Въпреки че достъпът до здравеопазване е фундаментално човешко право в Европейския съюз, разходите за него се разпределят по различен начин в отделните държави. Данни на Евростат показват, че средно 15% от всички разходи за здраве в ЕС идват директно от джоба на домакинствата. България се оказва начело на класацията с най-висок дял на тези плащания в цяла Европа.

Какъв е делът на директните плащания в Европа?

Според последните данни на Евростат за 2024 г., делът на плащанията от джоба на пациентите в България е 35.5%, което е повече от два пъти над средното за ЕС (15%). Това означава, че за всеки 100 евро, похарчени за здравеопазване в страната, 35.50 евро се плащат директно от гражданите.

След България се нареждат други държави от Източна и Южна Европа. Висок дял на директни плащания се наблюдава и в:

  • Латвия (35,1%)
  • Гърция (34,3%)
  • Сърбия (32,1%)
  • Литва (31,4%)
  • Босна и Херцеговина (31%)

На другия полюс са страни като Люксембург (8.5%), Франция (8.9%), Хърватия (9.4%), Ирландия (10.6%) и Германия (10.7%), където доплащането от пациентите е най-ниско. Сред големите европейски икономики Италия има най-висок дял (22,3%), докато Великобритания е близо до средното за ЕС с 15.9% (данни от 2019 г.).

Защо има толкова големи разлики между държавите?

Различията се дължат основно на националните политики за здравно осигуряване и икономическата сила на държавите. Д-р Джоузеф Пископо, здравен икономист, коментира:

По-силните икономики могат да отделят повече финансови ресурси за своите здравни системи и следователно да постигнат по-ниски нива на директни разходи от домакинствата.

Джонатан Сайлъс, гостуващ професор в Лондонското училище по икономика (LSE), посочва, че ключов фактор са правилата за здравно осигуряване, които „определят кой е покрит, какви услуги се покриват и колко от разходите се поемат“.

В много от страните с най-високи плащания, като България, хората, които не плащат социалните си осигуровки, са изключени от публично финансираното покритие, така че всички здравни нужди се плащат изцяло от джоба им.

Според Паскал Гарел, главен изпълнителен директор на Европейската федерация на болниците и здравеопазването (HOPE), страните с най-високи дялове като България и Гърция имат по-ограничени публични пакети, особено за амбулаторни лекарства, стоматологична помощ и диагностични тестове.

Колко плаща всеки европеец годишно?

През 2023 г. средният гражданин на ЕС е заплатил 542 евро от джоба си за здравни услуги. Сумите обаче варират драстично – от 116 евро в Молдова до 2396 евро в Швейцария.

В рамките на ЕС най-ниски са разходите в Хърватия (136 евро), а най-високи – в Белгия (1176 евро). Годишните плащания надхвърлят 1000 евро и в Норвегия. Сред най-големите икономики най-малко плащат французите (410 евро), а най-много – италианците (718 евро).

Паскал Гарел отбелязва, че по-богатите западни и северни държави инвестират повече във високотехнологична медицина, което увеличава разходите на глава от населението.

Как демографията и стандартът на живот влияят на разходите?

Демографските фактори също играят роля. Страни със застаряващо население като Италия и Германия имат по-голямо търсене на медицински услуги. От друга страна, според Гарел, „по-младите населения или страните с по-ниска продължителност на живота харчат по-малко – но често това се дължи на недостатъчно използване на здравни услуги, а не на по-ниски нужди“.

Когато разходите се измерят в стандарти за покупателна способност (PPS), които изравняват ценовите разлики, класацията се променя. Например, плащанията в България от 413 евро се равняват на 740 PPS, което показва по-голяма тежест на тези разходи спрямо стандарта на живо.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !