Когато финалът между Аржентина и Франция започне в неделя, теренът на стадион Лусаил ще е бил облян с близо 300 тона вода от началото на Световното първенство по футбол в Катар.

За да поддържа тревата в идеално състояние за игра на фона на безмилостния пустинен климат, Катар използва 10 000 литра вода на ден за десетките официални и тренировъчни игрища, които са разпръснати из цялата страна.

Тези огрмни количества разкриват предизвикателствата пред Катар, най-уязвимата от недостиг на вода страна в света, свързани с домакинстването на големи спортни събития, управляването на собствения ѝ растеж и минимизирането на ефектите върху природата.

Пустинна нация 

Проблемите за служителите по поддръжката на игрищата на Световното първенство в Катар можеше и да са по-големи.

Ако турнирът се бе провел през лятото, както се планираше първоначално, всеки официален терен, заедно със 136-те тренировъчни, щеше да има нужда от 50 000 литра вода на ден.

Служителите описват подготовката на терените за такова ниво на футбол като "различно предизвикателство" в сравнение с условията в други държави.

И макар за резервните 425 000 кв. м трева (40 игрища), която се отглежда северно от Доха да се използва рециклирана вода, терените на стадионите и тренировъчните игрища се поливат с вода, добита чрез обезсоляване.

"Ако се разчита единствено на наличните природни водни ресурси, в Катар ще живеят само 14 000 души," казва Радуан Бен-Хамаду преподавател по морски науки в Катарския университет. 

"Тези хора не биха напълнили дори една четвърт от стадион от Световното първенство", добавя той.

В Катар няма реки, а в страната падат по-малко от 100 милиметра валежи годишно.

В пустинната държава живеят около 2.9 милиона души, а разминаването между броя на хората, които природните водни ресурси на Катар могат да поддържат и реалното население, означава, че цялата тази допълнителна вода трябва да бъде намерена отнякъде.

"Голяма част от тази вода се получава от процеса на обезсоляване и близо 100% от водата за лична домашна употреба," казва доктор Уил льо Кесн, директор на близкоизточната програма в британския Център по околната среда.

При този процес се ползва вода от морето, като от нея се извлича солта и други примеси и по този начин тя става годна за пиене и миене.

Катар произвежда огромни количества вода по този начин, но има спешна нужда да произвежда още повече тъй като страната се разраства и развива и продължава да има планове да бъде домакин на спортни събития като Световното първенство.

Консумацията на вода се очаква да скочи с 10% по време на турнира, тъй като около 1 милион туристи ще посетят страната.

По някои оценки до 2050 г. капацитетът за обезсоляване на вода може да се е увеличил четирикратно до 80 млрд. литра на ден.

И въпреки че Катар разполага с на практика неограничени количества морска вода и огромни финансови ресурси, благодарение на природния газ, за да произвежда огромни количества вода по този начин, процесът има един основен недостатък – той е изключително енергоемък.

Атмосферата на стадион Лусаил през очите на футболните фенове

"99% от цялата енергия, използвана за обезсоляване в Персийския залив, идва от много евтини въглеводорни горива," казва доктор льо Кесн.

Въглеводородните горива, като петрол и природен газ, са силно замърсяващи.

Катар има поставени екологични цели. Страната се стреми да намали емисиите си от вредни газове с 25% до 2030 г., а организационният комитет на Световното първенство заяви, че турнирът ще бъде въглеродно неутрален, въпреки че това твърдение се оспорва от различни природозащитни организаци, като Carbon Market Watch.

Страната търси промени с цел намаляване на въглеродния си отпечатък, в това число и по отношение на производството на вода.

"В страната се стремят да започнат да използва слънчева енергия за обезсоляването на вода. Това може да са слънчеви панели, произвеждащи електричество, което след това да се използва за обратна осмоза, или просто чрез използването на топлината от слънцето за директното изпаряване на вода."

При процеса на обратна осмоза морската вода минава през мембрана, която премахва примесите, докато при изпарението водата се нагрява, докато се изпари и след това се кондензира.

Слънчевата енергия, както и построяването на нови енергийно ефективни заводи за обезсоляване, е начинът, по който Катар се надява да утолява увеличаващата се жажда на страната, на което също така се гледа и като на въпрос от национална сигурност.

След наложената преди време икономическа блокада от страна на съседите ѝ в персийския залив заради политически спор, Катар изпитваше недостиг на храна.

В резултат на това страната в момента бързо разширява селскостопанските си ферми. Това обаче само ще увеличи търсенето на вече ограничените природни ресурси.

"Селското стопанство използва една трета от водните ресурси тук в Катар, но допринася с по-малко от 1% (близо 0.1%) към БВП на страната," казва доктор Бен-Хамаду.

Енергоемките планове на Катар може да изглеждат странни на хората, които не живеят в този регион, но според доктор льо Кесн предизвикателствата пред страна не се различават много от тези, с които се сблъскват много други държави.

"В сухите страни имате нужда от вода, а в студените имате нужда от топлина, така че всеки си има своите предизвикателства."

"Оптимист съм по отношение на това как страната и регионът ще преодолеят някои от тези много енергоемки процеси, защото човек не може да живее без вода“, казва доктор Бен-Хамаду.

Тъй като се говори, че Катар готви кандидатура за друго голямо глобално спортно събитие - Олимпийските игри през 2036 г., вероятно се очакват още повече предизвикателства.