Рени МитковаРени Миткова е управител на водещата компания за управление на вземания у нас „ЕОС Матрикс”, част от немската EOS Group. Председател е на Асоциацията за управление на вземания. Има магистърска степен по международен туризъм от УНСС и Executive MBA от Cotrugli Business School, Загреб. През 2010 г. печели приза „Млад мениджър” на фондация „Еврика”, а през 2009 и 2021 г. е сред 10-те финалисти в конкурса „Мениджър на годината”. Ранното обучение за финансова грамотност е кауза, с която е лично и професионално ангажирана от много години и участва в редица инициативи и пилотни програми. В блога си на www.renymitkova.com публикува статии от опита си като мениджър, финансов експерт и майка на три деца.

Съвместно с Рени Миткова и ЕОС Матрикс, Darik Business Review стартира обучителна поредица, посветена на финансовата грамотност. Представяме ви първия материал от нея:

Какво е авариен фонд и защо ни е необходим?

В условията на галопиращата инфлация и геополитическа несигурност един от често задаваните въпроси е какво ще се случи с доходите и спестяванията ни. 

Дали е добре да държим парите си в банки на нулеви лихви или да ги инвестираме, дали инфлацията няма „да ги изяде”, а влизането на еврото да ги обезцени?

Но преди да потърсим информация и съвет за това, нека да поговорим за първата и задължителна финансова цел, която е добре да си поставим, а именно – създаването на т.нар. „авариен фонд”, който се явява защита при непредвидени обстоятелства.

Според проучване на агенция „Тренд”, направено в края на миналата година, едва 11% от българите имат възможност да спестяват, което поставя голяма част от хората в рискова ситуация при възникването на извънредни разходи.

Те могат да бъдат свързани с нужда от неочакван ремонт, неотложна покупка, медицинско лечение, загуба на работно място. Основната задача на аварийния фонд или финансовия буфер, е да ни осигури спокойствието, че можем да продължим живота си без финансови сътресения, докато успеем да си стъпим на крака и намерим отново основен доход.

Ето защо трябва да правим разлика между него и спестявания, които можем да инвестираме или да използваме без форсмажорни обстоятелства.

Ако вече сте започнали да водите личен или семеен бюджет, то сигурно сте наясно с това колко харчите на месец и кои са разходите, от които не можете да се лишите, като например храна, ток, вода, отопление.

Ако съберете средните си месечни разходи за 3 месеца, то получавате минималната сума, която е добре да имате налична във вашия авариен фонд, а в несигурните времена, в които живеем, е добре да отделим нужното, което да ни стигне за 9 или 12 месеца без доходи.

Това значи да имаме заделени пари, които можем да ползваме във всеки един момент и да живеем от тях година без никакъв приход – от работна заплата, наем или каквото и да било друго.

Средствата за нашия авариен фонд трябва да са достъпни по всяко време, ако ни се наложи, като това означава, че тези пари няма да носят доходност, а сигурност и спокойствие, и точно това е целта им.

Едва след като сме подсигурили буфер и са ни останали допълнителни средства, то можем да помислим вече как да ги инвестираме разумно и съхраним от инфлацията.

По простата причина, че инвестирани пари, които искаме да достъпим бързо при нужда, като продадем спешно апартамент или акции, в които сме вложили спестяванията си, често ни коства загуба.

Сигурно сте чували, че за всяка покупка и продажба времето е важен фактор. За да сме спокойни, че за инвестициите си имаме достатъчно дълъг хоризонт, за да ни донесат наистина доходност, а не загуба, то е ключово да сме подсигурили своя буфер. Белите ни пари за черни дни.