Пет модни тенденции от Викторианската епоха

Викторианската епоха, която обхваща управлението на британската кралица Виктория от 1837 до 1901 г., е период на мащабни икономически и социални промени, предизвикани от Индустриалната революция.

Този процес оказва въздействие върху всяка индустрия, включително и върху модата. Дрехите стават по-евтини и се произвеждат по-бързо, което ги прави достъпни за масите.

Мъжете и жените от работническата класа получили възможност да носят дрехи в същите стилове като аристокрацията, въпреки че купували масово произведени версии, направени от по-евтини материали.

Новите канали за търговия на дребно, като универсалните магазини, списанията и каталозите за поръчки по пощата, позволявали на всеки да бъде в крак с актуалната мода.

В резултат на всичко това масовите облекла и тенденциите се променят бързоq в сравнение с по-ранните епохи.

Една от най-забележителните промени е, че модата започва да се диференцира по пол, а не по класа или социално положение. Това отразява демократизацията на модата, както и променящата се роля на жените в обществото.

Електронното издание History.com обобщава пет модни тенденции, характерни за Викторианската епоха.

Нови, екстравагантни нюанси и цветове

Много от най-великите изобретения в историята са създадени случайно, като сред примерите са пеницилинът, кибритът и шоколадовите бисквити. Същото важи и за синтетичното багрило, разработено от британския химик Уилям Хенри Пъркин през 1853 г. Той го направил, докато се опитвал да формулира лечение за малария.

Съединението, наречено мовеин, създава ярки лилави нюанси, когато се използва като боя за коприна, памук и други тъкани. Новият цвят се налага бързо на пазара и дори кралица Виктория облича ярка лилава рокля на Международното изложение в Лондон през 1862 г.

Преди откритието на Пъркин багрилата се извличали старателно от естествени източнициq като насекоми и растения, което ги правело изключително скъпи и били достъпни само за най-богатите членове на обществото.

Розовото, например, което изисквало внос на много скъпи багрила от Бразилия и Суматра, внезапно станало популярен цвят, който можели да носят дори слугините.

В резултат на това богатите жени в края на 19-ти век започват да носят бледо розово, за да се разграничат от по-ниските класи и техните ярки пурпурни облекла.

Ръкавици за всеки повод

За викторианското общество класата и произходът били изключително важни, а модата била един от начините за демонстрация (или прикриване) на обществения статус. Ръцете, например, давали много информация за позицията на някого в социалната йерархия, а меките, тънки и бели длани се смятали за признак на изисканост.

Това означавало, че ръцете не са били изложени на слънце или физически труд, който можел да направи кожата мургава, мазолеста и груба. В резултат на това и мъжете, и жените носели ръкавици не само за да защитят кожата си, но и за да скрият ефектите от труда на работническата класа.

На обществени места жените винаги носели ръкавици и дори се смятало за неприлично да се показват голи ръце извън компанията на семейството или приятелите.

Очаквало се мъжете също да носят ръкавици, въпреки че за тях било по-приемливо да ги свалят на обществени места, например когато се ръкуват с познат. Освен това, викторианците носели различни ръкавици за различни поводи.

Според публикуваната през 1860 г. "Джентълменска книга за етикет и наръчник за учтивост книгата", един джентълмен от висшата класа можел да премине през шест различни чифта ръкавици за един ден, в зависимост от неговия социален календар.

Ветрилата - като инструменти на флирта

Подобно на дънките с ниска талия в съвременната епоха, ветрилата периодично влизат и излизат от мода след изобретяването им преди повече от 4000 години в Египет. През Викторианската епоха те отново стават изключително популярни.

Една от причините е, че позволяват на неомъжените жени да флиртуват, като същевременно спазват строгите социални конвенции на епохата. Като отваря, затваря или размахва ветрилото си, една дама може да изпраща кодирани съобщения, без да каже нито дума.

Парижкият производител на ветрила Жан-Пиер Дювелроа, който изработвал ветрила за самата кралица Виктория, публикува и специална брошура, наречена „Езикът на ветрилото“, обясняваща какво означава всеки жест.

Например, доближаването на дръжката на ветрилото към устните означава "целуни ме". Оскар Уайлд дори посвещава популярната си пиеса „Ветрилото на лейди Уиндемър“ именно на тези фини "увертюри".

Ветрилата стават популярни сред всички социални класи. Жените от висшата класа носели големи и пищни ветрила, изработени от фини материали, като слонова кост и коприна, и украсени с щраусови пера.

Жените от по-ниската класа купували масово произведените ветрила, а някои от тях си намирали и работа в бързо растящата индустрия за производство на ветрила.

Една забележителна промяна във викторианската епоха е, че жените преминават от основно управление на собствен шивашки бизнес към работа във фабрики и ателиета, притежавани от мъже, тъй като индустриализацията трансформира цялата промишленост.

Турнюрите

Много преди Ким Кардашиян, жените от Викторианската епоха направили модерно подчертаването на задните части на роклите си. Ефектът се постигал чрез изобретения през 1857 г. турнюр, който бил дело на американеца Александър Дъглас.

Турнюрът бил долна дреха, която се закопчавала около талията и включвала метална клетка или подплатена възглавница, която придавала заоблена форма на гърба на роклята и осигурявала опора за тежки и сложни поли.

Роклите от кринолин

Кринолинените рокли и поли, изработени от много твърди конски косми или от стоманени клетки, били популярни сред жените от всички социални класи, въпреки факта, че били изключително неудобни и непрактични. Изкачването по стълби или сядането били почти невъзможни в кринолин.

Освен това тези облекла били и доста опасни. През 1858 г. The New York Times съобщава, че млада жена от Бостън загинала, след като кринолинът ѝ се запалил. 19 подобни смъртни случая от кринолин били докладвани и в Лондон само за два месеца.

През 60-те години на 19-и век жените започват да предпочитат турнюрите, които създават елегантен силует отпред и отстрани. Те били малко по-практични, но все пак изисквали от жените да жертват комфорта си, за да постигнат модерна форма.

Тежестта им падала върху кръста, причинявайки болки в гърба. През 1888 г. медицинското издание The Boston Medical and Surgical Journal публикува писмо от лекар, който осъжда лошите последици от модните аксесоари.

„Неразбираемо е защо хората трябва да оформят дрехите си така, че да симулират деформация, която нямат. И от всички тези непонятни деформации турнюрите са най-лошите", се посочва в материала.

През 1881 г. група британски жени основават Обществото за рационално облекло, противопоставяйки се на модните тенденции, които „деформират фигурата, възпрепятстват движенията на тялото или по някакъв начин увреждат здравето“.

Сред аксесоарите, които тези дами атакували, били тесните корсети, ботушите с високи токчета, тежките поли и подплънките на роклите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !