Паричната политика е оставена в невероятно експанзивно състояние. В много държави номиналните лихвени проценти паднаха до около нула, а сега се вдигнаха до около 3.5-4.5%.

В същото време, реалният лихвен процент (номиналния лихвен процент след изваждането на текущата инфлация) е по-отрицателен от всякога, заявява световноизвестният икономист Чарлз Гудхарт по време на онлайн конференцията InvestPro.

Аргументът на централните банки е, че не е важен текущият реален процент, а процентът, който очакват хората в бъдеще. Те също така твърдят, че когато цените на енергията започнат да падат и рецесията намали работната сила, инфлацията ще се върне бързо надолу до 2%. 

Гудхарт смята, че това несъмнено може да се случи, но според него е много оптимистичен вариант. В частност, работещите на Запад претърпяха доста сериозна загуба на реални доходи заради нивото на инфлацията и ще искат да си ги върнат при първа възможност.

Така че, дори и цените, и инфлацията временно да паднат, ако войната в Украйна приключи задоволително и съвсем скоро, тогава ще има възстановяване на инфлацията до 3-4-5%, тъй като работещите се стремят да върнат предишния си стандарт на живот, посочва икономистът. 

Един от проблемите е, че през последните години много голямата фискална експанзия, необходима за компенсиране на локдауните заради COVID-19 и огромния ръст в цените на енергията заради войната в Украйна, е финансирана до голяма степен от купуването на публичен дълг от страна на централните банки преди количеството облекчаване.

Гудхарт смята, че тепърва ще имаме много големи дефицити, влошени от рецесията, защото тя ще повиши държавните разходи и обезщетенията за безработица и ще намали данъчните приходи.

И вместо централните банки да поддържат целия допълнителен добавен дълг в публичния сектор, ще има количествено затягане. Според него, сериозният въпрос е дали дълговите пазари в публичния сектор ще бъдат готови да приемат това.

А освен това има и специфичен допълнителен проблем в ЕС, защото това не е фискален съюз и различните страни в него имат много различни съотношения на дълга.

Има опасения, че увеличението на лихвените проценти, влошаването на първичните дефицити и на плащанията, необходими заради по-високите лихви, може да доведат до покачване на доходността по държавните облигации много повече първоначално в страните, считани за по-слаби, защото имат по-високи съотношения на публичен дълг, и после в по-силните икономически държави, като Германия, Нидерландия и Финландия.

Въпросът е дали това може да се случи отново и ако се случи, дали мерките, предприети от ЕЦБ за укрепване на защитите, биха били достатъчни, за да го предотвратят. Искреният отговор е, че не знаем, казва Гудхарт. 

При липсата на фискален съюз обаче, несъмнено съществуват опасности от фрагментиране на Европейския съюз. Икономистът се надява това да не се случи, защото такава фрагментация ще доведе до много сериозни последици за всички нас, включително и за България. 

Това, което се случва в момента, са сериозни сътресения при доставките след началото на войната в Украйна, а това е може би най-трудната ситуация, с която да се справя една централна банка, защото ако повиши лихвения процент, за да намали инфлацията, това прави една вече слаба икономика още по-слаба, защото производството намалява поради цената и недостига на енергия, посочва икономистът. 

В близко бъдеще инфлацията вероятно ще бъде доста нестабилна, защото не знаем кога и как ще свърши войната в Украйна. Не знаем също така как ще се развие спорът между САЩ и Китай, допълва той.

Има и други несигурности и е възможно, ако войната в Украйна приключи сравнително скоро и ефективно, да имаме период, в който цените на енергията да спаднат доста. От друга страна, Китай може да се възстанови бързо от COVID кризата и това да повиши цените на енергията отново.

Така че, инфлацията ще бъде много по-променлива и вероятно ще има периоди, в които тя ще се върне до и дори малко под 2%. Гудхарт обаче смята, че тези периоди ще бъдат краткотрайни, най-вече защото работещите претърпяват сериозна загуба на реални доходи.

По негови думи, с течение на времето, поради демографските промени, те ще настояват за по-високи заплати. А за да компенсират тези по-високи заплати, централните банки ще трябва да поддържат безработицата по-висока, отколкото са свикнали до момента. 

Гудхарт смята, че обществото не е готово безработицата да се върне на нива от 70-те и 80-те години на миналия век. Следователно ще има политически натиск върху централните банки да отпуснат хватката си преди целта от 2% инфлация да бъде постигната и запазена трайно.

Неговото очакване е, че компромисът между по-висока безработица и по-ниска инфлация ще тласне централните банки да отстъпят и да променят позицията си доста преди да достигнат целта си. 

Гудхарт смята, че централните банки ще бъдат доволни да задържат инфлацията около 3-4% в следващото десетилетие. И е възможно да се сметне, че 3% може би са по-приемлива цел при тези условия. 

Поглеждайки назад, Гудхарт смята, че щяхме да сме в доста по-добра позиция, ако целта на централните банки не беше 2%. Ако целта беше 1% или дори нула, нямаше да имаме толкова масова експанзия на количествено облекчаване и такъв огромен бум на цената на всеки актив, в това число и имотите. 

Пазарите ще бъдат много волатилни през следващите няколко години, смята Гудхарт. Освен това, тенденцията на пазарите на активи ще бъде надолу, особено на пазара на жилища.

На Запад лихвите по ипотеките се повишиха доста драматично през последната около година и икономистът не смята, че в близко бъдеще ще паднат значително. Според него, това означава, че цените на жилищата несъмнено ще се понижат. 

Гудхарт също така счита за сериозен проблем това, че преминаваме към застаряващо население, а когато голяма част от населението в трудоспособна възраст застарява, то пести повече, защото очаква да е в пенсия по-дълго време.

Проблемът е, че тези хора струват скъпо. С напредването на възрастта на обществото все по-голяма и голяма част от него е медицински несамостоятелна. Медицината още не е успяла да осигури превенция или лечение на болестите на старите хора (деменция, Паркинсон и т.н.).

Не е важно обаче това, че всички ще бъдем стари, а че има вероятност всички ние да станем несамостоятелни. А когато станеш медицински несамостоятелен, ти си много скъпа отговорност на държавата. И в това ще бъде проблемът, според Гудхарт.   

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !