По последни данни на Евростат през 2023 г. в Европейския съюз е имало 362 400 професионални пожарникари, което означава, че 0,18% от всички работещи в ЕС упражняват тази професия. В сравнение с 2022 г., броят им се е увеличил с 3 200 души. Данните за 2024 г. традиционно ще излязат през август, но не се очаква рязка промяна в цифрите. 

Сред 21-те държави от ЕС, за които има налични данни, най-висок дял на пожарникари спрямо общата заетост е отчетен в Хърватия (0,49%), следвана от Естония и Гърция (по 0,39%). Най-нисък е делът в Нидерландия (0,05%), Финландия, Словения и Швеция (по 0,13%).

В България 0,22% от работещото население у нас са професионални пожарникари.

Колко пожарникари работят в България?

Според данните на Евростат като пожарникари у нас в България работят 6 500 души

Най-големият брой пожарникари европейската статистика отчита в Германия 61 700 души. Най-малко са в Словения 1 200 души. 

Колкото до нашите съседни страни, с които често се налага да разменяме пожарникари, заради разрастващите се бедствия и преминаването през границата на стихиите обръщаме специално внимание на Гърция и Турция. По последни данни 16 200 човека работят като пожарникари в Гърция и 25 100 в Турция. В Румъния те са 21 900 души. 

Помощта често идва от страните с най-голям брой пожарникари, като след Германия се нареждат Франция (47 700), Испания (42 100) И Италия (37 200). 

Таблица с процентното разпределение на пожарникарите спрямо общата заетост в страните

На колко години са пожарникарите в ЕС? 

На ниво ЕС, 61% от всички пожарникари са били на възраст между 30 и 49 години. Сред тях най-многобройни са били групите на възраст 40–44 години (65 600 пожарникари) и 35–39 години (59 100 пожарникари).

Разходите на ЕС за противопожарни услуги достигат 37,8 милиарда евро през 2022 г.

През 2022 г. публичните разходи на 27-те държави от ЕС за „противопожарни услуги“ възлизат на 37,8 милиарда евро, което е ръст от 7,8% спрямо 2021 г. (35,1 милиарда евро).

Делът на противопожарните услуги в общите публични разходи на ЕС остава стабилен на ниво 0,5% от 2016 г. насам.

Дания отчита най-нисък дял на разходи за противопожарни услуги – едва 0,1% от общите държавни разходи, следвана от Малта, Словения, Португалия и Австрия с по 0,3%.

На другия полюс, Румъния е страната с най-висок дял на публични разходи за противопожарна защита – 0,7%, следвана от Гърция, Германия, Литва, Естония и Чехия с по 0,6%.

България се нарежда по-скоро в групата на тези, които отделят висок дял разходи - 0,5%, което се обяснява с покачващите се нива и зачестилите случи на пожари през последните няколко години, заради високи температури и човешка небрежност.