Облигациите са известни още като дългови ценни книжа или активи с фиксирана доходност. Те представляват дълговете на емитенти, които могат да са както компании, така и правителства или общини. 

Тези дългове се продават на инвеститорите на по-малки единици. Например, емисия от дълг на стойност 1 милион лева може да бъде разпределена в хиляда облигации, всяка от които е с номинал от 1000 лева. 

По принцип облигациите се считат за по-консервативна инвестиция от акциите, а ако компанията или правителството, които са ги издали, обявят фалит, претенциите на кредиторите се изпълняват преди тези на акционерите.  

Каква е разликата между облигация и акция? 

Когато купувате акции, вие придобивате дял в компанията, която ги е емитирала. По този начин вие участвате в разпределението на евентуалните бъдещи печалби, но и поемате риска от загуби. 

Облигацията е вид заем. Когато една компания се нуждае от средства, тя може да издаде облигации, за да финансира своите проекти. Подобно на жилищната ипотека, емитентът дадена сума пари за определен период от време.

Когато този срок изтече, компанията изплаща главницата по заема изцяло. През това време тя плаща на кредитора определена сума под формата на лихва, наречена купон, на точно определени дати (обикновено на всяко тримесечие).

Облигационните пазари се отличават с висока ликвидност, но обикновено основните участници на тях са професионални инвеститори, пенсионни и хедж фондове, банки и т. н.

Много индивидуални инветститори обаче също включват дългови ценни книжа в портфейлите си като форма на диверсификация.  

Как се определят цените на облигациите? 

Облигациите обикновено се оценяват по номинална стойност, но вече издадените ценни книжа могат да се търгуват на вторичния пазар. Тоест, всеки притежател на облигация може да я продаде на друго физическо или юридическо лице, което след покупката има право на облигационни плащания от емитента.  

Съответно, цената на вторичния пазар може да бъде по-ниска или по-висока от номиналната. Ако цената е по-ниска, е прието да се казва, че облигацията се търгува с отстъпка, а ако е по-висок - с премия. 

Ако една облигация е оценена с премия, инвеститорът ще получи по-ниска доходност от тази, обявена при емитирането, тъй като е платил повече за облигацията. Ако пък я купува с отстъпка, ще получи по-висока доходност.

Цените на облигациите обикновено се движат в по-тесни граници от тези на акциите и зависят най-вече от промените в лихвените проценти. Именно по тази причина инвеститорите, които търсят повече сигурност, предпочитат облигациите пред акциите, 

Дюрацията на една облигация измерва нейната ценова чувствителност към промените в лихвените проценти. Когато лихвените проценти се повишават, цените на облигациите падат и обратно. Дюрацията може да се изчисли за една облигация или за цял портфейл от дългови ценни книжа. 

Обикновено колкото по-дълъг е срокът до падежа, толкова по-големи са дюрацията и волатилността на цената, а колкото по-голям е купонът (лихвеното плащане), толкова по-малки са дюрацията и съответно волатилността.

Кой може да издава облигации? 

Има четири основни категории емитенти на облигации на пазарите. 

Корпоративните облигации се издават от компаниите. Те използват този дългов инструмент като алтернатива на банковите заеми. В много случаи пазарите на облигации предлагат по-изгодни условия и по-ниски лихвени проценти.

Общинските облигации се емитират от местните власти. Някои общински облигации предлагат и необлагаем доход за инвеститорите.

Държавните облигации се емитират от правителствата на различните страни. Обикновено те са краткосрочни (със срок под една година) и дългосрочни (със срок над една година).

В някои страни правителства могат също да предлагат и облигации, защитени от инфлация (напр. TIPS), както и спестовни облигации с малка деноминация, предназначени основно за дребни инвеститори. Държавните дружества също могат да емитират собствен облигационен дълг. 

Облигацията може да бъде обезпечена или необезпечена. Обезпечената облигация залага конкретни активи на емитента, които могат да се използват за покриване на неговите задължения, в случай, че той не може да ги изплати.

Този актив се нарича още обезпечение по заема. Ипотечните облигации, например, са обезпечени с портфейл от ипотечни заеми. 

Необезпечените облигации нямат подобно покритие, което означава, че лихвата и главницата са гарантирани само от емитиращото дружество. Те се считат за много по-рискови от обезпечените облигации.

Какви са основните рискове, свързани с облигациите? 

Макар че се считат за сравнително нискорискова инвестиция, облигациите все пак не са изцяло "имунизирани" срещу рисковете. 

Един от тях е лихвеният риск. Лихвените проценти са в обратнопропорционална връзка с цените на облигациите. Когато лихвите се повишават, облигациите са склонни да поевтиняват и обратното.

Лихвеният риск възниква, когато лихвените ставки се отклонят значително от очакванията на инвеститорите. Ако лихвените проценти намалеят значително, инвеститорът е изправен пред възможността за предсрочно плащане.

Ако лихвените пък се покачат твърде много, инвеститорът ще реализира доходност под пазарните нива. Колкото по-дълго е времето до падежа, толкова по-голям лихвен риск носи облигационерът, тъй като е по-трудно да се предвиди развитието на пазара в по-дълъг период от време. 

Кредитният риск или рискът от неизпълнение също не е за пренебрегване. Той е свързан с възможността дължимите лихви и главници по задължението да не бъдат извършени според изискванията.

Когато кредиторът разглежда корпоративни облигации, той трябва да прецени възможността компанията да не изпълни задълженията си. Колкото по-големи оперативни приходи и паричен поток има компанията, в сравнение със задълженията си, толкова по-нисък е нейният кредитен риск. 

Рискът от предплащане е свъзан с възможността дадена емисия облигации да бъде изплатена по-рано от очакваното. Това може да е лоша новина за инвеститорите, тъй като компанията има стимул да погаси задължението предсрочно, само когато лихвените проценти са намалели значително.

Вместо да продължат да държат инвестиция с висок лихвен процент, инвеститорите са принудени да реинвестират средствата си при по-ниски лихвени проценти. 

Какво представлява кредитният рейтинг? 

Повечето дългови инструменти имат рейтинг, който измерва тяхното "качество". Рейтингите се публикуват и се използват от инвеститори и професионалисти, за да се прецени стойността на облигациите.  

Най-често цитираните рейтинги на облигациите се присъждат от големите агенции, като Standard & Poor's, Moody's Investors Service и Fitch Ratings. Те оценяват способността на компанията или държавата да изплаща задълженията си.

Оценките варират от AAA или Aaa за книжата с най-висок клас, при които рискът от неизпълнение е минимален, до клас D за емитентите, които имат проблеми с покриването на задълженията си. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !