Практикуващите лекари у нас са 30 149, сочат данни на Националния статистически институт. 

Лекарите по дентална медицина са 7 784, професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти - 44 554, от които 28 393 медицински сестри и  3 254 акушерки.

Мъжете в професията са 13 371 (44.3%), а жените - 16 778 (55.7%), сочат още данните на НСИ към 31 декември 2024 г.

Ако ги разделим по възраст, най-голям брой са лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 9 375, или 31.1%. На второ място е групата на най-младите практикуващи лекари на възраст до 35 години - 5 781, или 19.2%.

Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 1 441, или 4.8%, според НСИ.

В страната работят най-голям брой общопрактикуващи лекари  - 3 750, или 12.4% от всички у нас.

На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.5%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, нервни болести - 4.8% и педиатрия - 4.6%.

В кои райони лекарите са най-много?

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46.8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.1.

Най-много са медицинските специалисти в областите, в които има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7), Пловдив (57.4) и Варна (52.0).

Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3) и Хасково (29.8).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 12.1 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.5 на 10 000 души), Варна (15.8), София (столица) (15.5) и Перник (14.2).

Най-малко подобни специалисти работят в областите София (6.0), Разград (6.3), Монтана и Силистра (по 6.6 на 10 000 души от населението).

Колко са болниците?

В края на 2024 г. у нас е имало 341 заведения за болнична помощ с 56 061 легла. В сравнение с предходната година, броят им остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 337, или с 0.6%, според НСИ.

Болниците са 319 с 53 806 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Регистрирано е увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2024 г. 30.4% от леглата са в частни болници.

Многопрофилните болници са 181 с 39 801 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 005 легла. Разпределението им по видове е следното:

  • за активно лечение - 72 с 4 412 легла;
  • за продължително лечение - една със 145 легла;
  • за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 131 легла;
  • за рехабилитация - 35 с 5 460 легла;
  • държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла.

Осигуреността с болнични легла към края на 2024 г. е 870.9 на 100 000 души от населението.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 351.9 на 100 000 души от населението), Смолян (1 190.7) и Пловдив (1 110.2), а най-ниски са в областите Перник (406.8), Ямбол (428.7) и Видин (439.5).

Към 31.12.2024 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 289 с 1 283 легла за краткосрочно наблюдение и престой.

Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 846 заведения с 929 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 114 с 276 легла.

Денталните центрове са 68 с 3 легла, а медико-денталните центрове - 70 със 75 легла. В края на 2024 г. другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1 849 легла.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !