По време на свое събиране във Финландия през миналата седмица ръководителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) са запознати с някои сурови факти – компаниите печелят от високата инфлация, докато служителите и потребителите плащат сметката.

Преобладаващият икономически наратив през последните девет месеца е, че рязкото увеличение на цените на всичко - от енергията до компютърните чипове, увеличава разходите на компаниите в 20-те държави от еврозоната.

ЕЦБ реагира, като вдигна лихвите с най-много от четири десетилетия, за да „охлади“ търсенето, твърдейки, че е изправена пред риска по-високите потребителски цени да повишат заплатите, което пък може да създаде инфлационна спирала.

По време на събирането във финландското селце Инари обаче, което има за цел да предостави възможност на членовете на управителния съвет на банката да задълбаят повече по теми, които се разискват само на редовни срещи, е очертана една малко по-различна картина, информира Reuters, позовавайки се на източници, присъствали на срещата.

Данни, представени под формата на повече от 20 слайда пред присъствалите 26 ръководители, показват, че маржовете на печалба на компаниите се увеличават вместо да намаляват, както би се очаквало, когато производствените разходи нараснат толкова рязко.

Говорите на ЕЦБ е отказал коментар по публикацията на изданието.

"Ясно е, че увеличението на печалбите играе по-голяма роля за случващото се с инфлацията в Европа в последните около 6 месеца," казва пред Reuters Пол Донован, старши икономист в UBS Global Wealth Management.

"ЕЦБ не успя да оправдае действията си в контекста на една фокусирана повече върху печалбите инфлационна история."

Идеята, че компаниите повишават цените с повече, отколкото са нараснали разходите им за сметка на потребителите и служителите, вероятно ще разгневи широката общественост.

Това обаче води до усложнения и за централните банкери.

Инфлацията, подхранвана от по-високите корпоративни маржове, има склонността да се самокоригира, когато компаниите, в крайна сметка, спрат с повишенията на цените, за да избегнат загубата на пазарен дял. Това я прави много по-различен звяр за укротяване.

Така един нов наратив за инфлацията, фокусиран върху маржовете на печалба на компаниите, би могъл да предостави на членовете на управителния съвет, които не подкрепят в такава степен затягането на паричната политика, повече аргументи срещу по-нататъшни повишения на лихвите, след като тяхната съпротива се оказа до голяма степен безполезна през миналата година, заявяват икономисти пред Reuters.

Дебатът се очаква да бъде възобновен на следващото заседание на ЕЦБ на 16 март, когато банката обеща да вдигне лихвите до най-високото им ниво от разгара на финансовата криза през 2008 г.

Промяна на наратива

Наративът за инфлацията в еврозоната започва бавно да се променя.

Компаниите очакват по-малки повишения на цените, на фона на не толкова ясните перспективи по отношение на разходите и търсенето, сочат проучвания на ЕЦБ и на германския институт Ifo.

Някои европейски държави, като Гърция, предложиха мерки за ограничаването на инфлацията при основните стоки, а Франция и Испания обсъждат подобни стъпки.

"Механизмът на рентабилността предполага, че можем да станем свидетели на допълнително свиване на печалбите," казва старши икономистът на ЕЦБ Филип Лейн. "Европейските компании знаят, че ако повишат цените прекалено много, ще изгубят част от пазарния си дял."

В САЩ увеличението на маржа на печалба стартира по-рано и тази тенденция вече започва да се обръща, макар и бавно и неравномерно.

За разлика от САЩ обаче, за еврозоната няма официални данни за корпоративните маржове. Вместо това статистическите данни от отделните държави и финансовите отчети на публичните компании се използват за създаване на инфлационна картина.

Компаниите за потребителски стоки в еврозоната, например, са увеличи оперативния си марж средно до 10.7% през миналата година, което е с една четвърт повече от 2019 г., преди глобалната пандемия и войната в Украйна, показват данни на Refinitiv.

Включените в проучването 106 компании варират от френската туристическа компания Pierre et Vacances през автопроизводителя Stellantis до конгломерата за луксозни стоки Hermes и финландския търговец на дребно Stockmann.

Сходното е, че печалбите, а не разходите за труд и данъците, са съставлявали по-голяма част от ценовия натиск в еврозоната от 2021 г., сочат изчисления на ЕЦБ, базирани на данни на Евростат.

Заплатите нарастват с много по-бавни темпове от инфлацията, което предполага 5-процентен спад в стандарта на живот за средностатистическия служител в еврозоната, в сравнение с 2021 г., според изчисленията на ЕЦБ.

Това до голяма степен е точно противоположно на подхранваната от заплащането инфлация, с която се характеризират 70-те години на миналия век - ера, която е най-често използвана като точка за сравнение в обществения дебат относно уместните действия на централните банки, казват икономисти.

"Общественият дебат до голяма степен е откъснат от това, което, всъщност, се случва," казва Филип Хаймбергер, икономисти в Института за международни икономически изследвания във Виена.

"Основната история за предстоящите рискове все още е, че има очертаваща се спирала между заплатите и цените, което би трябвало да направи централната банка дори още по-агресивна по отношение на вдигането на лихвите."

Например, заплащането е споменато 14 пъти при последната пресконференция на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, докато маржовете на печалба на компаниите не са споменати нито веднъж.

Нейният заместник Луис де Гиндос също предупреди, че ЕЦБ трябва да внимава, защото трудовите синдикати може да настояват за прекалено големи увеличения на заплащането.

"Вижда се едно много ясно нежелание да се говори за печалбите на компаниите," казва Даниела Габор, преподавател по икономика и макрофинанси в Университета на Западна Англия в Бристъл. "Това показва, че в прилаганата политика спрямо инфлацията мишени не са печалбите и капитала."

В САЩ въпросът за увеличението на маржовете на печалба е повдигнат от бившия вицепредседател на Федералния резерв Лаел Брейнард, който сега е основният икономически съветник на президента Джо Байдън, както и от сенаторите от Демократическата партия Елизабет Уорън и Бърни Сандърс.

Дори и вътре в ЕЦБ представителите на синдикатите, които настояват за по-високи заплащания за служителите на централната банка, се дистанцираха от това, което описват, като "антиработнически уклон" на институцията.

Те се позовават на доклад на Международния валутен фонд и на други проучвания, които показват, че в исторически план увеличението на заплатите не води до инфлационна спирала цени-заплати.

Печалби срещу заплащане

Събралите се във Финландия ръководители на ЕЦБ са запознати с подобни данни, които показват, че ръстът на печалбите надхвърля този на заплатите, благодарение на харченето на спестявания, натрупани по време на локдауните, но и заради способността на компаниите да определят цените, твърдят източниците на Reuters.

С изчерпването на тези спестявания и завръщането на конкуренцията, нещата може да се променят за ръководителите на ЕЦБ, които призовават за преформулиране на наратива за инфлацията.

През януари управителят на Централната банка на Португалия Марио Сентену е сред първите, предупредили за много отчетливото нарастване на маржовете на печалба, заявявайки, че този въпрос трябва да бъде включен в дневния ред на ЕС.

Членът на управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета впоследствие заяви, че служителите са поели основната тежест от повишението на цените, докато надценките на компаниите са останали без промяна и дори са се повишили в някои сектори.

Заплатите нарастват, като от ЕЦБ очакват повишения от близо 5% през 2023 г. за договорите, подписани през последното тримесечие на 2022 г. Това обаче няма да компенсира огромния спад в реалното заплащане в последната година, казват анализатори.

"Ключовата липсваща съставка е силата на работническото движение в преговорите, която е отслабена от дезинфлационните политики през 80-те години и последвалото либерализиране на пазарите на труда," казва Матиас Вермайрен, преподавател по международна политикономия в Института за международни и европейски изследвания в Гент.

По време на последната инфлационна криза през 70-те години близо 70% от икономическата продукция е отивала за служителите, а малко над 20% за печалбите, според данни на Евростат. Сега делът на труда е 56%, а една трета отива за печалби.

Ръководителите от ЕЦБ са прегледали тези различния по време на събирането си във Финландия, но предварителните им заключения са пълни с предупреждения, според същите източници, присъствали на срещата.

Някои от тях са заявили, че прилаганите схеми за подпомагане на служителите, останали без работа по време на пандемията, могат да увеличат доходите и че продължителен период на висока инфлация може да повиши изискванията по отношение на заплащането по начин, който модели, разработени в периоди на ценова стабилност, не успяват да предвидят.

В същото време противниците на затягането на паричната политика в ЕЦ може да срещнат трудности, след като изнесените данни показаха, че инфлацията във Франция, Испания и Германия е по-висока от очакваното през миналия месец.