи първи мач и много други на ум, Хърман започва своята нова книга "Забележителни футболни игрища," с твърдение, което може би ще изненада много футболни фенове, които в момента гледат Световното първенство в Катар – понякога самият мач не е най-интересната част от историята, казва Хърман.

"По-скоро всичко, което се случва около него," завява той пред CNN.

Както обяснява Хърман в предговора към книгата "пътуването до мача, посещението на част от света, в която никога не сте били (и може никога повече да не отидете), научаването на историята на това място, опитването на местните бири ... и спорът след мача за спорна засада" могат да бъдат също толкова завладяващи, колкото и най-добрите моменти на терена.

Атмосферата на стадион Лусаил през очите на футболните фенове

Хърман казва, че все още не е имал възможността да посети всички игрища в неговата книга, но проучването само по себе си е било едно завладяващо пътешествие.

Той си спомня разкази за ексцентрични собственици на клубове, политически сблъсъци и изненадващи исторически подробности, изследва високотехнологичната структура на съвременните стадиони и изважда на показ скритите истории зад игрища, които могат да бъдат открити на поразително красиви, а понякога и неочаквани места.

Сред любимите такива стадиони са Бланди Парк в Уелс, където работници от бивше миньорско селце използват кирки и лопати, за да превърнат сметище в игрище. 

Също и разположеният на хълм град Имотски в Хърватия, където е построен стадионът Госпин Долак в близост до езеро, което също се превръща във футболно игрище, когато пресъхва през летните месеци.

На корицата на книгата е поставен стадион Хенингсвер в Норвегия, който се намира на един от няколкото острова в рибарско селище, където младежки отбор играе своите мачове и който от ФИФА през миналата година представят като „идеален за снимка“.

През летните месеци игрището е обляно от безкрайната дневна светлина, а през зимата „силният вятър може внезапно да грабне топката и да я изпрати в морето“, пише Хърман." Когато това се случи, треньорът се качва на лодка и отива да я вземе".

В книгата са включени и няколко от стадионите в Катар, построени за световното първенство, които предизвикаха много критики заради условията на труд на множеството мигранти, работили по тях. Хърман казва, че е било важно те да бъдат включени заради значимостта на турнира. 

Стадион Лусаил
Стадион Лусаил

Освен че в книгата се обсъждат част от приложените архитектурни иновации, в нея има препратки и към отношението към работниците и се поставят под съмнение твърденията на организаторите за екологична устойчивост.

На някои места в книгата Хърман нарича определени стадиони храмове или катедрали. Според него, сравнението е подходящо, като се има предвид колко верни на своя отбор са много футболни привърженици.

Редовното посещение на мачовете на даден отбор може да бъде собствена форма на поклонение.

В някои случаи, като Панчо арена в Унгария, сравнението е по-буквално. Архитектурата на стадиона предлага драматични арки и решетъчни козирки, за чието изграждане са били необходими 1 000 тона дървесен материал.

"Интериорът е доста необикновен и е по-вероятно да получите усещане, че сте в манастир или катедрала, отколкото на футболен стадион", пише Хърман.

Малки или големи, всички футболни игрища, включени в книгата, са "пир за окото," казва Хърман. Някои от най-впечатляващите визуално игрища, с най-невероятните истории, имат по-скромен произход.

"Едни от най-силните аспекти на книгата са скритите съкровища – малките клубове, за които победите не са всичко, а фактът, че тези клубове съществуват и че са в основата на местната общност," казва Хърман.

"Футболът не се играе само на Световно първенство. Футболът обединява хората. В момента толкова много хора са разделени поради различни причини, но футболът ги обединява", казва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !