Египет пропада все повече и повече в огромната пропаст на задълженията. В петък Международният валутен фонд (МВФ) одобри заем от 3 млрд. долара за страната, което е четвъртият подобен пакет в рамките на шест години. 

Заемът, заедно с милиарди долари други парични потоци от Аби Дабу и Рияд, са просто временно решение, твърдят експерти, което има за цел да държи най-многолюдната страна в Арабския свят на повърхността.

Без подходящи реформи обаче, Египет може никога да не се отърве от финансовите си проблеми и да сложи край на засилващата се своя пристрастеност към задълженията.

В последните месеци египетската лира поевтиня, губейки 14.5% от стойността си спрямо долара през октомври. Цените на зеленчуците, млечните продукти и хляба скочиха.

Някои семейства ограничават нещата, които консумират - на фона на намаляващата покупателна способност, докато други изпитват затруднения с намирането на вносни продукти, които преди време се продаваха в местните магазини.

В страна с дълга история на политическо напрежение и бързо увеличаващо се население (104 милиона души в момента) последиците от икономическите проблеми могат да се разпрострат надалече.

Когато милиони протестиращи египтяни свалиха президента Хосни Мубарак по време на Арабската пролет през 2011 г., едно от най-популярните скандирания беше “Хляб, свобода и социална справедливост”.

Основните поддръжници на Египет в Арабския свят осъзнават какво е заложено на карта тук. В последните години към египетската икономика бяха насочени милиарди долари от Аби Даби и Рияд.

ОАЕ и Саудитска Арабия отчетоха огромни печалби от високите цени на петрола през годината. Те използваха част от тези пари, за да подкрепят икономиките на своите съюзници в Близкия изток.

През август Abu Dhabi Developmental Holding Company (ADQ) - един от инвестиционните фондове на емирството, обяви редица инвестиции в публични компании в Египет, “надграждайки дългогодишния си ангажимент за инвестиции в икономическия растеж на страната посредством общата платформа за стратегически инвестиции на стойност 20 млрд. долара,” обявиха тогава от компанията.

През август инвестиционният фонд на Саудитска Арабия Public Investment Fund (PIF) създаде Saudi Egyptian Investment Company (SEIC), която има за цел да инвестира в няколко ключови сектора на египетската икономика. SEIC е придобила акции на египетски компании на стойност 1.3 млрд. долара.

Въпреки това египетската икономика изпитва затруднения да се отърси от своите проблеми. Инфлацията в страната е на петгодишен връх, което прави хранителни и други основни продукти недостъпни за десетки милиони уязвими египтяни.

Северноафриканската държава вече дължи над 52 млрд. долара на различни институции, най-малко 44.7% от които са дълг към МВФ.

Външният дълг на Египет “е нараснал над три пъти в периода юни 2013 г. и март 2022 г., повишавайки съотношението външен дълг към БВП от 15% до над 35%,” според Шефан Рол от германския Институт за международни отношения и сигурност (SWP). “А краят не се вижда,” допълва той.

Как обаче Египет стигна дотук?

Проблемът, твърдят анализатори, е в очевидната неспособност на Египет да промени начина, по който работи икономиката на страната, в това число да облекчи контрола, упражняван от страна на армията и множеството ѝ фирми.

Това е проблем, твърдят експерти, който задушава конкуренцията от страна на частния сектор и отблъсква инвестициите.

Египет върви по пътя на пристрастяването към дълга от няколко години. През 2016 г. президентът Абдел Фатах Ал-Сиси сключи сделка с МВФ за заем в размер на 12 млрд. долара. Спасителните средства бяха отпуснати под условие, че валутата на Египет ще се търгува свободно, което, в крайна сметки, понижи стойността ѝ наполовина в рамките на седмици и повиши инфлацията.

В страната бяха наложени строгите икономически мерки, в това число ограничаване на субсидиите за горива и електричество, в опит да бъдат възстановени държавните финанси.

Въпреки отпускането на спасителните средства, Египет не успя да се изправи отново напълно, като анализатори отдават многократните неуспешни опити за съживяване на икономиката на лошото управление на заемите.

Изпитващата недостиг на финанси страна също така харчи голяма част от своите средства за луксозни мегапроекти, които критиците определят като “ненужни”, докато в същото време други сектори изглежда имат сериозна нужда от подкрепа, в това число образованието и здравеопазването. Данните за държавните разходи по тези проекти не са обществено достъпни.

“Заемите не бяха използвани основно за подобряването на икономическата рамка, а за да се защитят приходите и активите на въоръжените сили и да се финансират големи проекти, от които армията да печели,” казва Рол пред CNN.

Властите многократно оправдаваха държавните мегапроекти, заявявайки, че те подобряват инфраструктурата, транспорта и телекомуникациите.

“Тези проекти не могат да бъдат оставени настрана, защото са проекти, от които се нуждаят египетските граждани,” заяви през май премиерът Мостафа Мадбули. Той обвини пандемията от COVID-19 и ефектите от войната в Украйна за задълбочаването на финансовите проблеми на Египет.

Близо 30% от населението на Египет живее под линията на бедността, твърдят властите. По оценки на Световната банка от 2019 г. “около 60% от населението на Египет е или бедно, или уязвимо,” което очертава засилващото се неравенство межди бедни и богати.

Властите твърдят, че бележат напредък. Сиси многократно призоваваше притежавани от армията компании да бъдат листнати на борсата, но направените стъпки за либерализирането на тези компании са много малко.

През септември 2019 г. в Египет имаше редки и кратки демонстрации, въпреки строгата забрана за протести. В основата им бяха основно икономическите проблеми.

Протестиращите също така заклеймиха предполагаемото влияние на военните върху финансите на страната. Силите за сигурност бързо потушиха демонстрациите, а над 4 000 души бяха арестувани.