Дебатът "за" или "против" присъединяването на България към еврозоната отново повдигна въпроса за това какъв трябва да бъде оптималният монетарен механизъм за страната.

За разлика от повечето европейски държави (и развити икономики като цяло), у нас няма реално действаща централна банка. 

От 1 юли 1997 г. в България е въведен паричен съвет, или т. нар. "валутен борд", който на практика заменя функциите на Българската народна банка по отношение на паричната политика. 

Какво представлява валутният борд? 

Валутният борд е една от най-екстремните форми на фиксиран валутен курс. Управлението на обменния курс и паричното предлагане се отнемат от централната банка и се въвеждат "автоматизирани" критерии, които регулират паричното предлагане в страната. 

При режим на валутен борд всички единици местна валута в обращение трябва да бъдат обезпечени с чуждестранна валута. Това дава възможност за неограничен обмен на местната валута срещу чуждестранната базова парична единица, която служи за обезпечение, и то при фиксиран курс. 

Една конвенционална централна банка може да "печата" пари по желание, но в системата на валутен борд всяка допълнителна единица валута, която влиза в обращение, трябва да е обезпечена с чуждестранна валута.  

В случая с България, през 1997 г. курсът на българския лев е фиксиран спрямо този на германската марка при съотношение 1000 лева за една марка. От 5 юли 1999 г., след въвеждането на еврото и деноминацията на българския лев, той е преоценен на 1.95583 лева за 1 евро. 

Лихвените равнища, определени от централната банка, регулираща базовата валута, влияят автоматично и на тези в страната, която я използва като обезпечение за поддържането на своя валутен борд.

У нас Българската народна банка не разполага с възможността да определя самостоятелно нивото на основния лихвен процент. Той се изчислява автоматично, на база сделките, сключени на междубанковия пазар за краткосрочни кредити.

БНБ само съобщава средната му стойност веднъж месечно, която се използва единствено за счетоводни цели, но не оказва влияние върху паричното предлагане. 

Плюсове и минуси на валутния борд 

Режимите на валутен борд често се сочат като добър пример заради тяхната относителна стабилност да поддържат стабилен обменен курс, който елиминира валутния риск и насърчава търговията и инвестициите. 

Финансовата дисциплина, произтичаща от изискването за пълно обезпечение на паричното предлагане, ограничава действията на правителството и предотвратява опасността от твърде разточителни държавни разходи.

В условията на паричен съвет правителствата не могат просто да печатат пари, за да изплатят дефицитите си, тъй като не разполагат с централна банка, която да действа като кредитор от последна инстанция. 

Валутните бордове обаче имат и недостатъци, които често се посочват от техните критици. Един от тях е невъзможността на страната да определя нивото на лихвените проценти.

Това означава, че те зависят от монетарната политика на друга държава (или валутен съюз, какъвто е случаят с България), която не винаги е съобразена с условията и изискванията на местната икономика.

Конкретно за България този недостатък не е чак толкова ясно изразен, тъй като българската икономика е тясно интегрирана с европейската, основната част от стокообмена се реализира именно с държавите от ЕС, поради което икономическият цикъл у нас и в еврозоната е почти изцяло синхронизиран. 

Когато две държави се намират в различни точки от бизнес цикъла обаче, валутният борд може да създаде сериозни проблеми.

Ако, например, централната банка, която регулира базовата валута, повишава лихвените проценти, за да ограничи инфлацията по време на икономическа експанзия, валутният борд "внася" а това повишаване на лихвените проценти и в местната икономика, независимо от условията там.

Ако страната с валутен борд вече е в рецесия, повишаването на лихвените проценти може да я влоши още повече.

В криза валутният борд може да причини допълнителни щети. Ако инвеститорите решат да продават местната валута бързо и в големи количества, а в същото време лихвените проценти не могат да реагират със същата скорост, способността на банките да поддържат законово изискваните резерви и подходящи нива на ликвидност може да бъде компрометирана.

Такава банкова криза може да се влоши бързо, защото валутните бордове не могат да действат като кредитор от последна инстанция. В случай на банкова паника валутният борд не може да отпуска пари на банките по начина, по който би могла да го направи една конвенционална централна банка. 

През 2001 г. в Аржентина, например, неспособността на местната икономика да расте поради надцененото песо и огромните нужди от заеми на правителството сериозно подкопаха доверието в режима на фиксиран обменен курс и доведоха до колапса на местния валутен борд, обвързан с щатския долар. 

Защо валутният борд беше въведен в България? 

Правителството на Българската социалистическа партия, оглавявано от Жан Виденов, идва на власт в началото на 1995 г. с амбицията да запази работните места, като отказва да закрива губещите държавни предприятия, като успоредно с това се опитва ускорено да изплаща външния дълг на страната и да контролира валутния курс. 

В резултат на това икономическите проблеми се задълбочават, левът се обезценява рязко, а страната е изправена пред перспективата да прекрати плащанията по външния дълг.

Това води до оставка на правителството през декември 1996 г., а Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ, но само при условие че се въведе режим на валутен съвет. 

Преговорите по подготовката на този процес започват още през есента на 1996 г., но окончателното решение е взето от служебното правителство на Стефан Софиянски през пролетта на 1997 г. 

Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, а функциите на институцията на валутния борд се поемат от управление „Емисионно“ на Българската народна банка.

Непосредствено след това в България започват да навлизат чуждестранни инвестиции, които значително ускоряват икономическия растеж.

Междувременно, инфлацията спада от 210% годишно (средно за периода от 1990 до 1997 г.) до 13% към средата на 1998 г. и до 1% към края на същата година, а валутният резерв се увеличава от по-малко от 800 милиона на над 3 милиарда щатски долара.

Кои са останалите държави, в които функционира режим на валутен борд? 

Валутният съвет е "изобретение" на Британската империя, а първата парична система от този тип е въведена на остров Мавриций през 1849 г. В историята има над 70 държави, в които на даден етап е функционирала системата на паричен съвет.

Повечето от тях са бивши британски колонии, като днес тя функционира в Хонконг, Антигуа и Барбуда, Джибути, Доминика, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия и Сейнт Винсент и Гренадини, чиито валути са обезпечени със щатски долари. 

В Европа, освен България, примери за такава система има в Естония и Литва, но след присъединяването им към еврозоната валутният борд е отменен.

В Естония това става дори по-рано - през 1999 г., но въпреки това фиксираният валутен курс е запазен до присъединяването на страната към еврозоната през 2011 г. 

В момента в Европа има само още една държава, освен България, в която действа системата на валутен борд, и това е Босна и Херцеговина. 

Валутен борд, фиксиран към еврото, действа и във Френска Полинезия.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !